Стабилност и справедливост

Последна промяна на 17 януари 2016 в 12:18 5392 6

Основната енергия на публичния дебат през тази година ще се генерира в ядрото на държавността - отношението между условията за осигуряване на политическа стабилност и институциите на съдебната власт, които би трябвало да гарантират справедливост. От установяването на динамичен баланс между усилията за устойчиво и предвидимо управление и гарантирането на равенство пред закона ще зависи как България ще премине през очакващите ни изпитания.

Българската политика не е и не би трябвало да се възприема като функция на международните отношения. Рисковете в регионален и международен мащаб са реални, но тяхното влияние зависи изцяло от състоянието на диалога между гражданите и държавата у нас или казано по-общо – от качеството на демокрацията. Центърът на тежестта е тук, у нас, помежду ни, а не в политиканстването, насочено в полза на една или друга геополитическа схема. В условията на подобна задълбочаваща се криза приоритет има способността за реакция, а тя се определя от състоянието на вътрешната политика.

В началото на тази година, повече от когато и да било, ефективността на управлението ще се определя от способността за постигането на напредък по отношение на институциите на съдебната власт. През изминалите години говоренето за съдебна реформа често звучеше отвлечено и неискрено, заучено и кухо. За мнозинството от българските граждани, при традиционно ниското равнище на познание за институциите на съдебната власт, общественото внимание бе насочено много повече към политическото противопоставяне, отколкото към връзката между стабилността на управлението и гаранциите за справедливост.

Общественото внимание е дълбоко стресирано от проблема за сигурността. Всекидневният живот на хората е подложен на рисковете на агресията и усещането за безнаказаност. Но този проблем не се изчерпва с действията на изпълнителната власт по отношение на противодействието на престъпността. Решаването на проблема на сигурността не може да бъде приоритет само в действията на МВР. В съвременния свят сигурността не е секторна политика. Нейното осигуряване се определя от способността да се управлява устойчиво и предвидимо, при гарантиране на ефективно правосъдие и справедливост.

В условия на криза естествената реакция е към централизиране на властта. На пръв поглед, изглежда оправдано решенията да бъдат вземани бързо, а това най-често означава от един център, сред малък брой участници, при все по-кратък период на предварителни консултации. Нещо повече – обществените очаквания към упражняването на властта у нас в много по-голяма степен насърчават установяването именно на подобен модел на властване. Изпитанието е именно в условия на криза, на висока степен на непредвидимост на външната среда, да бъде запазен демократичния характер на процеса на вземане на решения.

В краткосрочен план централизираното вземане на решения изглежда ефикасно, но не гарантира устойчивост и предвидимост. Решенията, които изглеждат ефикасни в конкретни обстоятелства, не изграждат устойчиви норми. А именно от това, повече от всичко друго, се нуждае българското общество. Изкуството на управлението изисква спазването на определени общи принципи и норми, дори и когато решенията се взимат ситуативно, с оглед на конкретна конюнктура. В противен случай предишните решения могат да се окажат част от нови проблеми.

Общественият натиск към бързо и ефикасно правосъдие не кореспондира с единно разбиране за обхвата и характера на съдебната реформа. Реформата не се възприема като път към гарантирането на равенство пред закона и справедливост. По различни причини, като част от политически стратегии, реформата в съдебната власт бе сведена до представата за партийно боричкане за овладяване на прокуратурата и съда. Нарасналата обществена тревожност по отношение на актовете на насилие и общото усещане за несигурност във всекидневния живот на българските граждани увеличава натиска за бързо правосъдие и незабавно постановяване на тежки наказания. Съобразяването с т.нар. „обществен натиск” може да компрометира тезата на обвинението в защита на публичния интерес и да задълбочи недоверието в гаранциите за справедливост. Този риск изглежда очевиден при случилото се във Враца, но се отнася до много по-голям брой случаи.

Наказателното право изглежда много по-видимо, но гражданското и търговското право имат много по-значимо и трайно влияние върху всекидневния живот на гражданите и стопанската перспектива на фирмите. Общото състояние на структурите, реализиращи съдебната власт в България, не гарантира равенството на гражданите пред закона и установяването на справедливост. В този смисъл стабилността на управлението зависи от практическата готовност за промяна в съдебната власт.

