Quo vadis 2013?

Последна промяна на 06 януари 2013 в 14:32 3338 25

Владимир Каролев

 

2012-а бе година на контрастите, пълна с икономическа несигурност, политическа безотговорност и лицемерие, социално недоволство, впечатляващи научни постижения, смайващи с размера си престъпления и измами и продължаващи военни действия в много горещи точки. Докато политиците останаха заключени в политическо боричкане и загърбиха отговорностите си за разумно фискално управление, централните банкери се превърнаха в новите рок звезди на политическия небосклон, доказвайки, че старата мисъл на Ротшилд „дайте ми контрол над паричното предлагане в една държава и не ме интересува кой кове законите“, е вярна.

Докато Бруно Иксил, „китът от Темза“, прахоса девет милиарда долара на инвеститорите и вложителите на JP Morgan Chase, милиардери като Марк Зукърбърг правиха дарения в размер на стотици милиони. Докато прокурорите в САЩ и Англия завършваха обвинения срещу банкери, прахосали чрез високорискови операции милиарди от вложителите и акционерите през 2011-а, лобитата на част от тези акционери неуморно работиха да осигурят запазването на определени привилегии в националните парламенти. Докато Феликс Баумгартнер скачаше от Космоса и оставяше милиарди хора без дъх от вълнение, армиите на диктатори в Близкия Изток и радикализирани „борци за свобода“ оставяха хиляди цивилни единствено с последен дъх преди смъртта. Докато все повече жени се издигаха на водещи позиции в политиката и бизнеса, благодарение на собствените си усилия и доказваха, че неравенство между половете съществува единствено в някои чугунени глави, ретроградни европейски бюрократи узакониха дискриминацията и обезличиха постиженията на успелите дами през изминалата година. Докато държави и държавни организации фалираха една след друга, завличайки спестяванията и данъците на данъкоплатците, много от същите тези данъкоплатци издигаха безумни лозунги за национализации и експроприации, сякаш изпитвайки мазохистично удоволствие от това данъците им да потъват в бездънни черни дупки, които много често са бездънните черни партийни каси.

След толкова противоречива година какво да очакваме от 2013-а?

Европа

Мисля, че 2013 година ще бъде доминирана от продължаващите опити на европейските лидери да разрешат дълговата криза. В икономиката съществуват единствено два начина, които имат еднакъв потенциал да разрешат една дългова криза, но са с различен ефект върху икономиката и обществото.

Първият е стопяването на дълговете с печатане на пари, което води до инфлация и незаконен данък върху гражданите. Другият е чрез орязване на разходите до постигане на балансиран бюджет (като ключовата дума е постигане), което води до краткосрочна рецесия.

И двете опции са опасни за политиците и затова засега те са крайно нерешителни – краткосрочната рецесия води до сериозни проблеми на следващите избори, особено ако те са в хоризонт от две години (а изборите в еврозоната са разпокъсани във времето в различните държави и винаги има някой политик, който се готви за избори в близко бъдеще), а инфлацията е табу в някои членки като Германия.

Липсата на решителна централна власт, която да вземе едно решение и да го докара до ефективен завършек, проточва дълговата криза и с оглед скоростта на взимане на решения, надали 2013-а ще е годината, в която ще видим края ù. Интересни процеси се развиват и в периферията на еврозоната. Англия използва предимно кейнсиански методи вече пета година, за да се бори с икономическа криза но така обещаваният икономически ръст не идва. В икономическите среди вече се появиха шегите, че именно Англия погреба Кейнсианството (Кейнс е роден там), а кейнсианците удобно я пропускат в своите анализи.

САЩ

Навръх Нова Година Обама успя да убеди републиканците, че фискалната пропаст ще бъде избегната, ако се вдигнат данъците единствено на богатите. Всъщност, избягването на фискалната пропаст просто ще означава вземането на още дългове и печатането на още долари. След около два месеца, американците трябва да вдигнат лимита на дълга, който Обама може да натрупа и се очаква сериозен сблъсък. Някои групи в републиканската партия изглеждат вече твърдо решени да не правят отстъпки и ще изискват сериозни съкращения на разходите, които е вероятно да забавят сериозно растежа на САЩ през 2013 година.

