Репортаж от изтеклата нощ

Разказ от Деян Енев

Последна промяна на 30 март 2015 в 10:57 4924 0

Деян Енев

Методи Касабов, инструктор в отдел Б на управление Ц, който се занимаваше с това да осигурява високо ниво на средното равнище, днес не отиде на работа. Причината беше по посока на изтеклата нощ. Методи се беше събудил призори, обзет от чувството за нещо нередно. Лежеше с широко отворени очи и не можеше да си поеме дъх.

Будилникът цъкаше силно в мрака. Изведнъж Методи разбра. Отначало не повярва, но после се убеди.

Беше му спряло сърцето.

Методи се вслушваше в гръдния си кош с намаляваща надежда. Няколко гръмогласни тласъка разтърсиха цялото му тяло, сякаш някой правеше неуспешни опити да скачи два вагона, но после всичко си остана предишното. Съзнанието му летеше със страшна скорост ниско над едно поле. Полето беше снежно и голо. Съзнанието му следваше отблизо извивките на местността. Като че ли нещо имаше отпред и Методи искаше да го достигне. Изведнъж някъде там се появи една стена. Стената нарастваше ужасяващо бързо. Вече се виждаха порите на камъните, виждаха се леките горички от лишеи, заседнали във вдлъбнатините. Методи летеше право към стената. Той изкрещя. Миг преди сблъсъка всичко потъна в червена светлина.

Будилникът цъкаше силно в мрака. Методи лежеше с отворени очи, разтърсван от ударите на сърцето си. Картините продължаваха да бъдат страшно живи в него. Миг преди удара в стената сърцето му отново се беше появило и силно разлюля гърдите му. И продължи да препуска там като кон.

В седем и половина будилникът иззвъня както винаги, но Методи само се пресегна и натисна бутончето отгоре. И продължи да лежи, гледайки в една точка. През цялото време той не беше спрял да се пита едно-единствено нещо – каква беше тази стена?

Каква беше тази стена?

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !