Res Parvae Х: Любов и други катастрофи

Последна промяна на 29 септември 2014 в 09:59 7997 0

Ивайло [Noisy] Цветков
Ивайло [Noisy] Цветков

Ето цялата абоминация с КТБ, не е сложно. В началото й Бойко Борисов, така да се каже, попадна в трети том на „Винету” - и не беше подготвен, защото е чел само първи. Т.е. подцени своите Сантъровци и падна от власт, защото пожела да погълне банката – съвсем патриархално и „кроноски”, защото я смяташе за своя. Тъкмо той й уреди най-големите държавни активи (БТК, Булгартабак, НУРТС и т.н. – например именно той се разпореди БТК да бъде продадена на Василев и Пеевски, да не говорим, че им връчи държавния мултиплекс), и по негово време държавните пари в банката се утроиха. Съответно, си я поиска в прав текст, но отчаяно търсената Сюзън днес – Цветан Василев – тогава му каза „не”, и му организира сваляне от властта чрез дестабилизация на енергетиката, най-вече чрез цената на тока. И понеже не само държавните, но и крупна част от гербовите пари са там (и до ден-днешен, впрочем), се породи конфликт на първо ниво. Но конфликтът се разрасна отвъд Бойко: Доган, който, като един същи Караян, много мрази да не дирижира, каза на въпросния Цветан, че ако не ни прехвърлите нашите си активи (например Булгартабак и Пеевските медии), ще ти фалираме банката, т.е. ще ти счупим луксозната играчка и ще създадем банкова паника (особено ако не се разберем кой ще строи Южен Поток). И така и стана.

***

Защо протакат решението на казуса „КТБ” ли? Много ясно - който вземе следващата власт, се облизва да я глътне. Според най-различни запознати, близо три-четвърти от нея си остават ликвидни. Тук и вие можете да направите смела – и много вероятна – прогноза.

***

Наистина ли искате Бойко Борисов, най-недесният „десен” опортюнист?! Това ли е вашият objet d’amour, вашият меч на Провидението? Говорим за човека с фразата „както и Никифор не се е молил при Ахелой”, т.е. за забележителен илитерат. Този ваш избор не би бил нищо друго, освен препотвърждение на едно мое старо подозрение – че ви е обхванало taedium vitae, т.е. нещо като умора от това да живеете в България, но придавайки сила на едно сравнително немощно зло. При това - тъпо зло, което дори не подозира за принципа на Лок за разделение и взаимоконтрол на властите, а просто седи на някаква маса, заобиколено от себеподобни „котараци”, вика за Реал Мадрид и с шумно мляскане дръсти национална плът.

***

Едно забележително наблюдение, заимствано от колегата-мислител Андрей Райчев: когато се създава английският капитализъм, богатството вече е налице, и държавата става просто арбитър (съответно, английският съд става някак по рождение справедлив). У нас е обратното – нашият „капитализъм” е създаден в бедност и от нищото, следователно единственият начин да забогатееш е чрез държавата – било то чрез приватизация или по друг, сходен начин (например еврофондовете). Това сякаш казва всичко за българската съдебна система, която не само е част от цялата корупционна схема, но съвсем скоро ще забогатее повече от самите политици, чрез които генерира средства, и ще започне буквално да си купува политиците, а не обратното. Т.е. ще започне да управлява. Готов съм дори да се обзаложа – в момента, например, Доган чрез Пеевски контролира Висшия съдебен съвет. И всички ние скоро ще бъдем безпомощни като циганин пред сейф. Нататък не ми се говори.

***

Голямата битка за КТБ: въпросът е кой ще държи синдиците, които ще разпределят активите на безценица. А битката ще бъде политическа. Парите ги няма вече, но ги има активите. Искров е в ролята на средна матрьошка, т.е. никой. Лошото е, че на този фон втората част на байганьовото „нека се поизприкаже човекът, пари не иска, я”, вече не е вярна – ако погледнем социолозите и коментаторите на ситуацията.

***

Част от общия проблем: провинциалната „дребна” олигархия. Докато ние тук си протестираме (или си мислим, че го правим), цялата провинция е разпарчетосана на феодален принцип - между предимно комуноидно-васална „аристокрация”, която се надсмива с улично-мутренски цинизъм над своите местни жители. Донякъде като в София, впрочем: столицата е в мазните ръчички на неколцина задкулисни „привидения” и техните лични общинари, плюс една фамилия архитекти и други долни крадци – без стратегия за града, без идея за дизайн, без поддръжка и, разбира се, без пари, щот то, нали, няма за всички, че чак и за гражданите. Ето това са истинските „ранобудни”. Докато вие си търкате очите, те не спят, защото трябва да „движат” нещата, отчислявайки към по-високите нива. Те нямат време да протестират - те са заети.

***

Ако първо не се оправи съдебната власт, нищичко няма да се оправи. В момента в нея тече нечовешко дерби, по-напрегнато и от Гьозтепе-Кършияка: младите кариеристи, в които е надеждата, срещу статуквото. Шансът на младите засега ми се вижда единствено биологичен; тази любима трета власт е преяла с всичко и прилича на Джаба Хатянина, само че българският свят е несправедлив, в него няма джедаи, камо ли завръщане, а само полуголи принцеси с кифли на ушите (или просто „кифли”), които танцуват пред чудовището. Това е новият „октопод”, новите „мутри”; това е онова, за което по-простите тъжно, но и някак злорадо казват, че „у нас мафията си има държава”. Ако всичко върви по план, съвсем скоро по-простите ще се окажат прави. Магистратската мафия вече управлява държавата, но да оставим по-дълбокия поглед към тази есхатолотична тенденция за някои следващи Res.

