Свободата, Санчо!

Последна промяна на 20 септември 2012 в 12:30 12206 49

Владимир Каролев. Снимка: Сергей Антонов

 

Свободата, Санчо, е на върха на копието

Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека. 

Написал Мигел Сервантес някога, но колко ли българи днес четат Дон Кихот? Въпреки че може би ще е много поучителен за част от днешния политически елит, нека оставим романa за рицаря, биещ се с вятърни мелници, настрана и погледнем към годишния доклад, публикуван от издателството на канадския институт Фрейзър и анализиращ икономическата свобода по света чрез 42 индикатора. Духовни бащи на тази инициатива са трима нобелови лауреата по икономика – Милтън Фрийдман, Фридрих Хайек и Дъглас Норт. Първият доклад „Икономическата свобода по света” е от 1996 година и анализира периода 1975-1995, а от 1997 година докладът се публикува ежегодно. Изготвян от международен екип с безупречна професионална репутация и авторитет ( трима основни автора и осем консултанта) от 4 северно американски и 5 европейски университета, докладът „Икономическата свобода по света” е най-уважаваният международен сравнителен източник на информация за състоянието и тенденциите в областта на икономическата свобода за 144 страни.

В доклада, който е публикуван наскоро, се анализират данни за 2010 години, тъй като все още не са събрани всички данни за 2011 година от 144-те страни. През 2010 година България се нарежда на 45-то място в света, като леко отстъпва от постигнатото 42-ро място през 2009 г., главно поради забавянето на икономиката и засилването на намесата на държавата спрямо предходната година. Разглеждайки по-стари издания на доклада, България подобрява резултатите си устойчиво от 1997-а година досега, но през 2010 г. вече има замразяване в подобряването на някои от индикаторите, по които България е сравнително напред – например, във финансовата област сме на 23-то място, а в областта на международната търговия сме на 35-о, докато други индикатори са замръзнали или дори се влошават – намесата на правителството в бизнеса (57-о място) и правната система и защита на правото на собственост – 80-о място.

Добрата новина от тазгодишния доклад е, че България продължава да показва едни от най-добрите резултати в света във финансовия сектор, където валутният борд е устойчива гаранция за стабилност на валутата и инфлационен натиск, породен от печатане на левове, свободата за международна търговия, където членството ни в ЕС подсигурява безпроблемен достъп до най-големите ни търговски партньори; регулации на финансовия сектор, които са сравнително консервативни на фона на световната практика; както и регулациите на трудовия пазар, където отново имаме сравнително либерална рамка (макар че още много може да се направи в тази област) на фона на останалия свят. А най-добрата новина е, че според доклада и опита на много страни, именно тези индикатори, в които България е силна, са ключовите за противостоене на дълговата и финансовата криза.

Притеснително обаче е, че голяма част от ключовите реформи, осигурили ни тези добри резултати, са вече завършени в миналото (основно в периода 1997-2007) и няма как да подобрим чувствително положението (с малки изключения). Например, валутният борд, въведен през 1997 година, трябва единствено да се пази с разумна бюджетна политика и ниски нива на публичен, особено външен дълг. Регулациите на финансовия сектор, където подобрение след 2000-2003 година, де факто, няма, има нужда само от фина настройка, а не от радикални реформи. Свободата ни да търгуваме на международната сцена е гарантирана от влизането ни в ЕС през 2007 година, като дори голяма част от съществуващите пречки в момента не могат да бъдат премахнати без съгласуване с Брюксел. Трудовият пазар също става прогресивно по-свободен със серия от реформи от 2000 до 2007 година, като оттогава сме на сравнително високо ниво и имаме малко маневри за либерализация поради политическата чувствителност на реформите (нещо, усещащо се в целия свят). Тук можем да вметнем, че е резонно да очакваме и леко влошаване на свободата на трудовия пазар, след като през 2011 и 2012 година, правителството прокара ред мерки, които вероятно ще се отразят негативно на бъдещата оценка – например, налагането по административен начин с министерска заповед на колективен трудов договор по отрасли.

Лошата новина от доклада е, че в индикаторите, където имаме много място за растеж и са, де факто, ключовите за икономическо възстанояване, България не показва подобрение през последните години. Най-важен тук е индикаторът за бизнес регулациите и бизнес средата, където от 2000-та година България не показва почти никакъв прогрес с изключение на известно подобрение през периода 2002-2004. Именно той е от критична важност за разрешаване на колабиращата днес заетост в България и повишаващата се безработица, както и за привличането на чуждестранни инвестиции. Такъв е, например, и индикаторът за размер на правителството, където България показва устойчиво подобрение до 2009 година, но тогава резултатът замръзва, както и индикаторът за защита на собствеността, където нито едно правителство не показа способност за далновидни реформи и де факто нямаме никакво подобрение през последното десетилетие, нареждайки се дълбоко сред държавите от Третия Свят.

