Res Parvae IV: Няколко въпроса

Последна промяна на 21 януари 2014 в 13:19 8099 10

Ивайло
Ивайло "Нойзи" Цветков

Сидеров? Това наистина е „бялата Златка”. Ако глобалното затопляне се окаже истина и промени климата, разбуни морските вълни, изпепели нашите седем и повече чудеса на света, изпържи реколтите, смрази сегашния свят и ни върне в родовообщинния строй, аз все така ще смятам Сидеров за чудовищно лош актьор. И за още по-лош поет: ранният му стих „тъй като ме чака път ад астра” е чудесна миниатюрка, но не помага, защото латинският не прави философа, досущ както брадата. Сидеров и неговите сидерщини, впрочем, са просто радичковско „мюре”: той трябва да ви разсее, за да ви отвлече вниманието, докато протестът бъде смазан. Междувременно, Сидеров ръчно, със златните си ръце (handjob, anyone?), трябва да въздигне всички първановски и/или барековски зомбита от неживите, за да го заместят.


***


Станишев? Не може повече така. Аз съм тихото, отчаяно, ново и най-ранобудно малцинство, army of me – всъщност най-тъжната и глупава армия на света, ако не броим онези, които внезапно се оказват свободни в една ливада между Полша и Чехия на 8 май 1945. И аз казвам: на Станишев въобще не му пука за вас, той има други цели. Сравнително добър играч по левия фланг (но всъщност – дясно крило; в големия футбол, 4-2-3-1, е модерно да караш крилата си да се разменят), който се мъчи да се продаде в чужбина. БСП приличат на сегашния Манчестър Юнайтед, изоставени от своя Господ-създател: нямат опорен халф, да не говорим за box-to-box или атакуващ – нещо като нож, нещо като цвете, нещо като нищо на света. Имат само Станишев: той ми напомня за Майкъл Карик, няма никакви изумителни качества, просто използва статуквото; приличен играч, който никога няма да бъде Пол Скоулс или дори Брайън Робсън. Но да излезем от футболната метафора – Станишев не пуска властта, макар и компрометиран, бавен и посредствен. Както би отсякъл съвременният фейсбук-идол Божинов – „пак казвам”: НЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ ТАКА. Станишев, макар освен „Винету” да е прочел и „Съкровището в Сребърното езеро”, си остава основната част от проблема, а не от решението (вж. и по-долу) – ако ще да стане шеф и на Партията на междугалактическите социалисти . Които, разбира се, хем са скъсали с космическото си минало на бивши леви главорези, хем не са, и дори не им минава през ум, че всичко трябваше да се рестартира с едно искрено извинение.


***


Знаете ли какво? Цялата българска политическа класа в момента прилича на привидение, окончателно изтъркало сянката си. Единственият им ресурс е демоничната суета – тя не им позволява да прогледнат. Те са вкопчени във властта, сякаш въздигнали некомпетентността в измамна, смехотворна „божественост”. Обайва ги недосегаемостта, самото властване и изговарянето му (чрез лош, глупашки дискурс) . Те са мрачното лекомислие, грозната аматьорщина, която системно съсипва цяла една нация. Как е възможно все още да ги търпите, по дяволите?


***


Орешарски? Този човек би бил чудесно упражнение за студенти по психология – даже в една мечтана ситуация трябва да го водят по аудиториите, за да илюстрират синдрома на оттеглеността от реалност. Орешарски е „експертното”, остроносо лице на провала – колко от вас се замислиха, че за 7 месеца е бил поканен единствено в Китай, Румъния, Азърбайджан и наскоро във Виетнам? (А, и едно леко фиаско в Брюксел, ако паметта не ми изневерява).


***


Какъв е проблемът ли? Много просто: системен. Не мислиш себе си като вид слуга на обществото, ако си държавник, а като някой, който командва. И който мести съдби и големи обществени пари, отдавна превърнати в схеми за източване на същите тези пари. В същото време ти си зависим от всички онези, които изпиват финансовата кръв на това общество, макар и денем. Те са те назначили, по един или друг начин (докато ние си мислим, че има демократичен процес), и няма как да не „танцуваш” по зададения от тях ритъм. Няма лидерство с благост и ум. Има само съобразяване с малцината, които държат ресурса. Дори да искаш да помогнеш, дори да си чист като изкъпано новородено, тайният обществен закон на Балканите ти диктува нещо много простичко: или „играеш”, или, ако заимстваме прословутата фраза на Марио Пузо, ще спиш с рибите. Или поне ще плуваш с тях, сънувайки кошмари.


***


Местан? Класическото „интелигентско” парвеню. Човек, пощипнал оттук-оттам от културологичното - без страст, без истинско проникване в humanities; просто получовек, полуполитик, който разсмива, подхвърляйки „сложни” думи. Но „сложните” думи, ако действително знаеш за какво говориш, са отговорно нещо, стига да копнееш за смисъл. Всъщност това не е важно: важното е, че ако нижех тютюн и бях избирател на Местан, нямаше да ми е смешно, че съм се разпрал от работа, а ми изкупуват тютюна на 4 лева. Но понеже не нижа, моят поетично-станцично-ямбично-пентаметрален наратив ми припомня един стих на Хикмет: „Всеки ден все повече раздялата се приближава - сбогом, мой прекрасен свят”.

