Res Parvae III: „2014”

Последна промяна на 09 януари 2014 в 09:56 17700 0

Ивайло
Ивайло "Нойзи" Цветков

Честита 2014?!? Честита тя няма как да бъде, уви. По моему ще прилича много на година, в която на всички най-сетне ще им се наложи да бъдат зрели, цинични и тъжни, без значение на каква възраст – но и да поработят. Край, донякъде, на антитезите „сълзи-смях”, „състрадание-презрение”, „Хераклит-Демокрит”. Край и на киркегоровото иронично – българите ще живеят хем в скръб по изгубеното, идеализирано минало, без смях, хем със съмнителната радост от новооткритите заместители - а всички вкупом ще преминем през вид чистилище, предизвикано от края на протеста. Надявам се той да успее, но имам отвратителното предчувствие, че пак ще се люшкаме в българското полубитие, между земята на огорчението и небето на неоправданите очаквания. Големите държавни крадци (основните политически котерии, които, кой знае защо, все така наричаме „партии” и дори гласуваме за тях, плюс техните бизнес-кукловоди) ще продължат да изсмукват самото ни бъдеще, досущ като сонм зли мравояди, нападнали българския термитник, а ние, малцината, ще имплодираме заради този маскарад на доверяването. И мравоядите ще задават самодоволно онзи цинично-парадоксален въпрос на Вонегът – ако си толкова умен, защо не си богат? Защо алчният ти, лепкав език, не е обсипан с термити?
***
Опасявам се, че протестът, който подкрепям с всичките си камери и предсърдия, бавно се превръща в декор – а трябваше да е пиесата. От благословени и гневни, осенени от някаква милост на справедливостта, протестиращите стават жертва на ситуационната предопределеност, на протакането, което прекършва устрема, изтрива възможностите и ни връща в първо квадратче. Лошите имат ново “divide et impera”, което е по-перфидно и от Алфред Розенберг: разсейвай и владей.
***
Волен Сидеров: тези две думи отдавна вече звучат като най-краткия виц. Но ето и най-новият кратък виц: Николай Бареков. Този дори не е смешен.
***
Душата пищи като невестулка в капан, когато вижда как иначе умни и аналитични хора са уж „млади, ала младост не помнят” – и настояват, че протестът нямал никакви конкретни искания. Ето например едно, красиво като несподелената любов: махайте се всички, моментално. От ГЕРБ, през ДПС и белокосия палячо, та до онези, за които не говорим (едни зли в червени дрипи, досущ като във филма „Селото” на Шамалан).
***
Ето още едно искане: tabula rasa.
***
Код „червено”, ако позволите иронията: бия клепалото като отчаян герой на Вазов, защото времето на протеста изтича бързо - няма нищо по-неприятно от еднообразието на изключителното.
***
Ако протестът не успее буквално до дни и всички онези не се махнат, вече няма да има никакъв смисъл – защото те не само крадат нашето общо време/съвремие, но и сръчно се възползват от него. Докато вие разхождахте децата си по „Цар Освободител”, те овладяха всички възможни лостове на власт, с които по анти-архимедовски да препотвърдят статуквото. Включително по места (досущ както го направи ГЕРБ през 2009, и както ще продължат да го правят всички). Те сключиха своите споразумения с прословутото задкулисие и инсталираха своите политически лавки с правописна грешка („лавка” идва от „лавица”), откъдето ще ви пробутват същите древни, робовладелски номера. Знам, защото познавам част от тях. Вие дори не подозирате колко е страшно и необратимо.
***
Българската 2014: антиутопията на необразованите, привидността на пост-комунистическия тип демокрация, тихото отчаяние на умните, прирастът на плебса. Спомени за бъдещето, прогнози за миналото. Нашето настояще ли? Дяволи, които падат от рая, но по някаква си посткомунистическа гравитационна причина не се пребиват.
***
Ето колко е просто и, уви, дистопично: всеки по-„светнат” разбира, че докъм 2025 няма как нещата да потръгнат, предимно благодарение на „усилията” на почти всички държавници през последния четвърт век. Същият „светнат” разбира, че за втори път в историята трябва да има първоначално натрупване на капитала и т.н. Но ако през 2025 децата ни си задават същите въпроси (както ние към родителите си през 1990), трябва да е ясно: това е просто нация от неспасяеми, алчни глупаци – без значение дали богати или бедни.