Факт е, че малката и отворена икономика на България е относително свободна, особено на фона на възраждащите се леви анти-кризисни мерки (голяма част от които всъщност не помагат и даже са про-кризисни) в много развити и развиващи се икономики. По-важен за българското общество е въпросът колко сме свободни икономически и какво е създало тази свобода. Оказва се, че в сферите, където сме най-свободни, ключови и трайно определящи са реформи и постижения като въвеждането на валутен борд, реформите, свързани с влизането в Европейския Съюз, и създаването на консервативна финансова регулаторна рамка, ниски нива на публичен дълг и бюджетни дефицити, които са вече в историята и трудно биха могли да бъдат чувствително подобрени. Нито сегашното, нито следващото правителство имат друга задача, освен да пазят стабилността ни в тези сфери, която бе и определяща за избягването на дългова и банкова криза в България през последните 3-4 години. Което е относително лесно, след като веднъж тази стабилност е постигната.

Следователно на какво се надяваме? Ако сравним България с един Дон Кихот, то можем да заключим, че реформите от периода 1997-2008 година са конят, който ние отдавна яздим и ни държи над калта на финансовата и дългова криза. Единственото, което можем да направим тук, е да внимаваме да не паднем. Но реформите в бизнес средата, правната система, защитата на собствеността, борбата с корупцията и правителствената администрация, от които зависи импулса за старта и силата на икономическо възстановяване, са копието, което не само, че не сме вдигнали, ами дори сме забравили под дебелата сянка на някое дърво.

А свободата, Санчо, е на върха на копието.

П.С. А защо е важна икономическата свобода ли? Първите 5 страни в класацията на доклада са Сингапур, Нова Зеландия, Швейцария, Австралия и Канада. На дъното последните 5 отзад напред са: Венецуела, Бирма, Зимбабве, Конго и Ангола. БВП на първата петорка е близо 20 пъти по висок от БВП на последната петорка. Венсеремос, Уго Чавес :)

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

06.10 2012 в 16:25

Водещ: Добър вечер на Владо Каролев, който се присъедини последен. Последният въпрос беше – има ли санитарен кордон между кризата на Запад и това, което в Източна Европа се отразява като ефект?
Владимир Каролев: Според мен в различните държави ще има различно отражение, най-вече в зависимост от това колко от тези държави са водили последователна и аз я наричам разумна политика. И в България ще има отражение на кризата, но тя вече ще е резултат на това, че кредитът ще стане малко по-скъп.
Водещ: Да, усещам, че ще се класирате България като една от страните, водили разумна политика.
Владимир Каролев: Аз съм абсолютно убеден, значи ще има намаляване на Брутния вътрешен продукт догодина, че ще има по-скъп кредит – ще има. Но България действително не съм, няма да използвам остров на стабилността и няма да кажа, че сме като Хонконг, защото е малко смешно, но ние поради това, че три поредни правителства прилагат доста разумна политика ще имаме най-малки последствия от кризата. И другото, което е – три поредни правителства приватизираха българските банки, по-скоро две – на СДС и след това една-две мисля, че приватизира правителството на Симеон Сакскобургготски по подходящия начин. Аз се връщам от Москва тази сутрин и там е огромна кризата. Защо? Повечето банки, нали, като им погледнете портфейла на кредитите, които те са дали, те са аз имам банка, ти имаш банка – аз на тебе, ти на мене. Това е положението, нали, в повечето руски банки, с изключение на тези, които са филиали на западни банки. Така че аз съм по-голям оптимист, че България няма да бъде засегната толкова много. Освен ако, сигурно ще стане и за това дума, освен ако популизмът не надделее. Защото има големи популистически щения, включително в политици.
Водещ: А какво е популизъм, как да се говори в тази ситуация?
Владимир Каролев: Например популизъм е ...

http://focus-news.net/?id=f10370

02.10 2012 в 12:51

Си компадре, предпочитам аз сеньор Чавес, който ми строи болници и къщурки с парите от петрола, вместо да ме оставя да умра, въздишайки за свободата и чистейки кенефите на американските господари. Особено пък като си помисля за гордата балканска страна, дето инак няма ни икономическа ни политическа свобода, понеже на другарите капиталисти това не им изнася - и съм съгласен на тоя еталон моментално да провъзглася Венесуела за свободна държава.
А на който не му харесва - отива свободно в Нова Зеландия, компренде !!? Нещо не съм чул по ваш`те географски ширини да бъка от наплива на отчаяни венесуелци и новазеландци, че да давате акъл тъй нашироко.
Поздрави,
Санчо Панса

30.09 2012 в 21:32

Ми погледнете му коментарите в Икономедия на Агент Камен, пардон г-н Каролев. Всеки трети пита кой бил Джон Голт и де бил отишъл. Тука просто е забравил да спонене Ранд, все пак трябвало да нахока Чавес че е тирант пък си позволи едно време да нарече Буш Младши Люцифер.

