Перу на капитализма или Венецуела на Чавес. Преценете сами!

Последна промяна на 01 април 2013 в 19:37 12083 202

Владимир Каролев

 

Перу е трън в очите на Венецуелските социалисти от близо две десетилетия. Докато Венецуела прахосваше стотици милиарди долари в опити да строи утопичен комунизъм и раждаше предимно червени олигарси, икономически рецесии и хиперинфлации, про-пазарните реформи в Перу устойчиво теглят перуанската икономика като локомотив.

Модерната стопанска история на Перу и Венецуела е диаметрално противоположна, а всъщност двете икономики си приличат до голяма степен. Венецуела е богата на петрол, докато Перу е богата на метали, включително злато.

Преди близо 15 години Венецуела поема по пътя на социализма след убедителна победа на популиста-социалист Уго Чавес, за което допринася фактът, че в предишните две десетилетия Венецуела се управлява от партии, които промоцират т.н. приятелски капитализъм и често прилагат леви монетарни и фискални мерки водещи до висока инфлация и дефицити в държавните бюджети. Чавес спира приватизацията и концесионирането, въвежда държавно контролирани цени и квоти за множество стоки и постепенно национализира почти всички значими чуждестранни инвестиции. Както показах в коментара си за Венецуела от 14 март, социалистът Чавес твърдейки, че търси независимост от външни сили, всъщност прави Венецуела рекордно зависима от внос поради разбитото от бюрокрацията, корупцията, контрола на цените и национализациите местно производство. За 15 години социализъм, богатата на петрол Венецуела успява да разнебити всичките си традиционни износи (освен петрола) и да повиши БВП на глава от населението измерено в паритет на покупателната способност в константни 2005 долари (отчитайки инфлацията) с едва 15% – тоест средно с 1% на година. А местната валута (наречена от грандомана Чавес „силен боливар”) за 14 години се обезценява няколко пъти – с над 20% само за последните няколко месеца.

Перу поема по пътя на про-пазарните реформи в началото на последното десетилетие на 20 век след проваления от хиперинфлация мандат на президента Алан Гарсия, при който през лятото на 1990 година инфлацията почти стигна 400% месечно. Перу отваря вратите си за международните инвеститори, изтегля държавата от икономиката чрез приватизация и концесионира природните ресурси. Икономическите резултати са впечатляващи – за 20 години Перу удвоява БВП на глава от населението.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Противно на социалистическата пропаганда в съседни държави, включително Венецуела, доходното неравенство в Перу всъщност намалява. Причините са прости – бързият растеж на икономиката и ниското участие на държавата в преразпределението на БВП (около 20%, което е два пъти по-малко отколкото в България) ражда средна класа на висококвалифицирани специалисти и предприемачи, които задвижват дребния и средния бизнес в Перу.

Партньорствата с международни компании и свободната търговия позволяват на перуанските предприемачи да се специализират в сектори, където имат естествени сравнителни предимства и да отбележат бърз и устойчив растеж, който не е зависим от административен протекционизъм или фискални стимули. Перу през 2007 година се превръща дори в износител на софтуерни продукти. Други предприемачи започват международна експанзия чрез установяване на клонове в съседни държави, включително социалистически такива. Стига се дотам, че Ево Моралес национализира перуански дъщерни фирми в Боливия.

Селските райони на Перу също биват развивани по естествен път. Предприемачите от града постепенно започват да изнасят инвестициите в селските райони, търсейки необработвани плодородни земи и евтина работна ръка. Огромни пустеещи райони в Перу биват превърнати в проспериращи ферми за захарно цвекло и чушки, които са сред основните земеделски продукти в тази икономика.

През 2011 година на власт идва Оланта Хумала, известен в Южна Америка чавист. За ужас на социалистите, Хумала се заклева върху Библията, че ще пази демократичния ред и уважава правата на собственост и „обръща палачинката“. Новият президент назначава умерен консервативен кабинет и задържа директорът на централната банка Веларде, който в период на рекорден икономически растеж успява да задържи инфлацията най-ниска в целия регион. Хумала не национализира нито частните пенсионни фондове, нито огромните чужди инвеститори в миннодобивната индустрия, а с дипломация успява да спечели за бюджета $1 милиард повече в концесионни такси. Медодобивните и златодобивните компании, успокоени от разминалата се опасност, възобновяват плановете си за инвестиции на стойност над 53 милиарда долара за следващото десетилетие. След краткотраен шок при избирането му, перуанските капиталови пазари отново летят, чуждите инвестиции се изливат в държавата, а през 2012 година местните инвестиции като процент от БВП постигат най-високата си стойност в историята на Перу.

Въпреки бързия растеж през последните 20 години, Перу си остава сравнително бедна държава поради няколко загубени десетилетия през 20-и век и катастрофални хиперинфлации в няколко мандата на популисти и социалисти. Прогресът на тази икономика от 90-те години насам обаче е впечатляващ, а контрастът със съседната Венецуела показва, че дори в богати на ресурси развиващи се икономики, капитализмът дава далеч по-добри резултати от социализма. Докато преди 20 години БВП на глава от население на Венецуела е два пъти по-висок от този в Перу, през 2011 година разликата вече е само 25%. По данни на Интер-американската банка за развитие през 2018 година Перу ще изпревари по степен на икономическо развитие Венецуела. Социализмът на прощава на никого – даже и на страна с едни от най-големите петролни запаси в света.

