Петата поправка

Последна промяна на 08 декември 2015 в 15:28 6129 4

Петата поправка на Конституцията се превърна в заложник на политическо изнудване. На фона на привидно широките пространства на съгласие по отношение на необходимостта от промяна в начина, по който функционира съдебната власт у нас, различни партийни фракции решиха да осребрят своето участие. Но това не е само стратегията на малкия изнудвач, който се опитва да увеличи цената си. Става въпрос за разрастваща се битка за позиции и предоговаряне на зони на влияние.

Говоренето за съдебна реформа изтощи до такава степен общественото внимание, че днес изглежда все по-трудно да си припомним изходните позиции на всеки от участниците. В началото на тази година Народното събрание прие с впечатляващо мнозинство Стратегия за продължаване на съдебната реформа. В нея бяха заложени конкретни промени, които трябваше да придобият завършен вид. Формално, в стила на останалите гръмки декларации, почти всички политически партии заявиха, че подкрепят необходимостта от продължаване на реформите. Доколко невярно бе това пролича още през следващите месеци, когато възникна напълно измисления спор относно необходимостта от промени в основния закон, тъй като разделянето на ВСС на две колегии по отношение на оценката за работата на магистратите било промяна във формата на държавно управление.

С течение на времето, стана ясно че прословутото решение на Конституционния съд за промяната на формата на управление не е само резултат на колективна некомпетентност. Събитията, последвали това решение показаха, че всъщност то е част от цялостната съпротива срещу опитите за нормализация на страната. Днес това решение може да бъде прочетено така – ако институциите на съдебната власт бъдат поставени в условия на ефективно взаимодействие и заработят, това би променило политическото статукво. Именно затова, всеки опит за нормализация в съдебната власт се сблъсква с подобна яростна и разноцветна партийна съпротива. Само в този смисъл, промените в организацията и дейността на институциите на съдебната власт би могло да доведе до промяна в държавното управление. И именно тази вероятност бе надлежно блокирана с решението на Конституционния съд.

Изглежда, че почти никой у нас не е удовлетворен от дейността на съда. Резултатите от проучванията на общественото мнение показват, че одобрението за съда (и прокуратурата, което се движи в същите граници) е между 8 % и 13 %. Няма съществени промени, няма динамика, независимо от партийната принадлежност на управляващите, промените в Закона за съдебната власт, различните опити за съдебната реформа или реалните промени, които бяха извършени. Общественото мнение остава все така индиферентно спрямо начина, по който се упражнява съдебната власт, независимо от това кой е министър на правосъдието, колко критичен е бил доклада по Мониторинга за сътрудничество и проверка или колко дела „с висок обществен интерес” са били завършени успешно.

На фона на публичното незаинтересуваното неодобрение към работата на следствието, прокуратурата и съда, се оказа възможно да бъдат разгърнати всевъзможни сценарии на противопоставяне и изнудване, които проектираха амбициите на участниците си върху приемането на промените в основния закон. Всеки пореден скандал замъгляваше все повече целта на тези промени, така че днес мнозинството от българските граждани знаят по-малко за проблемите в съдебната власт и са много по-отвратени от пазарлъците, свързани с подкрепата за поредната промяна, която би трябвало да подобри работата на съда през следващите десетилетия.

БСП се противопоставя на почти всички промени в организацията и дейността на структурите на съдебната власт. Това е разбираемо, тъй като въпреки изминалото време, една достатъчно компетентна и независима прокуратура би могла да организира и да ръководи достатъчно сериозни разследвания срещу престъпленията на онези, които днес с обявяват за защитници на независимостта на съда и против политическата намеса в неговата дейност. Като и в много други отношения БСП дава „заето” по темата за промените в Конституцията. Сигналът остава все така неразбираем, но без съмнение, БСП се опасява, че промените ще доведат до избирането на нов състав на Висшия съдебен съвет, а с това и до загуба на собствените си възможности за оказване на политическо влияние върху неговите действия.

