Quo vadis след пороя? Инфраструктурата да се предаде на частния сектор

Последна промяна на 29 юни 2014 в 13:26 6665 22

Да, сега е времето да се говори. Защото хората имаме естествен инстинкт да забравяме лошото, а пък да му правим анализ, след като е минало, е направо противоестествено за нашата психика. Така че сега му е времето да видим кои са истинските причини за трагедията в Аспарухово и как да избегнем следващата. И тук казвам – причините, не симптомите. Симптомите ги знаем, политиците ни ги обясниха и ги видяхме по телевизора. Те ще се повторят.

Това, което знаем със сигурност, е, че стихията в Аспарухово далеч не е библейска. Това не е двуседмичният пороен дъжд в Сърбия, нито е ураганът Катрина в САЩ, най-малкото пък някое цунами в Япония. Би трябвало градската инфраструктура да поеме такъв продължителен и относително силен еднодневен дъжд съвсем спокойно и със сигурност без човешки жертви.

Но какво се получи? Задръстеният с боклуци отводнителен канал отнесе незаконно построени къщи в и около неговия край. Допълнително бяха и пометени от свлачище, започнало, поради незаконното обезлесяване на склона. Впечатление прави и че държавата и общината реагираха с огромно закъснение, а къде е специализираната механизация, която беше закупена миналата година, остава пълна мистерия.

Тук е време да посочим с пръст кой е виновен. Кметът? Държавата? Министърът? Премиерът? Общинските съветници? Тук, също така, се чува и обичайния за много българи възглас „нямаме държава“. Но дали това е така?

Когато чуем това „нямаме държава“ или „къде е държавата“, нека погледнем безпристрастно фактите - баирът (свлачището) е публична собственост, изсечената гора е била публична собственост, улицата е публична собственост, канализацията и отводняването е публична собственост, земята под незаконните постройки вероятно е публична собственост, непристигналата своевременно механизация за справяне с проблема е публична собственост.

В същото време, първите, отзовали се на място са частни компании и доброволци, а обществото откликна с такава сила и бързина на кампанията за събиране на средства чрез SMS-и, че системата блокира след като бяха събрани първите 10 000 лева за няма и половин час.

Не, не са прави тези, които казват, че „нямаме държава“. Държава имаме и то прекалено много – точно в това е проблемът.

Задайте си въпросите:

1. По-малка или по-голяма е вероятността отводнителният канал да бъде задръстен от незаконни къщи и постройки, ако той беше частен или концесиониран?

2. По-малка или по-голяма е вероятността гората да бъде изсечена, ако тя беше приватизирана по прозрачен и конкурентен начин и стопанисвана от ясен частен собственик?

3. По-малка или по-голяма е вероятността канализацията (ако има изобщо такава) да бъде запушена от безконтролното изхвърляне на боклук, ако тя беше концесионирана или дори приватизирана?

4. По-малка или по-голяма е вероятността да изникнат незаконни постройки и къщи в онзи район, ако парцелите бяха частни?

5. По-малка или по-голяма е вероятността улицата да бъде буквално унищожена, ако тя беше частна или концесионирана? Да, има и много улици по света построени и поддържани от хората живеещи в квартала.

6. По-малка или по-голяма е вероятността да гледаме как политици не могат да се разберат кой е отговорен, ако всеки елемент от инфраструктурата беше частен или концесиониран и за него се носи ясна и невъзможна за избягване отговорност?

Не, не казвам, че има панацея. И не, не казвам, че е възможно някакво решение, при което с абсолютна сигурност ще твърдим, че е невъзможно да се случи криза или грешен и неефективен отговор на криза. Тук говорим за вероятности, защото всеки избор в живота ни е избор между различно вероятни да се случат хипотези.

Причината да е по-вероятно частна или концесионирана инфраструктура да се стопанисва по-добре и отговорно е в т.н. “принципал-агент” проблем в икономиката. Той се отнася до проблема при напасването на интересите на агента (стопанина) с интересите на принципала (собственика). Например, ако държавата (т.е. всички ние) е собственик на една гора, стопанин е винаги чиновник. А този чиновник (агент-стопанин) се избира от друг чиновник, той се избира от борд чиновници, избирани от министъра, който се предлага от премиер, гласуван от народно събрание, което се избира веднъж на 4 години (ако няма предсрочни избори). Струва ли ви се това като ефективен начин за контрол на собственика върху стопанина? Не, нали?

В частния сектор, дори в най-големите корпорации, тази система за контрол е много по-ефективна и собствениците имат много по добър функциониращ контрол върху стопаните (директорите).

Големият проблем с градската среда в България е стихийната работа „на парче“, обслужваща този или онзи държавен и частен интерес и то след крайно лошото изходно положение при падането на комунизма (тогава се е строило без планове, без чертежи, до ден-днешен изскачат водопроводи и кабели, където би трябвало да няма нищо). Жилищните квартали не са оформяни нито преди, а най-често и нито след 1989 с цялостна визия за жилищна площ, прилежаща инфраструктура и съответното й ефективно стопанисване. Залесителни пояси срещу свлачища са били изсичани незаконно или приватизирани на трети лица, за да се строят върху тях вили и къщи, жилищната площ се е разширявала по-бързо от възможността на прилежащата инфраструктура да осигури достатъчен капацитет, в същото време държавата е стоварвала все повече регулации и контролни органи, които често се използуват за извличане на лични дивиденти.

