Послушковщина

Последна промяна на 07 май 2015 в 16:49 10826 16

Българският обществен организъм страда от болест, която може да се нарече и по-елегантно, но най-точно е да бъде определена като послушковщина. Послушковщина е, когато имаш личното верую, че идеалът е нещо безсмислено, че е нещо за будали. Хубав твой поведенчески модел е превиването на гръб пред силните на деня, които имат сякаш гарантирана власт. А всичко, което говориш публично за промени, е само форма на твое лицемерие. Всъщност не вярваш в промени: нито като възможност, нито като нужда. Вярваш в местенцето си под слънцето. Службогонство, но и не само. Който вярва другояче, е будала. Това мислене и поведение се коренят и в някои устойчиви страни на българския народностен характер, но и в непреодоляното комунистическо наследство.

Послушковщината се проявява с различна степен на свян. Особено у хора с „автентично десен бекграунд” свянът приема безподобни форми. Някои хора постепенно стигат от младежки ентусиазъм до тежка послушковщина. „Дясното” и „битката за България” те приемат като една баница. Тази баница се преразпределя от (номенклатурно) абонирани за позициите си „народни” светила. Въпросът за моралното право на преразпределителство не се поставя. Реалният послушковски стремеж просто е парче от баницата. Някои от най-храбрите послушковци все пак вярват, че с много послушание могат и сами да станат преразпределители.

„Автентично десните”, които вече успешно са се свързали с преразпределителите (било то със или без свян), се чувстват неудобно в дискусията за Подмяната. Някои от тях словоохотливо са говорили за нуждата от лустрация, но сега вътрешно приемат, че лустрацията е за будали. Говоренето за лустрация у „автентично десния” послушковец е един полезен управленчески инструмент, подобен на говоренето за православие у „автентично левия” националкомунист. Бездруго двата автентични типа послушковци се родеят по генезиса и начина си на мислене, както и по начина си на хранене с баница.

Почти всички кръстосвания на публицистични шпаги за „лявото” и „дясното” у нас са само въпрос на свян в процеса на консумация на баница. Все едно да слагате ръка пред устата си, когато сте налапали толкова голям залък, че ако махнете длан, публиката ще види падащите от устата ви трохи и слюнки. Не че по принцип няма смисъл от дебат за ляво и дясно, както и от вътрешнодесния дебат за либерално и консервативно, но в условията на българската властова баничарница тези дебати са дискредитирани. И това става по желание на преразпределителите, които хранят с баница своите заслужили послушковци горе-долу така, както разпределителите на блини в съвременна Русия хранят своите съграждани посредством щедро поднесена лопата с топло тесто.

„Автентично десните” послушковци нямат интерес и желание за реални промени. Техният антропологически тип е ключов в осъществяването и възпроизвеждането на Подмяната, както и в процеса на възторжено мимикрирана „правова държава”. По същия начин пък „автентично левите” послушковци мимикрират привързаност към бедните и гладните.

Но да се върнем към интересуващите ни „автентично десни” послушковци, защото се насочваме предимно към автентично дясна публика – надяваме се, без кавички. Въпросните послушковци са въздигнали моралния релативизъм до такава степен в своя житейска философия, че на практика изключват осмислянето по същество на нуждата от реални промени. Ще припомним, че и автентично недясното правителство на Орешарски също наричаше стремежа към морал „неекспертен”. Нашите послушковци на свой ред стряскащо се вълнуват единствено от кариерното си развитие в блажното поле на властовото баничарство, без значение що за мазни следи остават по лицата им, а понякога и по пода на баничарницата. Когато точно тези хора говорят за вопиюща нужда от всеобхватни, дълбоки, дори, така се каже, разтърсващи реформи, те действително имат предвид, че трябва да променим всичко… за да си остане всичко същото. В края на краищата, декомунизацията, лустрацията и декриминализацията са не истинско верую, а просто заклинания за объркване на и без това фрустрираните електорални будали с десен (надяваме се, без кавички) профил. За да завършим паралела, ще отбележим, че тези понятия (декомунизация, лустрация, декриминализация) имат за „автентично десния” послушковец същата „стойност”, която влага в понятието за Св. Троица новоизпеченият „православен” послушковец от отсрещната хранилка. Казвайки това, ние не омаловажаваме самата крайна нужда от лустриране и декриминализиране на българското общество – просто изтъкваме неприятния факт, че тези жизненоважни понятия биват целенасочено обезмисляни в интерес на преразпределителите на баница.