Източници:

banner 2 300x250

http://www.iadb.org

http://www.worldbank.org

http://www.businessweek.com/articles/2012-05-31/perus-humala-proves-hes-no-ch-vez

http://www.cato.org/publications/commentary/improving-peru

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

31.05 2013 в 16:47

Джини индексът на Венецуела непосредствено преди Чавес е бил 49,5 (1998 г.), а през 2011 е 39.
Източник: http://www.indexmundi.com/venezuela/distribution_of_family_income_gini_index.html

Peru през 2011 е с 48,1 Джини индекс.

Чавес „бие“ свободния пазар на Перу, няма как да е обратното.

31.05 2013 в 15:20

Приятел, икономиката е наука, ако не си наясно с материята. Каролев ни пробутва, че 2+2 е равно на 5 и хората, които разбират просто реагират и не се връзват. Не е въпросът дали е Латинска Америка или България. Такива като Каролев ни пробутват една и съща лъжа по различни поводи.
Ето цитат от статията му: „Перу отваря вратите си за международните инвеститори, изтегля държавата от икономиката чрез приватизация и концесионира природните ресурси. Икономическите резултати са впечатляващи – за 20 години Перу удвоява БВП на глава от населението.“
Звучи познато, нали? Въпросният ръст на БВП за 20 години е спрямо 1990 г., годината в която перуанската финансова система е дала на късо (както нашата през 1997 г.).Схемата на разграбване на държавни активи и настаняване на транснационалните компании в местната икономика е една и съща. Тази схема се прилага на всякъде по света, включително и в България.

31.05 2013 в 15:10

Каролев, макроикономиката не дава цялата картина. За да си правим изводи трябва да знаем показатели като минимална заплата, средна заплата, минимална пенсия, ниво на безработица, индекс на Джини, ниво на неграмотност и т.н.
БВП на глава от населението показва колко една икономика е произвела (на каква стойност), но какъв доход са имали хората, които са били заети и колко хора въобще са били заети е съвсем друга история. От статията не става ясно как всъщност живеят перуанеца и венецуелеца. Разбираме, че компаниите в Перу (най-вероятно чужди) са произвеждали (добивали) все повече и повече за последните 20 години, но ако са плащали ниски данъци и ниски заплати, значи перуанецът живее зле. Нали и в България сега е така. БВП-то ни не е толкова зле, но доходите на домакинствата и приходите на държавата са отчайващи. С други думи – това, което е добре от гледна точка на компаниите е зле за държавата и народа.
Заключение: Ако искаш статията ти да има тежест, а не да е поредната манипулация, трябва да се представят показателите, които споменах по-горе и да се сравнят между двете страни. Иначе няма как да се правят изводи и твоите заключения са невалидни.

08.04 2013 в 15:11

Леко баце, леко. Та кой викаш е в затвора?

07.04 2013 в 11:51

И както казвал един стар евреин икономист - икономическата статистика е като бикините, показва нещо примамливо, но скрива същественото.
При теб е същото - разказваш много неща за много красива латиномацка, дето нито си я познавал, дори не си пил кафе с нея, ама инак си голям познавач с богат опит.

06.04 2013 в 10:23

И комунистите и либералите си отиват от власт защото са кукли на конци в ръцете на лихварите.

05.04 2013 в 16:26

И как декларира 1млн. евро за пред борсата
и 1млн.лв. при нас.

заради такива, демокрацията в България стана мръсна дума.

04.04 2013 в 22:09

Банани имало по нова година...голем проблем!
Сега има винаги, обаче предпочитам да няма, отколкото да има домати, чушки, дини, грозде, круши, зеле, ябълки и прочие...пластмаси от Гърция и Турция вместо българските, които имаше преди. Да не говорим, че не бяха по 2-3 килото както сега.

Колело балканче само с връзки. Това не е вярно, имах си балканче, без връзки и за скромна цена. Сега можеш най-евтино да си купиш китайски боклук за 400 лв минимум. Какво му плащаш, две пенсии само!

Кола русак чакаш цял живот. Да, Каролев икономиста, чувал си за ембарго какво е, нали?
Руските коли може би са били боклук, но както сам казваш, е имало толкова много желаещи да купят.. Търсене, икономисте Каролев, превишаващо доставката! И тогава забележи, цената трябваше да е в пъти по-висока отколкото беше. Къде в капиталистическия ти "рай" има такова нещо? И да добавя за сега..искаш читава нова кола, приготви си нечувана сума, 20-30 бона, само 200 пенсии, евтино и достъпно за всеки!

А за преди, сякаш си лунатик. Да започна да ти изреждам промишлеността и селското стопанство, които имахме, а сега нямаме...няма да ми стигне мястото.

04.04 2013 в 16:45

Ейии, пак остана неразбран, а си такъв интелигент... ама прости хора, не разбират!

04.04 2013 в 10:47

Владо.......Каролев... де спри се де! Ясно ли е на всички форумци защо няма икономика в България? Така наречените "икономисти" по цял ден си чатят и бръщолевят небивалици (разказват си измислени учебници и цитират някаква стъкмистика), а държавата е на автопилот. Владо, съветвам те като мъж на средна възраст да се ограмотиш на тема латентна хомосексуалност(комплекс на вожда), та дано да си обясниш някои процеси!