Стратегия за дестабилизация

Последна промяна на 17 юли 2015 в 10:17 11147 7

В оставащите две седмици до края на парламентарната сесия ни предстоят зрелищни размени на реплики, интервюта, изявления и контра-изявления. Усилията на знайни и незнайни дейци на политическите технологии са насочени към формирането на представата за някакъв титаничен сблъсък, от който ще зависи бъдещето на управлението. Всъщност, става дума за дневен ред, съпротивата срещу който спекулира с несигурността и апатията на българските граждани.

Законодателните промени, свързвани с представата за съдебна реформа, имат стратегическо значение за развитието на политическата ситуация. След бламинарето на законопроекта на Министерство на правосъдието във Временната комисия на Народното събрание за промени в Конституцията, значението на реформата нарасна. Разбира се, че реформата не е в това съдът да си върши работата. Основната промяна, срещу която се формира парадоксална коалиция на нежелаещите е въвеждането на прекия избор на членовете на Висшия съдебен съвет. Това е промяната, която постепенно ще гарантира независимостта на съдебната власт, а очевидно това притеснява твърде много групи от интереси. Затова се говори за всичко друго, но не и за изискването за пряко представителство на съдиите, прокурорите и следователите във ВСС.

АБВ решиха да търгуват подкрепата си за проекта на Министерството на правосъдието. БСП се вживяха в ролята на пазители на съдебната система, въпреки че такова понятие не съществува в българското право. Но, ДПС първи не издържаха на натиска и неочаквано за мнозина, свързаха пряко подкрепата си за промените с местните избори. Според официалната позиция на Движението, те са готови да подкрепят промените, но ако ги води ГЕРБ, а не РБ и ако те започнат след провеждането на местните избори. В сянката на преплитащи се периферии на влияние, сред аргументите срещу промяната в основния закон, „просветна” и образа на Русия. Всичко това означава само, че промяната в организацията и дейността на съдебната власт в България има стратегически приоритет.

Нестихващата съпротива срещу промяната в организацията на здравеопазването постепенно загуби атрактивността си и би заменена с противопоставяне срещу предвижданите промени в пенсионната система. И двете теми са социално чувствителни, но това не означава че хората имат реална представа за онова, което предстои да се случи. Това са най-подходящите условия за „обработка” на масовото съзнание. Няма нищо по-лесно от това да се говори високопарно за здравеопазването или пенсионната система пред мнозинството от хората, които се чувстват зависими от тяхното качество, но не разбират за какво всъщност става въпрос.

Изборът на управител на БНБ бе представен като политически сблъсък, който достигна и до Конституционния съд. Споровете около членовете на Управителния съвет на банката не стихват, но малцина успяват да проследят логиката на позициите „за” и „против”. Смислените аргументи губят стойността си сред информационния шум, който прикрива стари и амбициите за създаване на нови зависимости. На този фон, Велизар Енчев откри темата, която може да привлече общественото внимание – заплатата на гуверньора на БНБ. Всъщност, какво друго да интересува повече българските граждани от заплатата на управителя на банката? Та нали три четвърти от българските граждани, сред които и г-н Енчев, разбира се, биха могли без проблем да управляват не само БНБ, но дори и Световната банка и МВФ.

„Смешният плач” за Гърция продължава с пълна сила. БСП се обяви в подкрепа на искането България да предостави финансова помощ на правителството на СИРИЗА. Сигурно т.нар. „леви” разбират по този начин солидарността. Всъщност, никой не се интересува от онова, което предстои да се случи с гръцките граждани. Списъкът с активите, които Гърция ще трябва да продаде вече бе публикуван, а към него ще проявят интерес не сериозните инвеститори, от които се нуждае гръцката икономика, а международен спекулативен капитал, който отдавна очаква тази възможност. Русия и Китай ще направят сериозни усилия да придобият влияние върху стратегически сектори от гръцката икономика, които имат определящо значение за развитието на целия регион. Никой няма да попита гърците дали са съгласни с това. Не че до сега някой ги е питал за нещо – последният референдум напълно обезсмисли понятието за пряка демокрация и го превърна в поредната карикатура на политическия популизъм.

