По-евтиният газ няма да спаси българските топлофикации

Последна промяна на 02 септември 2016 в 06:30 9981 11

Сривът на цената на природния газ бе разчетен като причина за доста оптимистични анализи на бъдещето и финансовото състояние на топлофикациите в България. Макар той да е факт и наистина да облекчава разходите на компаниите за централизирано отопление, слагането на розовите очила е твърде преждевременно.

Преди да коментирам защо, трябва този път да похвалим Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и председателя й Иван Иванов за адекватното поведение относно регулацията на топлофикациите. Комисията устоя на вездесъщия политически натиск цената на енергията да бъде вечно намалявана без оглед на финансовото състояние на производителите и снабдителите и вместо планираните 5.5% намаление на парното, наложи 2.5%. Това ще даде малка глътка въздух на по-неефективните топлофикации, както и възможност на добре управляваните дружества (като тези в Пловдив и Варна) да реализират някакви печалби.

Това е изключително важно, тъй като пловдивската и варненската топлофикации са неслучайно най-добре управляваните в България – те са собственост на международни лидери в този сектор (респектвно, австрийската EVN и френската Veolia Energy) и евентуалното им прогонване ще е тежък удар върху репутацията на страната като инвестиционна дестинация.

Въпреки значителното поевтиняване на природния газ и относително адекватното поведение на обществения регулатор през последните месеци, негативните фактори и тенденции продължават да се скупчват на топлофикационния небосклон.

Първо, през последните години имаше по-топли зими в България и това доведе до намаление на приходите на топлофикациите от продажба на топлинна енергия. Тук е важно да се уточни, че топлофикационният бизнес се характеризира с големи фиксирани разходи, т. е. такива, които не зависят от броя клиенти и обема продажби и голяма икономия от мащаба щом определена бройка клиенти е присъединена, т. е. разходите за всеки нов присъединен и обслужван клиент падат драстично. Следователно, това, че зимата е топла и потребителите потребяват по-малко парно, не облекчава особено топлофикациите във фиксираните им разходи и така се генерират директно загуби.

Второ, повечето български топлофикации са драстично декапитализирани от години и гореспоменатото намаляване на приходите от продажба на топлинна енергия ще задълбочи проблема. Разходите за амортизация на капиталовата база (машини, сгради, съоръжения) често надхвърлят инвестициите – тоест, машините се трошат по-бързо, отколкото дружествата ги подновяват и ремонтират. Макар при една нова производствена база това да не е толкова критичен проблем, повечето български топлофикации продължават да лежат върху база, наследена от социализма, която наближава експлоатационните си граници. Ако тази тенденция не бъде прекъсната в обозримо бъдеще, можем да очакваме това, което се случва във водния сектор – разпад на мрежите и преминаване към временни режими.

Представете си какво означава режим на парното в София дори само за седмица.

Трето, дълги години безхаберно поведение на мнозинствата в ръководствата на (Д)КЕВР е натрупало доста лоши практики, някои от които новото ръководство все още не разбира колко вредни са в дълбочина. Например, регулаторът не признава разходите за превантивна поддръжка, а във всяка дейност превенцията е по-евтина от пост-хок решаването на проблемите. Създаването на благозвучни схеми като фонда за сигурност на електроенергийната система, които реално са просто механизъм за отлагане на финансов колапс в НЕК, също нанася тежък и напълно излишен удар върху сектора.

Четвърто, слонът в стаята – Топлофикация София – е с толкова лош публичен имидж, че всяко оздравително действие за сектора се приема на нож от потребителите. Много от тях дори са по-скоро съгласни целият топлофикационен бизнес да фалира, вместо да се водят положителни политики за развитието му. На топлофикациите в България често се гледа като на арогантни монополи, които имат тоталната защита на държавата и могат да правят каквото си поискат, без дори да го обясняват. А хората, които са доволни от услугите им (в Пловдив и Варна просрочените над две години сметки са около 1%, отказващи се от услугата почти няма) предпочитат да си мълчат под обществения натиск. А без най-малкото приемлив обществен имидж, положителните реформи в сектора могат да се окажат прекалено политически непопулярни за реално прилагане.

Или да обобщим накратко – намаляването на цените на природния газ със сигурност ще има някакво положително влияние върху финансовото състояние на топлофикациите, но обръщането на дълбоката негативна тенденция в сектора е все още гледка зад хоризонта.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

5617

11

мнение от IP

07.09 2016 в 17:53

Аз съм за топлофикация софия да фалира.Каролев знае защо.

2276

2

66

02.09 2016 в 09:36

за топлоФЕкация софия

в ж.к. Яворов, Гео Милев, Слатина, а може би и в други квартали

Пускат вода с опасно висока за здравето температура !
Има опасност от причиняване на изгаряния !

Лятото при външни температури над 30 градуса пускат водата с висока температура.
Вероятно целта е по-голяма температурна разлика с околната среда
и от там по-големи загуби по вертикалните щрангове
и по-голямо потребление на топлинна енергия
и по-високи сметки за топла вода.

Малко хора си пълнят ваната и си взимат душ с вода по-топла от 40 гр.целзий.

И като капак на всичко са по-големи загубите по трасето
от ТЕЦ Дружба до потребителите в ж.к. Яворов, Гео Милев, Слатина.
Тези загуби по трасето допринасят за "Глобалното затопляне".
И топлоФЕкация София трябва да бъде санкционирана за тези емисии!
НЕ ЗА СМЕТКА НА ПОТРЕБИРЕЛИТЕ !!!
А с "топломерите" по радиаторите могат да мерят нивото на Дунав по-точно, отколкото изразходвано количество топлина за отопление на помещение