30.09 2012 в 21:26

Именно тази книга, макар и да не споменава БГ поименно, разобличава "свободата" за която толкова копнее другаря Агент Камен, пардон г-н Каролев. Свободата на малкото насилствено да изстискват мнозинството, да "приватизират" граденото от поколения за жълти стотинки, да не плащат данъци. И свободата да замазват икономическия геноцид наложен от социопата Фрийдман в държави от Чили до Ирак, наричайки го "свобода". Със "свобода" като тази на кого му трябва феодализъм? Всичко което еманира ор Фрейзър института е чиста проба пропаганда. Другаря Камен, като всеки прагматичен човек, просто се е преориентирал натак откъдето духа вятъра, колкото и да протестира че е включил Чавес "случайно". Но нещо ветронома му е повреден, факта е че неолиберализма вече премина своя апогей и крахът му е неизбежен. С него и последствията за мутробизнесмените и западните финансови лешояди.

29.09 2012 в 00:15

Каролев = неолибералист. Тук се коментират теми свързани с оцеляването на простолюдието, не с възхода на капитализма и фундаментализирането му, то вече е реалност и трябва да се борим срещу него. Хората страдаТ от такива политики и съм съгласен с идеята, че каквито критерий си поставиш, такива ще са ти и очакванията. Още по-представително е да се дават за пример "Милтън Фрийдман, Фридрих Хайек и Дъглас Норт" ... Каролев, по всяка вероятност ще споменете и Айн Ранд, като философ и Гуру. За момента кризата е жестока, направо е ЕПИЧНА, какво тук значи някаква си личност. Вие пътувате ли с кола из София, дали ви е направило впечатление, че няма сериозни задръствания? Познавате ли дори един човек, който си е загубил работата заради съкращение? Качвате ли се в градски транспорт, стигат ли ви парите за ежедневните разходи? Предполагам, че отговорите ще са Х. Като поддръжник на тази идеология споделете идеи за изход тази кризата, която СМАЗВА народа, престанете с търсенето на проблеми, дайте решение..

П.С. Ако притежавате пари, яжте ги, аз притежавам земя, която е истински ресурс и храни хора, а вие притежавате демагогия в излишък.

28.09 2012 в 13:32

Случайно попаднах на статията и не се впечатлих особено. Не разбрах- като Санчо - каква е връзката между "икономическата свобода" на държавата и инициативата(възможностите) на частния бизнес, в изложената теза...
Но, се зачетох в коментарите и ме заинтригува диалогът между Каролев и Wattie - за отношението (свързаността) между свобода и финанси. Доста интересен интелектуален спор, но изведнъж бе намесено и понятието "държава" и на мен малко ми се загуби пак връзката... Започна да се говори за управляващи, регулации,... и се премина към свобода на държавата...
Редно е, когато научни работници водят спор, да са изяснили понятията , с които боравят...

Та, моля Господата, да предложат по едно определение за "държава" , в контекста на тезите, които защитаваха ?

Предварително благодаря !

27.09 2012 в 09:38

Каролев, икономиката, гл***ко!
<em>Този коментар беше редактиран поради обида. Моля, въздържайте се от обиди!</em>

26.09 2012 в 16:57

Добре,че не е взето под внимание граматиката на Каролев....:)

26.09 2012 в 14:49

"Но реформите в бизнес средата, правната система, защитата на собствеността, борбата с корупцията и правителствената администрация, от които зависи импулса за старта и силата на икономическо възстановяване, са копието, което не само, че не сме вдигнали, ами дори сме забравили под дебелата сянка на някое дърво."... Чета с интерес написаното от г-н Каролев и коментарите. Възниква въпросът : Защо не се правят реформи, които уж са очевадно необходими за подобряване на икономическата свобода. Какви реформи ще доведат до по-добри резултати. Според мен Каролев е улучил десятката с фразата: ".. борбата с корупцията и правителствената администрация." Основната пречка като многоглава хидра, това е аминистрацията , правителствена или общинска която препятства всяка реформа, защото политиците идват и си отиват а администрацията остава, остава и корупцията , основен източник на приходи за тази прослойка. Реформата не означава нищо друго освен отнемане властта на тази прослойка, защото истинската власт е в нея а не в политиците. Всяка реформа би била самоубийствен акт за всеки политик, който иска да бъде преизбран. Когато говорим за реформа, говорим за уволнения и съкращения, намаляване на заплати, все непопулярни мерки. За да се осъществят каквито и да било реформи е необходим огромен натиск от обществото, което липсва при нас. Трябва да признаем , че не сме узряли за реформите а статуквото е удобно за сегашното българско "бизнес" общество.

24.09 2012 в 23:04

Като говориме за свобода, г-н Каролев как ще коментирате изводите на г-жа Неоми Клайн в "Шок доктрина" и по специално ролята на "Чикагската школа" на М. Фридман......и поздрави от Панчарево...