Res XLVII: Буци Борисов, Лиза Джерърд и Джаксън Полък

Последна промяна на 24 май 2018 в 09:30 11216 0

Предписанията на мъдростта, винаги предписанията на мъдростта. Нашето необуздано, “пупаво” време, е сякаш присадено върху старото: а с опредметяването си чрез т. нар. “дигитална революция” се превръща в чудовище, изправено от нас самите срещу самите нас; хаотична орисия, от която спасение няма дори в бездействието.

***

Дори да призовем даоистите, те нямат готов отговор как да продължим да живеем “тук и сега” (както пеят D2): върховенството не е на калокагатията, и съвсем не на закона. Каквито и усилия да вложим ние, разумните, няма да успеем.

***

И е време да си го признаем: решават други, селяните - на Брьогел Стария, онези от последната реплика в оригиналния “The Magnificent Seven”.

***

Не просто държавата - страната България е завладяна и мафиотски поробена. Но има и по-лошо, ако подълбаем: поробена е идеята за “кошерен ум”, както и идеята за каквато и да е българска сублимация, освен “външнополитическите” простотии на Буци. Мафиотската дебела триада осъжда както любопитството, така и жаждата ни за страдания. Наситеният робски живот противоречи на Дао; казва ни го Лаодзъ, най-нормалният и спокоен човек в историята. А ние, като християни (не че у нас се разбира какво е православие), ставаме сякаш наследници на средновековните флагеланти. Без да искаме, прибягваме до все по-изтънчени мъчения, за да съзнаем и опознаем себе си.

***

Или пък да продължим да живеем в ступора на ГЕРБ-БСП-ДПС etc. Който всички те, съзнателно или не, наричат “стабилност”.

***

“Брежневска” стабилност, no less.

***

Ние все повече сe превръщаме в “Чоранови хора”: броим се за цивилизовани, но цивилизованият не разполага с нито миг от времето си, особено след дигиталната революция, в която е роб на смартфона си. Нещо като каторжници в отпуск, обзети от тегавината на far niente. Без dolce.

***

Няма да стане без усилие, без онова “and the poor will toil”, за което пее Ди Едж във “Van Diemen’s Land”. (Която всъщност в оригинал е балада на британските престъпници, завлечени в Австралия, но все тая.)

***

Времето без съмнение е пупаво: църквата е изгубила монопола си над Ада; част сме от съюз, който почива на неуспеха на квиетизма, това нечовешко европейско съответсвие на даоизма. Ние, българите, сме – или поне се държим – като глупава, незряла нация; нация, която загърбва културните си корени и развива непоносимост към същината. И към съзецателното подчинение, която тази същина предполага.

***

Нация от човеци без човек вътре. Все повече.

***

banner 2 300x250

Нация без капка жажда за абсолют: нито образованието ни вълнува, нито истинските тревоги на сегашния свят. Никакви изгледи за единство на идеите и действието. Чалга-физичен дух, който не се вълнува от големите неща, камо ли от дреболии като представката “мета”.

***

Държава без еволюиращ абсолют, без хегеловата ерес, без философия на собствените си рефлексии. Държава (и нация), завладяна единствено от треската на видимото.

***

Без обаята на културната лудост, на миговете на refinement.

***

Не ми се пише повече. Но ще продължа, понеже предния път обещах нещо за Джаксън Полък. Една парентеза: Полък нямаше да бъде велик художник без своя mental doc, Joseph L. Henderson. Целият Джаксън е плод на юнговата психология; самата идея да рисува поантилистки е сякаш отрицание на фройдизма, за сметка на “юнгизма” и юнговия “автоматизъм” (открит инстинктивно и от сюрреалистите).

***

Полък няма как да бъде разбран – ако изобщо – без неговите delvings into индианската американска култура. Както и без разбиране за кубистите и немските експресионисти: той сам казва, че няма такова нещо като “американска живопис”, тя е производна на европейската; но с уговорката, че говорим за периода между двете световни войни.

***

banner 2 300x250

(Да обясня за по-неумните и некрасивите: модерното/абстрактно изкуство изисква единствено мета-общуване; за разлика от “реалистичното”, в което гледащият се самоидентифицира/свързва с познатото гледано. Едното не изключва другото и т.н.)

***

Личната битка на Полък е да намери собствен визуален език – той търси father figure и я намира в Пикасо. Но надхвърля подражателството – развива автономен стил, който страни от влияния на дотогавашни творци. Развива се и не понася нито френския “ташизъм”, нито Art Informel. Накратко, според Полък, модернистите правят две важни неща: използват нови техники, и второ, да го цитираме в оригинал, “(we) give immediate expression to our emotions rather than merely illustrating them”.

***

Да опитаме все пак да схванем Полък в контекста на общата история на изкуството: той не просто плиска поантилистки боите си върху огромни платна, а иска и да ни съобщи, че изкуството трябва да е и бягство от разумното и механичното. В този смисъл аз съм съгласен с Клее, че художникът не може да замисли отнапред творбата си, а тя трябва да “израсне” сама. Резултатът може да се стори чудовищен на непосветения човек, но ако той се отърси от предубежденията и даде воля на фантазията си, не е изключено да съпреживее странните съновидения на Полък, този невъзпят гений на модернизма.

***

Като споменахме Фройд – преди да се впуснем в нашите си, гербаджийски простотии, начело с Еднокнижния Буци, да припомня един по моему велик стих от едно парче на Блу Ойстър Кълт – “Freud, have mercy on my soul”.

***

И като казахме “гербаджийски”: всичко, което сегашната власт върши, е ephemera, нищо и половина.

***

Как да се справим с колективистичната държава, в която правилата са често недоизказани и традиционалистки, т.е. с висококонтекстуалното общуване, което ни запраща в дъното на Европа? Как? Anyone?

***

И още: как да се справим с Борисов, чийто ум функционира като на средния циганин? Последният, когато не спи, през цялото време мисли какво и как да открадне. И как да попитаме като Оби-Уан (тва специално за “избирателите” на ГЕРБ): “Кой е по-глупав - глупакът или този, който го следва?”

***


Еднокнижния дрънка нереални тъпотии, без реален резултат за България. Нито присъединяване към Шенгенското споразумение, нито сваляне на мониторинга върху нереформираната ни съдебна система. А “на сичкото отгоре” дори отказваме да се включим към Европейския банков съюз, щот така ще му се разпадне сичко, т.е. няма да може да гепи и през банките. Всички знаем кои са тези банки.

***

АЕЦ “Белене” в три изречения. Едмънд Бърк: “Обществото е договор между мъртвите, живите и неродените”. Помислете поне за неродените. И всички на протест под прозорците на Тапира, който - в тихо съглашателство с другите мръсни копелета от БСП и ДПС - краде бъдещето на неродените.

***

Ето какво става: (опит за) пълен контрол върху медиите. Плюс някои бизнес-подробности – Буци и Пееф усещат, че Нова им се изплъзва (щот Келнер е поне 30 пъти по-гоУем), hence – атаката срещу Васил Божков (нов “ротфронт”), за да обезценят въпросната медия. (Подозрението е, че Божков е развалил съдружието и не си плаща, но не знаят с кого си имат работа.) Е тва е “националноотговорен капитал” по буцевски – пазят си “капитала”, съответно гонят всички външни инвеститори.

***

Сега се облизват и за bTV.

***

ЧЕЗ, между другото, беше нещо подобно – да прогоним чехите чрез подставени личица, Гинки, Минки и т.н. Hence пак – никоя банка не смее да финансира тази сделка. Целта е всичко да се прилапа чрез свои олигарси – включително чрез един от основните инструменти, КЗК.

***

Но има нещо, заради което не могат да спят и лекичко се насират насън – дали американците ще действат по закона “Магнитски”, щот така ще излезе на светло чудовищната далавера КТБ. За която, впрочем, каквото и да стане, вече платихте вие.

***

Базов (дали и той не е “Чоранов”?) проблем: корупцията отдавна е част от манталитета на всички видове Балкани, западни или не – и могат да я изкоренят само бъдещите поколения, или поне да я вкарат в някакви “нормални” рамки. Засега си оставаме с дребни бушони – тук некъв благоевградски катаджия, там неква кметица на “Младост”.

***

Цветановска република.

***

Да съобщя и най-важното: в момента държавата се управлява де факто от ковчежниците на ГЕРБ. Както в София, така и навред. И чрез рекетьорски гербаджийски организацийки, включително чисто новата КПКОНПИ. Буци почва да се светва, че далаверата си отива; ерго, Белене и обръщане към Путин. Но Путин помни, че му спряха Южен поток и му взеха към 200 милиона “консултантски” вперед. И подозирам, че Путин не обича да губи пари. Ако бях на мястото на Буци в момента, щях много да се притеснявам.

***

Да напомня и онова на Михник: който се ръкува с Путин, да си преброи пръстите след това. И едно послание към президента Радев – той явно забрави основния постулат в проституцията, “деньги вперед”. И сега отишъл, извършил услугата, а те го подритват и “денег нет, но вы держитесь”. Само поразмазан грим. В тва отношение Буци е много по-голяма “професионалистка”, както ще стане ясно и на 30 май, при евентуалната му среща с руския самодържец.

***

За Радев в Русия, впрочем, ще цитирам с поклон един чудесен коментар в “Дневник” на човек с ника “Norman Granz” (надявам се, че не би имал нещо против): “Един натовски генерал позволява на руската преса да го рита като парцал, на руски политици да го наричат с обидни имена и да се гаврят с родината му, на руския лъжедуховник от КГБ да му думка с юмрук по масата, и пак тича да целува ръце, че и по-надолу, че и още по-отдире… Такъв срам България не помни от знаменитата фраза на правешкия многотомен мислител: “Бех в Москва и другара Брежнев така ме дра…”

***

Но пак към Буци: “Президентът е в Москва, а протестът е срещу мен”, недоумява той. Па и нагъл, на сичкото отгоре.

***

Тоя европредседател е крайно време да стане зицпредседател Фунт. Първо “жизненоважен проект”, после “гьол” и “аз лично три проекта съм им спрял”, после пак трябва да го правим, сега и посещение в Русия. Ако утре му издърпат мутренските уши от Вашингтон, може пак да говорим за “гьол”. Типична… хм, “балансьорка”.

***

Метафизично обяснение: ние, българите, трябва да сме извършили нкакъв много страшен, библейски грях, че Господ да ни прати пакетно тоя тапир, ГЕРБ, БСП и ДПС. Имам усещането за presque vu.

***

А току-що и от ЕЦБ му казаха “не ставате, щот сте корумпета, сополанковци и припадачи - от първия до последния”. (Според широката моя карлсонова трактовка, разбира се, но смисълът е същият.)

***

Но: едно от най-отвратителните неща в момента е следното (и то впрочем не е спирало). Повечето лидери и политици “вдясно” и до ден-днешен се чудят как да духнат на Буци, и кой е най-добър в дисциплината “устата да не знае какво прави ръката”. Срещу сравнително дребни суми. Познавам повечето от тях, trust me.

***

David Hume, have mercy on my soul.

***

Но хайде стига простотии. Преди броени дни разговарях със самата Лиза Джерърд (благодарение на музикалния магьосник Петър Дундаков) – и разбрах, че не само ще има нов албум на Dead Can Dance, но и че синкретизмът в попкултурата е жив. Това е добрата новина.

***

И, разбира се, честит 24 май – денят на българския логос, денят на Българското изобщо.


Още на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov
NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.

banner 545x