От друга страна, демократите и по-популистки настроените републиканци изглеждат по-благоразположени да продължат да прехвърлят проблема с дълга от година на година. Вероятно двете партии ще се споразумеят да натрупат още 1-2 трилиона дълг през 2013 година, като намалят „разумно“ дефицита с дребни съкращения. Всички знаем, че политиците никога не правят нещо, освен когато не могат да го отложат, а в САЩ проблемът с дълга може да бъде отлаган още доста време. По-интересна е енергийната революция там и дали САЩ ще започне износ на природен газ и петрол през следващата година, вследствие на масовото развитие на добива от шистови пластове. Въпреки че прогнозата това да стане през 2013-а е оптимистична, можем да очакваме със сигурност съществено поевтиняване на природния газ и петрол в следващите 3-4 години, когато САЩ станат сериозен играч в клуба на износителите.

България

Очаква се България да отбележи поредния символичен растеж през 2013 г., което е много близко до т.нар. депресия с двойно дъно. Интересно е докога реформите в социалната и здравната системи ще продължават да се отлагат, тъй като българското правителство не може да финансира дефицитите в тези системи с напечатани пари (както САЩ), поради наличието на валутен борд, нито с дългове (както в европейските развити икономики).

Правителството продължава да налива пари от данъкоплатците директно в тези нереформирани системи и в почти фалирали държавни предприятия, но това има все по-сериозна цена за самите данъкоплатци, тъй като тези пари биха могли да бъдат използвани за по-разумни цели или просто да не бъдат изземвани чрез данъчната система.

Изборите в България през 2013 година засега не предлагат особено голям икономически залог, тъй като ГЕРБ и БСП са декларирали отказ от съществени реформи, а десницата остава без ясна визия дори за това дали е дясна или лява от икономическа гледна точка. Особено интересен е фактът, че провежданата предимно лява политика от дясната партия ГЕРБ де факто обезоръжава БСП в критиката им и дори създава интересни прецеденти как експертите на лидера на ПЕС, Станишев, разпиляват вече традиционната за ГЕРБ практика да харчат повече, отколкото събират в бюджета, докато в същото време на европейско ниво, ПЕС проповядва именно тази порочна практика на бюджетни дефицити.

Има една стара поговорка сред инвеститорите, която гласи „Колкото повече се говори за политика, толкова по-зле ще става икономиката“. 2013 година засега се очертава като предимно политическа година, в която погледите на мнозина ще бъдат вперени в политиците с противоречащи си и често празни надежди да спасят и стимулират някого или нещо.

За съжаление, както спасяването, така и стимулирането винаги стават с парите на данъкоплатците, а както двете кризи от 2008 и 2009 година, така и продължаващото дълго възстановяване, бяха причинени именно от многото стимулиране с държавни пари. Интересни времена се очертават, но въпреки че „да живееш в интересни времена“ е всъщност древно китайско проклятие, интересните времена винаги предоставят и интересни възможности.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

10.01 2013 в 00:40

3. Ангелов се прави на Пророкът, когото никой не слуша - "България не ме обича а аз съм ебати пича!"
Всъщност, откакто съществува ИПИ, преди да предложат нещо вече е прието.
П.С. Следва: "Дай аргументи! Не може така да се говори!"
п.с. на П.С. Нали все говори за приватизация, Жан, Иван и Симо приватизираха всичко, докато Ангелов е бил на училище. Продава неща, дето вече ни ги продадоха - Пиратът, ни оправи много преди ИПИ.
Но А. е бил на училище, вече говори за инвестиции вместо за приватизация. Важно е, дори да са от КНР!

08.01 2013 в 17:23

1. Направеното от г-н Костов се вижда. Между другото, средният ръст на БВП на света по време на неговия мандат е по-висок, отколкото по времето на НДСВ.
2. Няма как да го знае който и да било колко ще е краткосрочната рецесия. Историята показва рецесии от порядъка на 1-2 години, максимум.
3. Въпрос за друга статия какво да се прави в БГ. Принципно, подкрепям предложенията на ИПИ :-)

08.01 2013 в 12:09

Докато Великобритания организира най-добрите олимпийски игри в историята, само за да превърне мръсната дупка край блатото в източната част на Лондон в нови паркове, градини, технологични центрове и нов университет, в Германия само насърчаваха ремонтите на железници и катедрали, но похвалиха добрия пример и си водеха бележки.
Докато алчни лицемери в САЩ се опитаха да откраднат изборите, както през 2000 година, във Венесуела Уго Чавес успя да рекламира пред нацията своя политически наследник, хитро замаскиран, като негов противник, който губи с чест и малка разлика.
Докато тези неща се случваха в един умиращ от прегряване свят, в една неразвиваща се страна, наричана все още България, вече никой не приемаше казаното от някой политик насериозно.