А част от тези „автентично десни” послушковци дотолкова е загубила свян, че дори вече не се нуждае от медиаторството на „реформаторския” тезгях, а директно се е настанила в топлия скут на главния преразпределител на банкянски тиквеник. Тези хора вече са спрели дори да говорят за декомунизация, лустрация и декриминализация, защото са твърде заети да дъвчат. В промеждутъците между два залъка все пак процеждат по някоя приказка за „свободен капитализъм”, „религиозни ценности”, „просветен патриотизъм” и „отговорен консерватизъм” (докато друга група „автентично десни” послушковци пък прокарва сладките хапки с „либерални” глътки боза).

Послушковщината в „автентично десния” си прочит няма да доведе до никакви реформи, камо ли до всеобхватни – а само до преутвърждаване на Подмяната, озвучена от добре познатата номенклатурна латерна, целяща мимикрии. Това ще продължи до пълно загниване на обществения организъм. Този поведенчески модел на послушковците е, разбира се, зло и трябва да бъде сочен открито като такова, а не като форма на „реализъм” или „експертност”. Реформите за превръщане на България в истински правова държава, където никой не стои над Закона, следва да бъдат не удобно за Подмяната клише, а кауза без алтернативи. Реформаторски настроената дясна общност (без кавички) би трябвало да се събуди от щастливия си сън и безкомпромисно да преодолее послушковщината на „своите” позьори, които се крият зад уютни фразички като „дясна политика”, „политическа лоялност” и най-вече „стабилност”.

Манол Глишев, К. Мартел

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

11.05 2015 в 00:53

КРИВОсъдието напоследък издава на КРИВОславието Нотариални Актове. Досега столетия нямало е нужда от Нотариални Актове за църкви, манастири, метоси и постройки, които и без туй НИКОЙ НЯМА ДА ИМ ГИ ВЗЕМЕ, те са фактически и неоспоримо църковни (е, не лични на еди-кой си поп или владика). Но като се замислим = всъщност те са народни, ВСЕНАРОДНО достояние. Градени и дарени от нашите Деди, те са собственост на нашите Внуци и са у нас само временно, както впрочем сме и ние всички на тоя свят.

Църквата не е БИЗНЕС, не е ЧАСТНОСОБСТВЕНИЧЕСКА КОРПОРАЦИЯ. Духовник който се отплесне в мениджмент няма място в расото. Професионалните църковници сме ги допуснали вътре да се препитават в смирено служение Богу и НАРОДУ като СЪДЪРЖАТЕЛИ, НЕ ПРИТЕЖАТЕЛИ. След половинвековно силово индоктриниране с догмите на комунизма Народецът скептично се отдръпна от разпенявените ФАНАТИЗМИ и е зает с физическо оцеляване.

“ВиК" = Великден и Коледа стана българското православие; младите са преобладаващо АГНОСТИЦИ (не знам...), но все повече от тях стават дори АТЕИСТИ (знам, обаче съм против...). Но: всички ние сме НАРОДЪТ, данъкоплатци от всякакви разцветки и убеждения, а и без убеждения сме ПЪЛНОПРАВНИ ГРАЖДАНИ и “вцърковените” крадливи активисти нямат моралното право да ни отнемат НАШЕТО, общонародното.

(Най-грозното и разобличаващо е случилото се със постройките на САБ - МАА, Международната Академия по Архитектура САН КИРИКО, изцяло построено на разноските от джоба на българския архитект без нито стотинка църковна нито държавна, която КРИВОсъдието присъди на КРИВОславието, грехота, КЛЕПТОкрати!).