ДПС също няма интерес от ефективно работещи институции на съдебната власт. Тактиката на Движението се различава от БСП в това, че неговите представители успяват да запазят мястото си в процеса на преговорите, въпреки че всъщност не желаят радикални реформи в съществуващото състояние. След серия от консултации, ДПС успя да ограничи първоначалните предложения за промени в основния закон, възползвайки се от неадекватна позиция на партиите от Реформаторския блок и амбициите на АБВ и Патриотичния фронт. Така се стигна до онази формула, която глуповато бе определена като „исторически компромис”.

Атака няма конкретни цели в законодателен план. През изминалите десет години след първото появяване на предизборната коалиция Атака в Народното събрание, това е политическата сила, която има най-неадекватно законодателно поведение. Целите на партията са извън парламента, към оказването на натиск и провокирането на напрежение по всички теми от руския дневен ред в България. Заради всичко това, подкрепата на народни представители от Атака има само статистическо значение, но не и съществен принос по отношение на постигането на съгласие за целите, средствата и критериите за оценка на ефективността на реформата в съдебната власт.

Патриотичният фронт подкрепя по принцип – това е може би най-краткото определение за дейността на неговите представители. Поведението на формацията, зад която първоначално застанаха шестнадесет други партии и движения, днес е сведено до деликатния баланс между ВМРО и НФСБ, който в минимална степен се определя от съгласието или липсата на съгласие относно бъдещето на съда и прокуратурата.

АБВ е изцяло посветена на две теми – запазването на руските интереси в България и разширяването на представата за собственото си влияние в управлението. Поредният опит за наддаване относно „цената” на подкрепата за конституционните промени, показва единствено и само желание за запазване на представата за значението на АБВ в управлението. Местните избори показаха, че тази игра дава резултат, още повече на фона на сигнала „заето”, който продължава да дава БСП.

Партиите от Реформаторския блок продължават да демонстрират не само липсата на единство, но и нарастващите си амбиции за по-добро представяне в управлението. Ако в началото, основният говорител по темата бе ДСБ, то много скоро това говорене бе конфронтирано от ДБГ, а през последните седмици и от СДС. Другите две политически формации от Блока са по-мълчаливи, но това не винаги е признак на мъдрост. Липсата на дори минимално съгласие относно взаимодействието им в рамките на РБ, превръща дори и най-аргументираните предложения в поредно бойно поле за преодоляване на комплекси за малоценност.

Именно това прави РБ удобна мишена, през която се търси възможност за усилване на натиска срещу ГЕРБ.

Доминиращата управлението партия предпочита да се придържа към умерени промени, които ще създадат представата за реформи, без да доведат до драматични противопоставяния. Позицията на ГЕРБ остава изцяло прагматична – изглежда, че ГЕРБ няма собствен залог в конституционните промени. Депутатите на ГЕРБ ще подкрепят безапелационно промените в основния закон, но биха приели и промени, ако от това зависи постигането на необходимото мнозинство. За разлика от тях, депутатите на РБ не са единни в разбирането си за промените, но декларират, че няма да приемат каквито и да било промени извън вече постигнатото съгласие.

Остава да разберем дали народните представители ще потвърдят собствената си воля, изразена в подкрепата на първо четене на промените от 184 гласа. Много отдавна тук не става въпрос за първоначалните предложения на министъра на правосъдието. Дори вече не става въпрос и за подкрепа на законопроекта, внесен от Министерски съвет. Въпросът е дали народните представители ще потвърдят собствената си позиция и ако това не се случи, какво е довело до подобна промяна?

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

08.12 2015 в 17:29

Луд, луд, ама все пак юрист. Не политолог.