08.01 2013 в 02:23

Без никаква връзка ще спомена само, че не съм икономист (да не стават недоразумения :-)) Не ми се искаше темата да се отклонява към управлението на НДСВ, още повече, че то беше последното добро и дясно управление... Но разбирам и че това Ви засяга и ще отговоря
1. Е какво съм казал за 800-те дни? Само, че Сакскобурготски обеща “нищо”, но че ще стане за 800 дни. Той си каза, че нищо не е обещавал... и също ни препрати да прочетем оригиналния текст. Сега Вие говорите за поставени цели за този срок... става малко като ГЕРБ-аджийските оправдания – няма престъпление, но ние наказваме виновника. Съвсем “случайно” си пазя един анализ на ИПИ за 4-годишното упрявление на НДСВ, в което с числа, а не с разтегливи и обтекаеми понятия се описват резултатите ви... Добри резултати, но никакви чудеса. За мен беше естествено, но ми се струва, че гласувалите за вас като че ли очакваха повече..., защото това и Костов можеше да го направи ;-). Както и да е – постфактум е винаги лесно да се критикува, особено популистки обещания.
2. Тук малко “се омотахме”... Вашия пример беше за “краткосрочна” рецесия след серия от балансирани бюджети. Не споря, че след дългогодишни бюджети на дефицит балансираните бюджети ще са като удар с “мокър парцал” за събуждане, но изрично подчертах, че наблягам на думата “краткосрочно”. Идеята ми беше да се изясни това краткосрочно 1,2,4 години ли е, или е в процент от времето на растеж: 10,20,40%? Или не зависи само от бюджета ами и от “жизнените сили” на конкретната икономика? Тук наистина може много да се разтеглят локуми, но да не дотягам.
3. Всяка коза за свой крак – Европа и Щатите да си сърбат попарата... ние все още не сме в дълбоките л*й*а и имаме своите шансове (различни от тези на горепосочените)... затова желанието ми за конкретика беше именно за нашите условия. Например – какво правим при липса на достатъчно капитали за започване на бизнес у средностатистическия българин, който след влизането ни в ЕС е и допълнително натоварен с изисквания, неприлагани към “старите европейски” граждани към момента на започване на техните бизнеси?

07.01 2013 в 20:16

"За съжаление, както спасяването, така и стимулирането винаги стават с парите на данъкоплатците"
http://www.youtube.com/watch?v=a0s1YBqgIdg
Каролев, честитя ти новата година и ти желая щастие!

07.01 2013 в 15:17

"Държавен капитализъм"??? Моля? ... Ти да си чувал за територия в днешно време без държавност? .. щото няма!

... Аз не съм виновна, че нещата са такива, каквито са - недоизкусурени!!!

Опитвам се просто да отдалеча фокалната точка достатъчно за да не изпадаме в късогледство и да сме в състояние да решаваме проблемите, вместо само да ги анализираме, при това чрез теории от миналия век!

07.01 2013 в 14:37

Продължава да ти е трудно да разбереш, че благосъстоянието не е ограничено и в свободната търговия печелят и двете страни. Паразитизъм има само в държавния капитализъм, социализма и комунизма.

07.01 2013 в 14:05

Освен това...ако капитализмът не вкарваше "леви" мерки отвреме-навреме, като социалните помощи например, той отдавна да си е отишъл! Защото в чист вид си е точно толкова утопичен, колкото и социализЪма и характерното съсредоточаване на капила е толкова противоестествено, че по най-изконни природни закони след някоя и друга година почват да падат глави, при това съвсем буквално!

С една дума, левите мерки, срещу които десните толкова ритат, служат да им осигурят още живот на паразитен принцип. Защото обратното на алтруизма е точно паразитизма!

Така, че живеем в една не-дотам добре измислена и още по-зле приложена амалгама от противоречащи си принципи и...следва поне да имаме доблестта да започнем да наричаме нещата с истинските им имена, вместо да се камуфлажираме ту в синьо, ту в червено, колкото да се слеем с пейзажа отзад.

07.01 2013 в 13:03

Не зъболекарите дават здравето на зъбите, а добрият живот в съответствие с повечето природни закони.

Не виждам лошо човек да признае грешките си и да се върне толкова назад, колкото е нужно за да постигне повече.

Аз лично от години нямам никакви проблеми със зъбите, ако това има някаква аналитична или статистическа стойност... В крайна сметка това е целта, нали?? А не повече пари и все повече болни...

07.01 2013 в 12:49

Може и да има стара приказка сред инвеститорите, че „Колкото повече се говори за политика, толкова по-зле ще става икономиката", но си мисля, че последните 20 години твърде много говорихме за икономика и поради това днес ни е така зле политиката.