***
Ако тези останат на власт, ще направят необходимото целият наш порив да бъде забравен. Мъчителното и вдъхновеното на този протест ще се превърне в забавно клише – тип „аре, бе, ранобудните, нали бяхте много отворени”. И дори да сте повлекли част от неосъзнатите роби, които гласуват за тях, това ще изчезне докъм февруари. Робите са „лош материал”: никой никога – нито в историята, нито в любовта - не е обичал истински своя роб.
***
Към протестиращите: искахте да възбудите масата и да смените статуквото с поне привидно по-добро подобие на морал? Е, добре дошли пак при Ботев, Каблешков и Бенковски. Всичките ни възрожденски икони се вбесяват не толкова от султанската власт или гръцкото духовенство, колкото от българското овчедушие. Как се въздига народ, на който му е все тая, стига да има ракия и отоманска музика?!
***
Все пак: вие протестирате и това ви прави Bulgaria’s finest. Не се страхувайте от неуспеха или негативните коментари. Ако Ботичели се страхуваше от сравненията с Полаюоло или Мазачо, никога нямаше да нарисува своята Венера от морските вълни, върху раковина, носена към брега от крилатите божества на ветровете върху дъжд от рози. Стъпвайки на земята, тя е посрещната от нимфа или „хора”, която се кани да я загърне с пурпурно наметало. Т.е. величието в изкуството или живота винаги се дължи на дръзновението и на детайлите – но и на следването на предходното ценно. Ботичели следва Гиберти и Фра Анджелико. Вие следвате нашите възрожденци, които не се страхуваха от нищо. Задачата ви е значително по-лесна.
***
Какво да ви пожелая за новата 2014-та? Да изпъдите от мислите си смъртта и да продължите, избягвайки бездната. Да превърнете своята всекидневна полунетленност в творчество. Да бъдете смели пред безпътиците, пред безволието, да се ожесточавате само към силните, да примирите в себе си ужаса от съществуването, да живеете заради обичта към някого другиго, а не към себе си; да съчетавате квиетизма със страстното избухване, да не се давате на метафизичната умора, да допуснете в себе си всевечния Бог (Христос или друг), и да не сте безразлични. Защото тъкмо вашето безразличие ви доведе до тази чудовищна задънена улица, в която съдбата ви е в ръцете на провалените бойковци и станишевци. Желая ви искрено и да намерите себе си – защото, да привикам на помощ покойния Вонегът, ние сме това, на което се правим, и съответно трябва много да внимаваме на какво се правим.
***
Изборът на високоинтелигентния човек винаги е между сдържаността и угризението от действието. Да разбираме сдържаността като отказ от силовото, а угризението – като тайно проклятие. Но те, сегашните, които скъсяват българския хоризонт, просто трябва да бъдат превзети с щурм. Унд дранг.
***
Какво ви чака през 2014? Бързам с един цитат от Стратиев, когото обожавам - „щастието може би не е в парите, но не е и в това да нямаш пари”. Това, по моему, е най-тъжният световен афоризъм (произнася го второстепенният герой Цеков, „нелегален износител на старинни икони и монети”, в пиесата „Римска баня”). Ако днес Стратиев беше жив, щеше да намери начин да ви подскаже и останалото.
***
„Останалото” според мен: попаднали сте в отвратителна икономическо-нравствена ситуация. Престанете с културната относителност и оплакването - и започнете да действате. Няма нужда от нов Паисий, но има нужда от същото сърцебиене и голяма любов. Махнете ги тези сега, тази пролет, „докле е мъничка змията”. Те не са истински мъже - истинските мъже са добри стопани и се грижат за своите, без да крадат бъдеще. Време е за нашия умиращ Гьоте: не светлина, а съпричастност, повече съпричастност.
***
Нашето бъдеще не зависи от енергийните ресурси, т.е. от вековната битка между Евросъюза (Запада) и Русия (Евразийският съюз). Ние просто сме жертва на ято местни свраки, които лакомо задигат всичко „лъскаво” в тази страна - и го правят напълно необезпокоявано, под носа на цялото общество и с помощта на изкупените медии. Ако сте забравили защо протестирате, препрочетете предното изречение.
***
България 2014: 50 нюанса тъпо. Докато чакаме българите да пораснат и да се сложи край на политическия инфантилизъм, избираме все едни и същи скучни изроди. Как да не помечтаеш поне за най-различни други изроди – поне като в прословутия Star Wars-бар от Завръщането на джедаите. И като казах „джедаи”: “sit Vis vobiscum”, т.е. “нека Силата бъде с вас”, както казвали древноримските джедаи. Честита 2014 – тя ще бъде най-лошата във вашия съзнателен живот. Обещавам.

09.01.2014

---------

Ако някой иска да сподели нещо с автора, да му пише на resparvae@abv.bg