Искам да подчертая, че градското устройство и инфраструктура, характеризиращи се с изключително трайни и трудни за премахване след грешки негативни външни ефекти, не е от сферите, в които е препоръчително публичната власт просто да приватизира всичко и да се изтегли от тази дейност. Още повече, изходното положение в България след 1989 е често изключително трудно, принудителната уседналост по време на социалистическия режим е създал квартали и цели градове, чието съществуване противостои на обществения интерес и икономически принципи (затова и последните 25 години текат мощни вътрешни изцяло доброволни миграционни процеси). Държавата и общините трябва да изготвят плановете за развитие на инфраструктурата, да провежда публични и честни конкурси за концесиониране и да контролира с помощта на неправителствени граждански организации концесионните договори.

Но вместо да прави това, държавната и общинската власт се е вкопчила като пиявица в определени инфраструктурни дейности, в които политици често назначават на ръководни длъжности свои приятели и роднини, от които има възможност да се краде чрез обществени поръчки и чрез които се купуват гласовете на малцинствата и по бедните хора - водоснабдяване, канализация, напоителни системи, залесяване и т.н., а съвсем доскоро и електроснабдяване.

banner 2 300x250

Услажда им се на повечето политици те и назначените от тях чиновници да са реалните стопани, а ние – анонимните (съ)собственици. Поради което за да се минимизира възможността за бъдещи проблеми в публичната инфраструктура е необходима да си зададем библейския въпрос Quo vadis – накъде сме се запътили. И да се запътим към прехвърляне на основната отговорност за развитие на публичната инфраструктура на частния сектор, защото е очевидно, че публичния не се справя. Държавата много по лесно и строго може да контролира частния сектор, отколкото самата себе си. Не е ли ясно това?

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

02.07 2014 в 09:36

Г-н Каролев, всичко което пишете е много смислено. Очевидно държавата не е добър стопанин. Обаче не разбрах как в конкретния пример може да се приватизира или концесионира проблемната инфраструктура на Аспарухово. Откъде ще идват приходите на потенциалния концесионер?

Ако нямате предвид концесия, как предлагате да се структурира такова частно управление на инфраструктура, която изисква разходи за поддръжка и управление? Във всеки случай, каквато и да е структурата на сделката, от статията не се разбира как може да генерира приходи.

02.07 2014 в 09:19

Българинът ще умре в държавна линейка, но никога няма да я приватизира, пък дори и това да му осигури живот. Затова и тази държава е втората най-бързо изчезваща в света. Социализмът си отиде, но социалистическият манталитет остава

30.06 2014 в 22:13

Лора е много права:

"Каролев, млъкни най-накрая, никой не иска да знае дори, че съществуваш." Стига с тия едни и същи либертариански шашмалогии, никой вече не се хваща на тая въдица.

Хората много добре видяха вредата от разбойническата приватизация, разбойническото раздържавяване и разбойническото концесиониране.

30.06 2014 в 17:48

За съжаление инфраструктурата не е най-големия проблем и особено това, че е държавна. Примери за неуспешна приватизация има не само в България, а и да речем във Великобритания, точно с приватизацията на железниците. Основния проблем е държавния монопол в дейности като разследване, наказателно преследване, правосъдие. След като имаме частни нотариуси, съдия изпълнители и т.н. защо няма възможност и други да водят разследвания, да изготвят обвинителни актове и да решават съдебни дела. В момента ако държавата (чиновник, близък на друг чиновник и т.н.) откаже да разследва дадено престъпление, то си остава неразкрито. Само конкуренцията ще промени нещата. В момента цялата власт е дадена на чиновника (както едно време - цялата власт на съветите) и той е безнаказан и вездесъщ.

30.06 2014 в 10:03

И още нещо, Здравко, младите бягат от бърза помощ не само защото парите там са малко, а и за да се отърват от атмосферата наложена от "старите"-кучета там, които живеят на принципа - те се правят, че ми плащат, аз се правя че им работя!!!

30.06 2014 в 10:02

Здравко, ти вярваш ли го, че нашите лекари в Бърза помощ биха направили същото? Хора, които само мрънкат, че заплатите им били малки, а не виждат, че компетенциите им и желанието за работа са им на нула!!!

30.06 2014 в 10:00

Варненски, изсечена гора няма, но има сечена гора, чиите остатъци от сечта не са били почиствани и са се натрупали в дерото в горната му част и са се образували бентове. Разходи се като си варненец нагоре и ще се убедиш сам. Но се съмнявам, че ще си направиш труда, като всеки "стандартен" форумуписец!

30.06 2014 в 09:43

Владимир Каролев е много прав, но за съжаление, не можем да го проумеем! Пример от вчера! В Румъния Бърза помощ започва да се оправя, след като в един малък провинциален град, лекарите, на доброволни начала започват да обновяват, със собствени средства своята Бърза помощ! Абсолютно доброволно! В момента, съседите дават възможно най-висока оценка на това звено от здравеопазването! И да приемат се дарения - в специална банкова сметка и така са си купили самолети и хеликоптери! Само че, всичко е ставало точно, ясно и открито! А човека който започва тази дейност по настоящем е заместник-министър на Вътрешните работи!

30.06 2014 в 00:34

Каролев пише все едни и същи либертариански глупости и си реди, и нарежда заключенията, както му отърва.

Вече отегчава!

30.06 2014 в 00:29

Каролев сега политик ли е или икономист? Кое от двете?