"Никола Филчев изригна срещу "мъжкарите"-реформатори: И без кокошки ще съмне!
Предложената промяна на ВСС нарушава създадения от ВНС конституционен модел на държавата, казва бившият главен прокурор
Ето пълния текст на интервюто

- Как оценявате предложението за изменение на Конституцията относно съдебната система, което ще се обсъжда в Народното събрание?
- Този въпрос има две страни: а) за допустимостта на изменението и б) за неговата целесъобразност. Първият въпрос за допустимостта на изменението се свежда до това, компетентно ли е Обикновено народно събрание да го извърши. Конституцията дава ясен отговор на този въпрос: Народното събрание може да изменя всички разпоредби на Конституцията с изключение на тези, които са във властта на Великото народно събрание (чл. 153). А съгласно чл. 158 от Конституцията Великото народно събрание (ВНС) решава няколко категории въпроси, сред които и въпросът за „промени във формата на държавно устройство и на държавно управление” – чл. 158, т. 3. През 2002 г. като Главен прокурор отправих искане до Конституционния съд да тълкува израза „промени във формата на държавно устройство и на държавно управление”. В това искане развих своето становище по въпроса и Конституционният съд го възприе.

- Какво отговори Конституционният съд, как той разтълкува тази конституционна разпоредба ?
- С известното решение № 3 от 2003 г. Конституционният съд прие че: А) Първо, „Формата на държавно управление” по смисъла на чл. 158, т. 3 от Конституцията следва да се тълкува разширително. Това понятие се определя не само от характера на държавата като парламентарна или президентска република или монархия. В него се включва и изградената от Великото народно събрание … система от висши държавни институции – Народно събрание, президент и вицепрезидент, Министерски съвет, Конституционен съд и органите на съдебната власт (Върховен касационен съд, Върховен административен съд, прокуратура, следствие и Висш съдебен съвет), тяхното съществуване, мястото им в съответната власт, организацията, условията, начина на формиране и мандата им. Във формата на държавно управление се включват и възложените от Конституцията на тези институции дейности и правомощия, доколкото с изменението им се нарушава балансът между тях при съблюдаване на основните принципи, върху които е изградена държавата…” (т. 2 от диспозитива на решението) Накратко казано Конституционният съд прие, че под „форма на държавно управление” следва да се разбира системата от държавни органи, предвидени в Конституцията, т.е. конституционния модел на държавата. Тази система включва а)създадените от ВНС държавни органи и б) техните правомощия, т.е. взаимодействието, връзките между тях. Б)

Второ, според Конституционния съд „промени във формата на държавно управление” са налице в следните случаи: „Премахването, сливането, преминаването на някой от основните конституционни органи към друг или заменяне с друг, както и създаването на нови основни конституционни органи е … промяна във формата на държавно управление. Така е и при промени в структурирането, начина на образуването, статута и мандата на основните органи и установения между тях баланс… Променя се формата на държавно управление и при промяна на възложените им от Конституцията дейности или ако им се отнемат някои основни правомощия… Във всички тези случаи има промяна в установената с чл. 1, ал. 1 от Конституцията форма на държавно управление, защото управлението на парламентарната република се осъществява именно от създадените основни конституционни органи и от определената им структура, статут и основни правомощия, които са съобразени с принципите, върху които е изградена държавата… Неразривно свързано с формата на държавно управление, която би се променила, е и ако се променят структурата, формирането и функциите на звената от съдебната система и статутът на нейните органи, включително висшите конституционно установени длъжности. Така ще е например при сливане на Върховния касационен съд с Върховния административен съд. Промяна е също така, ако например председателите на Върховния касационен и на Върховния административен съд или главният прокурор се избират от Народното събрание или се назначават от неговия председател или от Министерския съвет, а съдиите, прокурорите и следователите се назначават, преместват, повишават или уволняват не от Висшия съдебен съвет, а от друг орган… Недопустимо е Обикновено народно събрание да направи промяна в определените от Конституцията организация, функции и статут на основните конституционни органи, които осъществяват държавното управление, както и в баланса между тях…” , заключава Конституционния съд в посоченото решение № 3 от 2003 г.