Бареков? Съдейки по размитата таргет-група (и самия лидер, който направо ме събаря с прозрачния си, смазващо провинциален популизъм), „България без цензура” трябва спешно да се прекръсти на „България без ценз”. Чудесно е да си прост, казва Швейк. Хашек, който си отиде твърде млад, добавя, че ако си прост, нямаш избор. Вие обаче имате избор – но само ако не спирате да протестирате, и ако не губите присмеха на Волтер.


***


Кой Волтер?! Ами същият. Първият истински свободен мислител. Той пръв прозря, че омаята на мълчанието, овчето мълчание, парализира ума.

Не разбирате ли как Те ви отнемат всичко – и дори ви се надсмиват?! И как уж интелигентни хора из медиите изместват темата, дори без да искат – казвайки, че протестът е чао, уморен, не издигнал искания и т.н.? Нека да ви припомня защо протестираме, в пет думи – защото нищо не се променя. Защото само след броени месеци всичко ще е по старому, и част от вас ще почнат да работят за въпросното задкулисно статукво, защото то държи всички ресурси в тази държава, а вие трябва да се грижите за своите близки. Протестът пак ще остане хубав младежки спомен – досущ като онзи през 1997-ма.


***


Защо украинците го могат, а ние – не? Защо дори тайландците го могат, за Буда? Защо не ги пометохме, а трябва всекидневно и отчаяно да викаме на помощ духовете на Захари Стоянов, Симеон Радев, Хаджийски, Стратиев, Радой Ралин – само и само да намерим интелектуална опора на нашия протест?


***


Оланд бил фен на Бодлер? Ще ми посочите ли български политик, който е наясно със звездовалежите на Радоев, реките-майчини ръце на Джагаров,” няма щастие”-то на Пеньо, злата хубавица на Фотев, военните разкази на Йовков?


***


Първанов? Нещо като прегладнял пор, който по стародавна традиция наобикаля левия курник, но от години не е схрускал нито една кокошчица (ако не броим една жилава пуйка преди време) . И току-що решително се изнерви от тая смазваща, евразийска несправедливост. 


***


Един сaveat, за всеки случай? Ето: Доган наблюдава целия този цирк отгоре – тих, невъзмутим. Но неговите подопечни все повече са l’elephant dans la salle. Проблемът с Доган е много прост: той винаги смята, че е решението. Но не е. Той е проблемът.


***


Един лек Секст Емпирик към протестиращите, ако позволите: равносметка на всички антични съмнения, или продължение на нашия бесен/бесови протест? И въобще: възможно ли е да не сте достойни? Възможно ли е просто да сте излъгали илюзиите на стотици хиляди, когато се отказвате, и статуквото ви се надсмива?


***


Presque-vu? Не, нищо не се повтаря. Ние всички сме побъркани (както казва Чешърският котарак, преди да изчезне), но не умеем най-важното – да се обичаме без заобикалки, без задни мисли, без страх. Знаем, че никой никого никога не спасява – и все трябва да се оправяме сами, колкото и обаятелен да е прозелитизмът. Да изчезнеш е лесно. Трудно е да си налице.


***


Machtpolitik? Да, нов, но все така изначално хегелиански вариант, защо не. Сегашният български Volkgeist обаче не е достоен за своя учител. Хау.


***


Като казах „хау”: възможно ли е ГЕРБ и техният лидер да изневеряват на паметта на Клеки-Петра, който почина през 1998?


***


Голямата новина от последните дни, ако не броим появата на „Кис” на модния подиум за Джон Варвейтос в Милано: протестът бил свършил, Орешарски ще си изкара мандата. Окей, ето ви още една голяма новина: „За мишките и хората” е израз на Робърт Бърнс, а не на Стайнбек (но никой и не подозира). Накратко, крадете спокойно, парите обичат тишината. В голямата битка в кал, наречена „българска политическа сцена”, вие отново сте на път да победите, този път опасани от полицаи. Но все пак внимавайте - the best laid schemes o' mice an' men.


***
Odi profanum vulgus, et arceo. Досущ като Хораций, се гнуся от просташкото, и го отбягвам. Но едно отграничение: в моята културна система, за разлика от царуващата, простолюдието не са само бедните и необразовани, а най-вече богатите и необразовани, т.е. парвенюшката тълпа. Да изключим обаче за миг отвращението: човек трябва да мисли, да пази и да поддържа най-високите възможни форми на живот и вкус. Човек трябва да се стреми всяка секунда да притежава класа – особено в свят като нашия, който се намира в състояние на еволюционна война. Знам, че сега се наслаждаваме повече на формата, отколкото на съдържанието, повече на кича, отколкото на смисъла, повече на глупашкото, а не на обществената значимост. Но, за да не атрофираме съвсем, трябва да се върнем към доброто образование и истинската класа.
Можете ли да ми помогнете?


21 януари 2014


Ако някой иска да сподели нещо с автора, да му пише на resparvae@abv.bg