Промените в Закона за участието на гражданите в държавната и местната власт ще бъдат гласувани. От целия първоначален дебат останаха само неотложните промени, които да направят възможно едновременното провеждане на национален референдум и местни избори. Без тези промени, всъщност не би имало гаранции, че референдумът ще може да бъде организиран и проведен. След приемането на тези промени, Народното събрание би трябвало да вземе решение за провеждането на националния референдум по изборните правила. След първоначалната пропагандна офанзива срещу референдума, настъпи временно затишие, което отново ще бъде заменено с яростна кампания срещу допитването. Както и по отношение на съдебната реформа и тук, залогът е твърде голям – промяната в начина на избиране ще доведе до това, че ще трябва да се разделим с някои политически фигури, групи, а може би и цели партийни котерии. Няма как това да не предизвиква „справедливо възмущение” у засегнатите.

Докато у нас се води позиционна война, външната среда на България продължава да се влошава. Предстои нова фаза в развитието на Доктрината Путин. В началото на август предстои поредния референдум за независимост, който разширява натиска срещу Молдова. Независимо от изпреварващата реакция на украинския президент, Русия ще се опита да се възползва от привидната си слабост в Минските споразумения, за да окаже натиск върху Украйна за конституционни промени. Руските сепаратисти активираха военните действия в окупираните от Руската федерация територии на Украйна. Мащабните военни учения на Руската армия изглеждат като прелюдия към нова гореща фаза на руската офанзива. Ако към всичко това добавим поредния фарс на руската прокуратура по отношение на законосъобразността на отделянето на Балтийските републики от бившия Съветски съюз, предстои нова ескалация на напрежението.

Глобалния бизнес проект на организирани престъпни групи, наричащ себе си „Ислямска държава”, активизира военните си операции. Той няма нищо общо нито с исляма, нито с държавността, но очевидно пазарът бележи тенденция към стагниране и архитектите на този бизнес решиха да увеличат залозите. Европа изглежда шокирана и разколебана пред този нов тип бизнес със страха и смъртта на хората. Няма съгласие и политическа воля да бъдат смазани пара-военните ядра на групировката, а бизнесът им да бъде прекратен.

Политическата криза в Гърция продължава да набира сили. Въпрос на време е Турция да се доближи до необходимостта от провеждането на нови предсрочни избори. Крехкото примирие в Македония не е решение на дълбоката политическа безпомощност, в която се намира страната. Натискът върху Сърбия от страна руските геостратегически интереси нараства. Едновременно с това, западните ни съседи бяха определени като цел на разрастването на влиянието на ИДИЛ на Балканите. Колкото и да се опитва да отлага момента, в който ще трябва да се оттегли, Виктор Понта изглежда че няма да успее да завърши мандата си като министър-председател на Румъния, а това ще означава предсрочни избори.
На фона на онова, което се случва около нас и пряко или косвено, влияе върху перспективите ни за развитие, окопната война, в която се опитват да ни вкарат, вече представлява нов тип политически риск. Конкретните корпоративни и политически интереси, които се противопоставят на българския дневен ред, вече се използват като елементи на цялостна стратегия за дестабилизация, която е насочена и срещу България.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

17.07 2015 в 13:53

Има свестни хора, които знаят кои са медиите на Пеевски, хора с хигиена, но има и такива които кълват просто в опит да намерят лесно обяснение на заобикалящата реалност, и вследствие на недалноеидността си биват засмукани в паралелна реалност, или просто го правят за лична облага Ето това е определение за "нещастник".

17.07 2015 в 12:36


Ко искаш?


___________

Искам да ги задължат със закон винаги, когато излизат да изказват мнение да се обазначават, че са платени проститутки. Че някой и плаща, за да изразяват точно това "мнение". Да се знае, че това всъщност са опорни точки на плащащия!
Я се опитай да регистрираш едно такова нпо в сащ и да декларираш, че получаваш пари от чужда фондация да видим какво ще стане!
Платените курви на платена мрежа да бъдат задължение да декларират, че са платени и от кого! А не като тебе чукундур маломерен или като асан кришнака да се представят за... блогъри.


А също така искам да им забранят в имената на скапаните си нпо-та да използват думи като "ИНСТИТУТ"


17.07 2015 в 11:13

Нали в България номенклатурата остана да държи властовите позиции / остатъка от ресурсите. Какво има да се каже срещу тази статия не знам. Или е имало коренна системна промяна, че да сме я проспали? Бирникь на ДПС ли се осланя или?

17.07 2015 в 11:05

Не съм чел статията, но предполагам че пак Путин е виновен за нещо. Познах ли?

17.07 2015 в 11:01



Разбрахме,Путин е виновен за всички неволи на грантовия Гълъбов.Тази статия не си заслужава коментирането с едно изключение:


Не разбрах защо Русия и Китай нямат право да придобиват гръцки активи?По логиката на този "автор",аз го питам някой питал ли е гръцките граждани дали искат ективите им да бъдат придобити от немци или американци.