***

Ето и малко храна за предварителен размисъл, преди да анализираме: казусът с джобната съдийка на Пеевски, която произведе прецедент в правния мир за цветанвасилевата ТЦ-ИМЕ, назначавайки синдик на фирма, регистрирана на Вирджинските о-ви. Или пък също така безпрецедентната дивотия, при която прокуратурата, по поръчка на Пеевски-наклонена черта-неговия гуру, повдига обвинения на действащ подуправител на БНБ, и го хвърля на кучетата чрез медиите на същия розовобузест, дебел поръчител. И така слага началото на паниката, която дестабилизира цялата банкова система.

***

Бареков, с извинение: нещо като внезапен пловдивски Трималхион, новозабогателият освободен роб, опасното парвеню, превърнато чрез финансово инженерство във франкенщайново чудовище. Всички си мислехме, че все нещо трябва да е останало от 30-те милиона, изсипани в този обречен проект от отчаяно търсения Цветан, но явно дойде време на frugality и Бареков ще трябва да се задоволи не със златни, а със сребърни кранчета в новобогаташката си, политическа баня. Да му помахаме за сбогом, след като сега заложи на най-стиснатия миньорски кон, който по традиция завършва седми.

***

В настоящата кампания цари нетипично затишие и липса на скверен дискурс. Това е съзнателен пакт за ненападение. Той не се дължи на рязък скок напред в политическата култура, нито пък на предварително уговорено разпределение на властта, а единствено на негласното уплашено разбиране да не се нажежава нищо, за да не започне нов протест. Т.е. нещо като любимото „снишаване” на техния общ правешки Кронос, който в известен смисъл ги направи „титани”. И ослушване, преди да разберат как и в какви посоки да се коалират. Всичко това се дължи на факта, че без Местан, Дилов-син и двама-трима от РБ, всички – начело с Борисов - са “a bit underwhelming in the brain department” (казвам го на английски, за да си остане между нас).

***

Повечето наши политици, начело с Миков, направо чупят скалата Станфърд-Бине по ослепителна тъпотия.

***

БСП? Не, сериозно – БСП?!?!?

***

Да се отклоним за момент и да помислим какво ни прави хора. Отговорите са много, но един от възможните е любовта. Спомнете си, че тя е истинският център на нашия свят, колкото и да се вълнуваме от политическите accoutrements. Тя е нашата солипсистична радост, подвеждаща относителност, единствената истинска загадка, която ни е останала, единствената необяснимост. И единственият малък лукс във все по-отвратително технологизиран свят. „Обичам те” вече сякаш се превръща във вид платонов парадокс, при който безсмъртното и неважно е в главата, а смъртното и важно – в сърцето.

***

Back in the saddle: Патриотичен фронт (ПФ)?! Ама наистина ли?!?! Единственото, което може да се каже за тази неприятна франкенщайнова сглобка, е популярното младежко “пффф”.

***

Това са първите избори, преди които не се инвестира дебело в купуването на гласове. Забавен факт, който се дължи на принудителния общопартиен остеритет, който по-простичко се нарича „нема кинти”. Няма ги вече 50-те лева на Бареков на глас от евроизборите, дори кебапчетата политат в несъщото. Зли, но иначе сръчни езици разправят, че остеритетът е принудил търговците на гласове да изоставят „бизнеса” и да преминат към пряко убеждение – т.е. към добрия стар, алековски побой (“по изборите в Свищов”). Още по-злите езици настояват, че единствените две партии, способни да издържат финансово на евентуални предсрочни избори догодина, са ДПС и ГЕРБ.

***

Както и да се коалират, както и после да се оправдават с „немския модел” или други модернизми, не забравяйте древната максима – familiarity breeds contempt. И тъкмо взаимното им презрение (и неприятни тайни) ще торпилира всяко добро намерение.

***

Реформаторският блок, въпреки изумителната свинщина с предплатените листи (в София, Хасково и други градове), без съмнение е единственият умен избор – но някои там все така викат на Борисов „шефе”. Тайната им мисъл, по моему, е да повторят 2009-та, когато банкянският шеф на малапропизмите си купи пет депутата от Атака, т.е. правото на последна брачна нощ. Разликата е, че в момента Борисов си пазарува „на зелено” (т.е. „на синьо”) – дори той се е светнал да забие нож в пясъка с острото нагоре и да надмисли гребенчатите крокодили от РБ, които винаги се връщат на плажа по един и същ път.

***

Очаквайте очакваното: ГЕРБ ще ви пробутат характерния shit как спасението на България минава през широка, Меркел-тип коалиция. Но ако всичко се провали, ще си стиснат ръцете с ДПС; т.е. правителство на малцинството, подкрепено в сянка от турците, и brokered чрез най-корпулентния депутат (в момента тече предизборно преразпределение на активите на Цветан – например случката с „Петрол”). Казано съвсем накратко, невъзвръщаемите кредити на КТБ са нашето общо бъдеще. Честито.

***

Каквото и да ви говорят, както и да гласувате, става въпрос само за едно-единствено нещо: 15-те милиарда еврофондове 2014-2020. Няма смисъл да се вълнувате. Всички обитаваме принудително дикенсовата Satis House – имението на излъганите очаквания.

***

Този креслив, подъл, необразован, безплоден, brave new български свят, в който сами се натикахме да живеем. С нашия ирландски късмет.

***

Ето ви и нещо за съботния „размисъл”. Мислещият човек априори е нещастен, но, уви, далеч не всеки нещастен е мислещ априори. Помислете върху това.

***

И накрая: дали ще гласувате или не, все ми е тая. Но все пак да ви припомня рибките от „Копче за сън” на покойния гигант Валери Петров. Майка им ги извикала веднъж и им казала: „Деца, трябва да се пазите много от въдиците!”

----------

Ако някой нещо с автора, знаете – resparvae@abv.bg