Институциите на съдебната власт не са вътрешно единни и професионално консолидирани. Професионалната кариера на магистратите остава конфликтна тема, зависима от различни по своя характер фактори. Критериите за оценка на постиженията на магистратите продължават да се определят по-скоро административно, с ясно изразен акцент върху количествените показатели. Формализмът не е само характеристика на процеса, но и на неговата професионална оценка. Смяната на поколенията в средите на българските юристи създава нови разделителни линии, вместо да реализира ефективна приемственост по отношение на опита и ценностите на правото.

През тази година промените в съдебната власт ще определят стабилността на управлението. Всички останали приоритети повишават значението на тази зависимост. От характера и мащаба на промените в Закона за съдебната власт и процесуалните закони ще зависи не само устойчивостта на управляващото мнозинство в парламента, но и перспективите пред правителството. Никога досега обществените очаквания и реалният политически залог за управлението не са съвпадали до такава степен в абсолютния приоритет на промените в начина, по който се упражнява съдебната власт.

Дълбокото вътрешно противопоставяне в рамките на Висшия съдебен съвет отразява само частично съществуващото политическо противоборство. То задълбочава напрежението между изпълнителната и съдебната власт. В този смисъл случилото се на заседанието на ВСС по повод на получения SMS разкрива мащаба на истинските залози в съдебната реформа.

Няма съгласие за обхвата и средствата, чрез които да бъде постигната качествена промяна в начина на функциониране на съдебната власт. Диалогът между политическите субекти и професионалните общности, както и между самите тях в съдебната власт, не се развива към постигането на съгласие. Общественото мнение остава съсредоточено върху медийния дневен ред на отделните скандали. Основните фигури на активно противопоставяне срещу реформите остават встрани от публичното внимание, прикрити зад говорителите на различни корпоративни и политически интереси. Дълбокото обществено недоверие към всички публични институции създава подходяща среда за организирана и стихийна съпротива срещу всеки опит за изграждане на устойчиви принципи, гарантиращи справедливост.

Всички останали приоритети – от икономическото развитие и социалната политика, до способността за ефективно позициониране спрямо външнополитическите рискове пред България, зависят от решаването на проблема със стабилността и справедливостта, които българската държава може да осигури на своите граждани. Това не е краткосрочна политика, която да донесе бързи и безспорни предимства на управляващото мнозинство, но ако то не успее да спечели широка обществена подкрепа за своите действия в тази насока, напредъкът във всички останали сфери може да се окаже недостатъчен за политическата стабилност.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

22.01 2016 в 08:03

Обективният анализатор и почтен гражданин, би трябвало да казва директно истината за днешното управление на ГЕРБ/ БКП-2/.По своя характер то е очевидно престъпно. Реализира се от доказани мутро-мафиоти. Това не толкова трудно, иска се само гражданска смелост! При Гълъбов, тя липсва напълно! Но пък е налице явна сервилност, наподобяваща гъзоблизие.Е,не е само той- напоследък станаха доста много. А изглежда че и доста добре се заплаща! Красноречив пример е политическата проститутка Янев!

18.01 2016 в 12:37

Блестящ текст на Антоний. Малко дълъг му идва на простолюдието. И прекалено истинен, за да го приеме от раз. Констатациите са ок. Бих добавил, че управляващият политически елит не разбира и не споделя разделението на властите. Лошо. Но пък един РЕФЕРЕНДУМ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ПЪЛНА ЛУСТРАЦИЯ би променил посоката на много от случващите се по грешен начин процеси.

18.01 2016 в 10:18

Дрън-дрън ярина. Такъв досаден и празнодумен главоч е този.

18.01 2016 в 01:47

нещата, които казва авторът са правилни, но са казани толерантно. ние сме свикнали на по-твърд език, конкретно и директно. и ни се струват тези писания блудкави. но идеите са съвсем правилни. призовават за това, за което всички плачем последните дни - СПРАВЕДЛИВОСТ, БЪРЗ И ЗАКОНЕН ПРОЦЕС, СТАБИЛНОСТ И ПРЕДВИДИМОСТ, ЕДНАКВИ ПРЕД ЗАКОНА

17.01 2016 в 15:10

Абсолютен празнодумец,нагаждач и дупелизец.Отвратително...

17.01 2016 в 14:40

Антоний, Антоний слаб си като преподавател, слаб си като анализатор, изобщо си слаба работа.
С малко мозъче.
Нагаждач към всяка власт, измислен антикомунист и отрепка.