Човечецът едвали се вълнува или вглежда в ловките ръце на Нотариалните Фокусници в БП"Ц”, но трябва - там уж беше последното, най-свидното, най-душевното българско все още неразграбено ... нали проповядват, че уж предстои ВИДОВДЕН?

10.05 2015 в 12:32

ПРОДАЖНО АМЕРИКАНСКО КОПЕЛЕ

10.05 2015 в 10:11

България е в тотален разпад, като след война или земетресение, България се управлява от небългари поне от идването на царя до днес, ако не броим онзи с името Жан, както и предишните уж българи говорещи с руски акцент. В една такава разрушена страна липсва държавата, законите не се спазват, затова правото е на по-силния, а често и на по-наглия, няма собственост, няма ценности. Кое да роди дясното, ако не собствеността, ама не крадената или дадената за управление по партиен принцип собственост, а частната собственост, онази собственост, която може да прави пари прим от капитала, като не плаща целия труд на работниците. Кое да роди лявото, като няма частни собственици и от там няма истински работници. Ние сме като в бежански лагер, разпределяме дажбите от Европа и американските фондации, вегетираме във виртуална реалност, където минималната ни заплата е по-малка от минималната дневна ставка в западна Европа, водата ни я доставят французи, токът чехи, строежите ни ги правят турци, децата ни ги учат и ползват в чужбина в това положение няма ляво и дясно, важна е близостта до дажбата. Всичко ще бъде така докато няма частен бизнес и то български, но пък е много трудно да има частен български бизнес, докато политическата класа играе за външния интерес, понеже от там идват комисионните.

09.05 2015 в 10:05

вероятно попстването, попардащината, попарлъка, проповядването е бая доходоносна далавера, щом и попове-любители са се поЯвили. Ето, този например, "дядо" - Глишев- на амвона, с брадичка и с достатъчно тъпа проповед - изпълнена с клишета, отчайващи тъпизми, гнусно и лицемерно морализатостване и поучителни проточени лиги. поп - гол охлюв. Но - печатат го, пишат му плюсчета, пишат на противните мнения минусчета. Дано е доволен, плюс "някоя и друга лева". Попска му работа, продажна, скверна, лицемерна и фалшива. Морализаторстване без морал. Послушко реве срещу послушковщина.

08.05 2015 в 14:04

До # №10, "герберастия", както и "гейберастия", а също така и "герберастия" не са понятия. Това е психично отклонение, болестно състояние.
Може би само електрошок би дал резултати в лечението.

08.05 2015 в 13:58

Много думи, малко смисъл. Претенция за значимост без грам покритие.

08.05 2015 в 08:07

Прочетете поне 2 пъти написаното от номер 6. Това е THE BEST на простотиите на малоумното,некадърно гербоухо дебилче Homo Pedalicus.Сега на ясно ли сте защо "Герберастията" и "интелект" са две НЕСЪВМЕСТИМИ ПОНЯТИЯ?!

08.05 2015 в 07:55

Хахахаха какви жалки псета вият из форума :)

До "Homo Sapiens"

Пич тотално си изперил чемшира, къв Бойко, кви маркучи кви пет лева ?!?! Вземи се в ръце и не збравяай да си пиеш илачите.

До "RZK"

Ако тоя безполезен палячо за теб е разумен млад човек, значи си кръгъл идиот.

07.05 2015 в 20:24

Доста точен и добър материал. Щом троловете толкова квичат срещу Глишев, значи много ги е страх от разумни млади хора. И трябва да ги е страх! Винаги ги е било страх - щото троловете са същите неграмотни селски тарикати като олигархичните си господарчета. Само че доста по-бедни. И затова си продават дупенцата.

07.05 2015 в 20:12

До Homo Sapiens

Що да ги разтваряме, след като твоя зее като на говедо след съешаване, бе, Манго?