- От това решение на Конституционния съд става ясно, че предложеното изменение на Конституцията съставлява „промяна във формата на държавно управление” и следователно може да се извърши само от Велико народно събрание. Преди това обаче, кажете задължителни ли са решенията на Конституционния съд, каква е тяхната правна сила и значение ?
- Проф. Никола Филчев: Този въпрос е изяснен в правната теория и практиката на Конституционния съд. Тълкувателното решение на КС е продължение, конкретизация на Конституцията. Както справедливо изтъква бившият Председател на Конституционния съд проф. Ж. Сталев след като тълкувателното решение бъде издадено, то образува заедно с Конституцията едно нормативно единство, едно юридическо цяло. Конституцията вече не може да регулира обществените отношения сама. Тя трябва да се прилага със смисъла, който й придава решението на КС. Конституционната норма и тълкувателното решение могат да регулират само заедно. Същото поддържа и бившият конституционен съдия проф. Н. Неновски.

- Нека конкретно да посочим, защо предложената промяна може да се извърши само от Велико народно събрание.
- Чл. 129 от Конституцията постановява, че съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от Висшия съдебен съвет. А сега се предлага: а) да се създадат в Конституцията два нови органа – прокурорска и съдийска колегия, б) да се отнемат правомощията на един конституционно установен орган – Висшият съдебен съвет и в) да се разпределят тези правомощия между новосъздадените две колегии. По такъв начин се изпразва от съдържание дейността на ВСС. Отнемат се основните му правомощия (да назначава и освобождава магистрати) и се възлагат тези правомощия на други два новосъздадени органа в Конституцията. По същество ВСС, като конституционен орган, се премахва и се създават нови два конституционни органа. Всичко това противоречи пряко на Конституцията, на нейното съдържание, изяснено с тълкувателно решение № 3 от 2003 г. на КС. Предложената промяна нарушава създадения от ВНС конституционен модел на държавата и установения баланс между органите по Конституция. Поради това тази промяна може да се извърши само от Велико народно събрание. Поставя се въпросът, каква дейност ще извършва ВСС след промяната и защо остава положението, че той избира председателите на ВКС и ВАС, и главния прокурор. Според логиката на предложения законопроект би следвало съдийската колегия да избира председателите на съдилищата, а прокурорската колегия – Главния прокурор. Защото иначе прокурори ще избират председателите на върховните съдилища, а съдии ще избират Главния прокурор. Нали промяната целеше да премахне точно тази взаимна зависимост на съдии и прокурори. Освен това изборите за посочените висши длъжности се провеждат на седем години. Вероятно авторите на законопроекта запазват това положение, за да съхранят някаква функция на ВСС и така да скрият факта, че на практика той се ликвидира.

- Ако за момент забравим, че предложената промяна може да се извърши само от Велико народно събрание, какво ще кажете за съдържанието на предложението. Целесъобразно ли е то? Разумно ли е да се замени ВСС с прокурорска и съдийска колегии ?
- Не. Поддръжниците на тази промяна, т. нар. „реформатори”, обясняват, че по-малките колегии (прокурорска и съдийска) щели да бъдат по-независими отколкото многобройния ВСС при вземане на кадровите решения. В действителност ще стане точно обратното. Вътре в колегията съдиите и прокурорите ще зависят много повече от съответния административен ръководител – било председател на Върховен съд или Главен прокурор. А отвън възможностите за въздействие върху два пъти по-малобройния състав ще се увеличат два пъти. По-малко хора могат по-лесно да бъдат манипулирани и „мотивирани” да вземат „правилното” решение. Освен това ВСС, според сега действащата Конституция, е една общност на висши съдии, прокурори, следователи, учени, адвокати и други „юристи с високи професионални и нравствени качества”. Това позволява да се неутрализират и балансират различните интереси, и да се намали външното влияние върху ВСС. Следователно мъглявото обяснение на „реформаторите” на промяната противоречи на нормалната логика. Казано по-просто то е една лъжа. Истинският мотив е съвсем друг. - Да се прекрати мандата на ВСС и да се изберат нови членове в новите две кадрови колегии, които са отявлени костовисти. Те на свой ред ще почнат да се размножават, ще назначат нови председатели на районни, окръжни и апелативни съдилища, също и нови районни, окръжни и апелативни прокурори - всичките верни съпартийци. И така ще се стигне до председателите на Върховните съдилища и заветната цел – да бъде съборен Главния прокурор Цацаров. За да проведат тази кампания десебарите ще предложат съответна преходна разпоредба в Конституцията. Ако не успеят, ще се опитат да променят Закона за съдебната власт с „благородния” мотив, че уж извършват съдебна реформа и просто изпълняват Конституцията. Няколко пъти в миналото са правили това упражнение.