Чакам да ми отговори;)

17.07 2015 в 10:55

Бирник, тъпако, човеците пари дават да те превърнат и тебе от маймуна в човек. Ко искаш?

17.07 2015 в 10:45

Този защо ни занимава със себе си ? За да не обърнем внимание на нещо друго:


„Отворено общество” напълни сметките на протестърите
Вижте как беше разпределено последното финансиране във фондацията на Джордж Сорос


Нови грантове, всеки от по десетки хиляди евро, са напълнили сметките на НПО-та, фондации и медии, чрез които се издържат протестърите, анализаторите и журналистите, ангажирани с обслужването на двама от най-противоречивите министри в правителството – на правосъдието Христо Иванов и на здравеопазването Петър Москов, показа проучване на „Труд”.
С повече от тримесечно закъснение институт “Отворено общество – София” и фондация “Работилница за граждански инициативи” (ФРГИ) са обявили новите получатели на грантове по Програмата за подкрепа на НПО в България, средствата за която се осигуряват от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Бюджетът за 2015 г. е над 5 млн. лв.Към момента на интернет страницата са публикувани само малка част от всичките получатели на грантове. Кандидатствалите за финансиране проекти са 649, а изборът кои да получат пари е направен от работещи в “Отворено общество” – организацията, която представлява интересите на американския милиардер Джордж Сорос у нас.Финансираните проекти са разпределени в четири категории според областта, в която НПО-та упражняват дейност, и на три подкатегории според размера на отпуснатите средства. Впечатление прави, че проектите на добре познати заради честите им телевизионни изяви протестъри и лобисти, както и на медиите, които се държат като ПР агенции на министрите Иванов и Москов, попадат в категориите за “средно” и “голямо” финансиране.Това не е случайно и е свързано с факта, че като експерт към тематична област “Демокрация, права на човека и добро управление” е например г-жа Иванка Иванова, която в качеството си на програмен директор на Правната програма на “Отворено общество” е сред най-ревностните защитници на провалените амбиции на Христо Иванов и Радан Кънев да “реформират” съдебната система, като първо я унищожат.

Но тъкмо заради това е напълно логично, че сайтът “Медиапул”, който се управлява от бившия говорител на Иван Костов – Стояна Георгиева, получава 43 137 евро за статии, интервюта и анализи, в които открито основно се рекламират политиките на Христо Иванов и Петър Москов.

За справка – само за последния месец в сайта на Стояна Георгиева са публикувани осем “спонсорирани” статии в подкрепа на съдебна “реформа”, като материалите изобилстват с внушения срещу прокуратурата и персонално срещу главния прокурор за сметка на хвалебствия за правосъдния министър.

Има и три статии, с които се критикуват протестите на полицаите, защото настоявали за по-добри социални права. Две са статиите в подкрепа на политиката на здравния министър Петър Москов, като едната защитава намеренията за приватизация на болници. Има и няколко материала срещу взетото решение за отлагане повишаването на цената на електроенергия.

Макар към всяка от публикациите да е посочено, че тя е по проект, обикновеният читател трудно би могъл да разбере, че всъщност става въпрос за “платено съдържание”. Парадоксално е, че с парите от въпросния грант, който на практика формира част от редакционната политика на изданието, е финансирана и публикацията, носеща гръмкото заглавие: “Медиите в България: Олигопол в собствеността, монопол в разпространението”.

“Икономедиа” на Иво Прокопиев, чрез която се управляват “Дневник” и “Капитал”, получават два гранта на обща стойност 66 096 евро. По-големият договор е за публикации в защита на човешките права. По-малкият договор, който е за почти 20 000 евро, обаче е изключително показателен за липсата на ясен критерий за мотивите, с които определен проект е одобрен.

В случая става въпрос за изготвянето на анализи, които целят “осветляване” на енергийния бизнес у нас. Странно е, че именно “Икономедиа”, съвместно с Института за енергиен мениджмънт, се явяват бенефициент по подобен проект с оглед на активната роля, които имат изданията на Иво Прокопиев, в защита на “зелената” енергия. Точно това е възможно да постави под сериозно съмнение крайния резултат от анализите.

Политологът Даниел Смилов, един от най-често присъстващите в медиите на Иво Прокопиев коментатори и автор на “опорни точки”, под формата на анализи в яростна защита на правосъдния министър Христо Иванов ще може да продължи да анализира “обществените рискове”, защото за Центъра за либерални стратегии е отпуснат грант в размер на 35 835 евро.

