Последната дупка на кавала: текст-шега от Здравка Евтимова

Последна промяна на 26 ноември 2017 в 07:01 6103 0

Снимка Сергей Антонов

Здравка Евтимова

Когато ме пробиха някъде, миг преди да отворя единственото си око към света, потръпнах от ужас! Настина беше потресаващо. Да, уви. Най-злокобните ми съмнения се оправдаха. Бяха ме издълбали в някакъв си кавал-провинциалист! В един български селянин! Къде бе гледал баща ми, свределът, произведен в бляскавата немска провинция Северен Рейн - Вестфалия! Къде се бе отнесла майка ми, острата пила, която макар и проектирана в Перник, все пак бе от стомана! Защо не ме бяха лансирали в културна флейта или пък в обой - инструменти с благородно потекло и елитно възпитание, а ме намушиха в родната дървения. Какво черно бъдеще се очертава пред мен - да бъда опипвана от пръсти на малограмотен кавалджия - аз, която в любовта съм така взискателна и всеотдайна! Моят божествен овал заслужава нещо далеч по-стойностно. Не съм дупка за български кавал!

Още не мога да отворя както подобава единственото си око, макар че вече зная - аз съм дупка-виртуоз! Обезателно трябва да се преместя във висшите музикални среди. Ако трябва собствения си селски кавал ще завлека там! Клона, от който са го издялали, дървото, на което е раснал клонът, цялата гора ще извлека като ракета носител във висшите музикални селения. Има клон, дърво, гора, само за да се родя, да блесна аз - последната дупка. Толкова се гордея! Толкова енергия имам! Понякога си мисля дали съм само дупка, или вулкан. Всичко мога да погълна, но мога и да изригна. Добре, че не се занимавам с дреболии. Сигурно съм звезда. Не, аз съм по-скоро вселена от мисъл и чувство. Благодарна съм, че най-сетне интуитивно установих този факт.

Ами ако някой европейски музикант се влюби в мен? Европейските му пръсти ще ме докосват нежно и ще изтръгват от чувствителния ми отвор най-божествения звук, на който е способна една музикална душа. Вестниците веднага ще отбележат моя триумф, ще получа покани за гастроли в САЩ, Австралия, Токио и Шанхай. Тромпети и флигорни ще ми се обясняват в любов. Тромбоните, които обикновено остават стари ергени, ще подхвърлят подире ми еротични намеци през минута. Ах, толкова съм млада. Трябва да бъда особено взискателна при създаване на връзки и контакти! Дано се опазя от глупави младежки грехове. Много трябва да внимавам.

Замислих се дълбоко. Какви гигантски предизвикателства стояха пред мен. Как не се бях сетила за тях по-рано! Направо не мога да повярвам. Ми то е очевидно дори за млад талант като мен.

В родното ми място последните дупки на кавала са безценен ресурс, национално богатство. Търсят ги под дърво и камък, обсипват ги с внимание, развиват уменията им, за да ги издигнат във висшите кръгове. Те, блестящите последни дупки, оглавяват дружества, организации, структури. Постепенно се превръщат в корона на мирозданието. Така и трябва да бъде!

Нищо не струва толкова скъпо, колкото една последна дупка с хъс и потенциал!

Каква отговорност пада върху нежния ми овал! Ето, отворих изцяло единственото си око към света. Всичко наоколо цъфти и връзва. Прекрасно! Усещам - скромната ми родина ще се прочуе покрай мен. Само се страхувам да не стана толкова известна, че хората вместо да се обръщат към родното ми място с неговото географско название, да вземат да го наричат с моето собствено име - Последна дупка на кавала!

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !