Срещу когото не сме протестирали, него не сме бутнали

Последна промяна на 19 февруари 2013 в 10:33 16374 38

Евгений Дайнов
Евгений Дайнов

 

Винаги съм недоумявал как е възможно да съществува доминиращата идеология, според която българинът е овчедушен, не протестира, не се бунтува, търпи, тегли каиша и т.н. Това е очевидно някаква негласна договорка между истерични квази-журналисти, обикновени безделници и онези, които имат материален интерес българинът да мисли за себе си като за овца. Защото истината е съвсем друга.

България е едно от най-успешно протестиращите общества в Европа. В други страни огромни протести могат да текат всеки ден с месеци, без нищо особено да се промени. В България веднъж тръгнали, протестите бързо прерастват в бунт, въстание и не след дълго – в революция, която сваля властта и оформя по нов начин обществения договор.

Да си припомним онова, върху което идеолозите на българската безпомощност всеки път се опитват да наложат забрана.

През 1987 година протестите започнаха в Русе, по конкретен повод – обгазяването на града. През 1989 година прераснаха в бунт, който взе главата на Тодор Живков и отвори пътя към късане с комунизма. Когато през юни българите избраха да бъдат управлявани пак от преименуваните комунисти, бунтът прерасна във въстание.

Резултатите от изборите бяха обърнати от улицата. Първо, през юли 1990-та падна главата на президента на БСП Петър Младенов. Въстанието прерасна в революция и през ноември падна и правителството на БСП, оглавявано от Андрей Луканов. Последната окупация на Орлов мост от онези времена бе през февруари 1991-ва.

Това бе и най-дълго продължилото въстание в българската история - от есента на 1987-ма до ранната пролет на 1991-ва. Именно то спаси България от участта на страни с неуспял преход, понастоящем завиждащи ни – Сърбия, Македония, Молдова, Русия, Беларус, Украйна, Грузия, Армения и т.н.

В края на 1996-та „работата се захвана”, както пише Захарий Стоянов, отново. На улицата излязоха хилядите, останали без хляб и без пари. Конкретният повод беше липсата на хляб, но към Коледа вече се „захвана” и бунтът. Той се превърна във въстание на 10 януари 1997-ма и впоследствие прерасна в революция, довела до свалянето на Виденов и стартирането на дълго отлаганите реформи. Отново България успя да се спаси от участта на гореизброените страни с неуспешен преход.

И след двата случая идеолозите на безпомощността успяха да наложат версията за овчата същност на българина. Към 1996-та, революцията от 1987-91 беше забравена. Към днешна дата, от паметта на нацията е изтрита и революцията от 1996-1997.

България обаче не се е променила особено и ето, че „работата се захваща” наново. Историческите събития никога не се повтарят по един и същи начин и затова днес виждаме вариации по темата. Но „работата” си е пак познатата отпреди: протест по конкретен повод – бунт – въстание – революция. В момента сме в началото на фазата „въстание”.

Има няколко съществени разлики. В предишните изригвания всички недоволни бяха част от едно и също движение. Днес движенията са две: зелените протести, провеждани от образованото малцинство, и протестите срещу енергийните монополи, провеждани от „народа”. В момента няма значимо преливане между двете групи и те дори са склонни да се гледат една друга с недоверие и подозрителност. Но в крайна сметка борбата е против един и същи противник. Зелените протести са против това олигарси – приятели на властта да плячкосват природата. Протестите срещу ЕРП-тата са против това шепа протежирани от властта монополи да плячкосват хората.

Сега, в момента, в който и двете линии на протест навлизат в етапа „въстание” е ясно, че в крайна сметка става дума за едно и също – за отказ, както на образованото малцинство, така и на „народа” – да се живее в страна, чиито ресурси, вкл. хората, са дадени за ползване в ръцете на шепа „силни на деня”. България, конструирана от ГЕРБ, прилича на Латинска Америка отпреди 40-50 години. В тази България хората вече не искат да живеят; и искат да бъде променена нейната конструкция.

А това искане е вече равно на политическа революция. И тя ще настъпи в момента, в който това искане бъде формулирано от протестиращите по този начин.

Важното в близките дни и седмици е да не се допусне въстанието да остане вън от политиката. Недоволството трябва да бъде преведено на езика на политиката, исканията трябва да бъдат преведени на езика на ангажименти на бъдещи управници – защото изходът е само в политиката. В смяна на курса на страната, в тръгване към други цели и с друг обществен договор.

Ако въстанието не стане политическо, може да се стигне до перманентен бунт на „гладните” – до ограбване на магазини, палене на коли и пр. А в тази посока изход няма. Бунтът на гладните е грозна гледка, елементи от която видяхме в неделя в София. Красива – защото води до решения – е революцията.

Това е и отговорността на политиците – да формулират и предложат политически изход. Досега това винаги са го правили десните в България. Днес те оглушително мълчат. Очевидно отговорите ще дойдат от другаде. Но принципът си остава в сила: онзи, който намери правилните формулировки, той ще спечели изборите – но и ще бъде натоварен с ангажимента да промени самата конструкция на българското общество.

Винаги съществува опасността да не се получи – да не се стигне до революция и следователно – до решение. Нещата от въстание да се върнат към бунт и към задънена улица. Досега обаче българите винаги са успявали да се справят с цялата процедура. И все пак дълг на всеки, който може с нещо да допринесе, така щото да се „захване” същинска революция – е да го направи.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

28.02 2013 в 12:06

Самодоволен измекяр, че и се гордееш с "революционното" си минало! Ще ти се и сега да е така и бързаш да се поставиш пак в "челните редици", ама този път много се минаваш, нагаждачо!

25.02 2013 в 19:46

<em>Това мнение е изтрито заради неподходящ език!</em>

24.02 2013 в 19:21

и аз казвам браво на анализа :-) не съм съгласна единствено в частта, която казва, че десните мълчат... НАПРОТИВ! ТЕ ОТНОВО ПРЕДЛАГАТ ИЗХОД, НО ТРУДНО ГИ ЧУВАТ!!!

24.02 2013 в 15:08

бо казва: "НЕ ЗАБРАВЯЙ, СЛАБОУМНИЙ МИ БЪЛГАРСКИ НАРОДЕ, ЧЕ СЪЩИЯТ ТОЗИ ВАНЬО ДВАЖ ПЪТИ НИ Е ВАДИЛ ОТ КРИЗА!!! "

Не се заблуждавай БО. Какво направи Костов за да не влезем в криза?
Защо точно той не оглави недоволството на хореата, което зрее вече 12 години?
ЗАЩОТО: Този мързеливец само чака някой да му поднесе властта на тепсия.
И точно той е един от виновниците за тази криза, защото той подкрепя ББ цял мандат.

24.02 2013 в 08:02

Евгени Дайнов първо да се ограмоти и след това да дава акъли.Глаголът "бутам" не означава
събарям,а докосвам,пипам.От "бутачите" на Костов хаир не видяхме,съсипаха икономиката на България и сега пак грачат грозно,зловещо.

24.02 2013 в 01:48

Много ветропказатели сега се същисаха, накъде да се въртят като духа променливо. Иначе този Дайнов много обича да пише - най вече за себе си. Как да се смени системата с хора, които сменят непрекъснато сменят пситите. И нещо друго. В България като Дайнов има повече на глава от населението от колкото са необходими. Социолози, политолози иначе казано най-рафинирани нагаждачи. Интереса клати феса. Или както го а казал Радой: Наредил се Илия, пак в тия.

23.02 2013 в 20:12

НЕ ЗАБРАВЯЙ, СЛАБОУМНИЙ МИ БЪЛГАРСКИ НАРОДЕ, ЧЕ СЪЩИЯТ ТОЗИ ВАНЬО ДВАЖ ПЪТИ НИ Е ВАДИЛ ОТ КРИЗА!!!

23.02 2013 в 17:26

Гладна съм, братя, гладна съм......Учителската ми пенсия за 35 г. стаж е 290 лв., а тока - 400 лв.?
Искам, много искам да се храня с асфалта от магистралите на Борисов, но не се получава. Какво да правя като съм от контингента на "лошия матриал" , подложен съзнателно, целенасочено и системно на геноцид от Борисов, Дянков и сие - ......
Борисов е твърде наиваен, че 2,5 пенсионери ще гласуват за него отново. Ето, че 'ЧОВЕКОЛЮБЕЦА' - премиер -ще си го получи на изборите. Точно - от 'материала'.
Адмирирам изключително полезната статия на Евг. Дайнов, която е истински пътеводител на младите хора как чрез революционни действия - да сменят системата!
Колко е хубаво, че съществува и такава медия - като OFFnews!

22.02 2013 в 13:20

Дайнов пък къде се пише към протестиращите. Стои си в НБУ където мирно съжителстват червената и синята номенклатура и се пише революционер. Първо да си обясни професорската титла че от много места съм чувал че дори доцентството му не е читаво.

21.02 2013 в 20:04

Гузен негонен бяга...
Коя партия пропагандира това, което пиша аз?
И в какво точно излъгах?
За камионите с макарони и боб на АЧП-то? Такова унижение лесно не се забравя!
Или за това, че Фифи "Кенеди" Димитров, Петко Симеонов, Желю Желев и Димитър Луджев са били сътрудници на Шесто, а Надежда Неински, Стефан Софиянски, Георги Пирински и Андрей Луканов са едно и също нещо?
А ти наистина си ясен, също като Женята.