Освен Смилов от финансовата подкрепа ще може да се възползва и съпругата му Ружа Смилова, която е програмен директор в Центъра за либерални стратегии, чийто управител Иван Кръстев е сочен за “бащата” на тинк-танковете у нас.

След като са добре финансово подсигурени, на Ружа Смилова не й остава нищо друго, освен да призове групичката за “специални поръчки” от втория ешелон на “Протестна мрежа” да проведат флашмоб протест във вторник и пред Висшия съдебен съвет. Тъкмо “безплатно” да повикат малко “оставка” за членовете на ВСС и, разбира се, и за главния прокурор Сотир Цацаров, защото си позволил да си свърши работа и е разпоредил проверка на данните за злоупотребите на служители на Министерството на правосъдието.

Субсидия в размер на 46 000 евро получава фондация “Фотофабрика”, която се ръководи от бившата журналистка Еми Барух.

Барух е сред учредителите, заедно с правосъдния министър Христо Иванов и група журналисти от медиите на Иво Прокопиев и Стояна Георгиева на фондация “Център за съдебна и разследваща журналистика”, която пък издава посветил се на атаки срещу ВСС и срещу главния прокурор юридически сайт.

В края на юли 2014 г. Христо Иванов формално напуска Центъра за съдебна и разследваща журналистика. Атаките срещу ВСС и срещу обвинител №1 не само не престават, а дори са и официализирани през друг грантов проект “Мониторинг на стратегически области в работата на ВСС”, в който един от експертите отново се оказва именно Еми Барух.

Три други НПО-та, които, освен че са абонирани за финансиране от чужди донори, са и сред най-големите защитници на правосъдния министър – Български хелзинкски комитет, Програма достъп до информация и Център за изследване на демокрацията, и този път не са пропуснати с по няколко десетки хиляди евро грантово субсидиране.

Сайтът “Оффнюз”, който често се явява и като “рекламно табло” на реформаторите, получава скромен грант от почти 16 000 евро за “независим мониторинг на програмното бюджетиране – гаранция за участие на широката общественост в процеса по вземане на решения”, каквото и да значи това.

Фондация “Медийна демокрация” на Орлин Спасов, когото журналистите от “Капитал” и “Дневник” често ползват, за да звучат “достоверно” изначално формираните им тези за липсата на свобода в медиите у нас, получава съвместно с друга фондация грант в размер на 35 000 евро. Този път, за да анализира езика на омразата.

Хората на Сорос в България не са забравили и друг герой от почти всички уж “граждански” и “спонтанни” протести в последните години. Разбира се, че става въпрос за екорекетьора и дежурен протестър Тома Белев. През “Сдружение за изследователски практики” Белев, който се явява експерт към НПО-то, и още няколко протестъри получават 35 600 евро, за да осъществяват “граждански” мониторинг на законодателството. Каква по-легална форма от това да ти плащат, за да обикаляш жълтите павета или да надуваш вувузели под нечий прозорец.

Грантовете с европейски пари, които се разпределят през “Отворено общество” и ФРГИ, са последните от настоящия програмен период. За момента не е ясно дали тази практика за външно финансиране ще бъде продължена и след 2016 г.

Успоредно, вероятно заради публичното й дискредитиране, донорите на фондация “Америка за България” все повече обмислят възможността за прекратяване намесата си в публичния живот на страната чрез грантово финансиране.

Напълно наясно със съществуващите рискове, армията от протестъри и грантаджии да останат без финансови благодетели, успоредно с опитите да овладее съдебната власт, през провалената от самия него “реформа”, правосъдният министър Христо Иванов спешно изготви изключително лобистки закон, чиято основна цел е осигуряване на средства за НПО-та от държавния бюджет.

Законопроектът на правосъдното министерство вече предизвика остри критики от страна на Българската стопанска камара и от Института за пазарна икономика, но въпреки тях в близките дни се очаква Христо Иванов да се опита да го прекара на заседание на правителството.

В своя анализ “Труд” неодавна отдели специално внимание за рисковете, които крие приемането на лобисткия закон от народните представители. Абсолютно необходимо е да бъдат пресечени опитите за манипулация на общественото мнение и прокарването на лобистки поправки в конституцията и законодателство, прикрити зад мантрата “реформи”.

За да се осъществи реална реформа в съдебната власт, такава, за каквато гражданите настояват и каквато определено е необходима, обаче е нужен скорошен ре:старт на процеса.

Това би било възможно на първо място чрез поемането на политическа отговорност за изгубеното време и нарушения диалог между властите от страна на виновниците за това – самопровалилите се деформатори Христо Иванов и Радан Кънев.