- Поглед назад показва, че това не е първата кампания на Костов срещу прокуратурата. Защо той така „зацикли” върху институцията Главен прокурор?
- Командирът на разбойническата приватизация, както го наричат хората, води злостна война срещу трима Главни прокурори. Изобщо не можа да случи на Главен прокурор с изключение на „различния” Велчев. Спомнете си каква клеветническа кампания организира Костов срещу покойния И. Татарчев чрез машата си Бонев. Срещу мен мобилизира целия си мръснишки потенциал – от трибуната на Народното събрание поиска да бъда арестуван и обесен, активира двама идиота и „гномчето” Атанасов да клеветят близките ми, злепостави ме пред посолствата на няколко големи държави, праща доноси и запитвания в чужбина, плаща на чужденци, слухтя, рови, заплашва, ангажира провалената си партия да ме заклейми публично с декларации и т.н. В същото време пред мен той плачеше, молеше, скимтеше, кълнеше се в баща си, в децата си и разбира се – в приватизацията и демокрацията. И всичко това, защото му пречех да краде от държавата. И защото прокуратурата обвини някои негови съучастници за грабежа на държавата. Но съдът на костовиста Иван Григоров ги оправда. Сега нещата се повтарят. Една организирана група костовистчета води подла кампания срещу Главния прокурор Цацаров. Начело е „мъжкарят” Р. Кънев. Другите „мъжаги” не искам да ги споменавам от неудобство пред публиката.

- Да се върнем на съдебната реформа. Защо не вървят нещата ? Мина доста време, а още делим ВСС на две. Това ли е съдебната реформа ? Това ли иска премиерът Бойко Борисов ?
- Премиерът Борисов ясно и публично каза, какво иска - бързо и ефективно правосъдие. Справедливост, която да стигне до всеки човек. Той препоръча да се усъвършенстват и процесуалните закони, които регулират наказателните и гражданските дела. Той поиска още да се засили контрола върху магистратите за спазване на закона. Но няма кой да чуе и да разбере, какво му говорят. Двуличният министър Х. Иванов е обсебен от мисълта да се бори с прокуратурата и мечтае да пише лош роман за прокуратурата. По-скоро прокуратурата ще напише няколко странички за него, както подочувам. Той е не само смешен, но става вреден за държавността. Да се надяваме, че здравите политически сили в Народното събрание ще надделеят и ще се стигне до разумни решения, които ще осигурят справедливост на всички.

- Кого визира премиерът Борисов онзи ден, когато по телевизията заяви по повод на съдебната реформа: „И без петел ще съмне” ?
- Много ясно кого визира. – Организираната група на „мъжкарите”-реформатори, предвождани от Р. Кънеф. Но предвид на тяхната различност, аз бих казал: „И без кокошки ще съмне”."

08.12 2015 в 16:57

Доган ЕТ*

08.12 2015 в 16:16

Някой с Бойко, Цветанов, Пеевски, Местан, Казак, Миков, Ковачки и Гоце в парламента........... очаквал ли е съдебна реформа целяща борба с корупциятан..?

Едва ли има такива глупаци. Просто редактирания вот създава заблуда за обществени нагласи.

08.12 2015 в 16:11

Поредният многоприказващ и нищонеказващ автор, т.е. политолог. Много тъпи парчета са си въобразили, че като направят две колегии, или махнат Цацаров и т.н. това е реформа. Наивници. Реформата е премахване влиянието на бизнеса и политиците, които той купува, над съдебната система. Това не може да стане със законодателни мерки. За 25 години нещата се опорочиха толкова, че за да има някакъв резултат, трябва да минат поколения в съдебната система, политиката и бизнеса. Единствените смислени законодателни мерки, макар и с малък ефект, е въвеждане на изборност на съдии и прокурори. И втората, ВСС да се избира без квоти, а само от представители на съдии и прокурори.