Там, в подлеза

Последна промяна на 14 октомври 2015 в 09:54 11658 20

Вчера в подлеза двама полицаи изгониха едно момче, което свиреше на китара. То приличаше на ангел, те на говеда. Може би те бяха прави. Но това не променя нещата. Аз им казах няколко думи по тоя въпрос. Първо, честно казано, се повъртях. Нека застанем и отдадем едноминутна почит на това мое българско, заупокойно, тъжно повъртане. То означава горе долу следното: Ах, вече не мога, нямам сили да се занимавам с такива неща, Боже, грозотии, но те са навсякъде, я по-добре да не се занимавам, какво ли пък от мен зависи, защо ли да си хабя нервите и без това всичко е пълна идиотщина, та сега аз ли се намерих да оправям…И стоп, млък, щрак, бум, тряс – в главата ми щраква революционния спусък, нещо нахлува, завира, кипва, изригва – и аз си казвам: Дявол да го вземе – кой ако не аз, кога ако не сега! И след две минути повъртане в български, отчаян и нерешителен стил – отидох все пак при момчетата. Като съзнателен чичко от улицата – да им направя забележка. Мотивите ми бяха най-вече от естетическо естество. Това изгонване…Някак прекалено некрасиво беше. И някак – прекалено симптоматично. И някак прекалено стилизирано. Все едно беше идеалната илюстрация за грозна, разпасана полицейщина. Отидох при тях и им казах: Абре, момчета, в тая пълна с престъпления държава това невинно момче, което пее така хубаво ли намерихте да гоните?

Те ме гледаха лошо и заплашително.


Питай в …и казаха някакво сложно и незапомнящо се съкращение като да речем РТВТДС-то. Да видиш защо ги гониме и като много знаеш какво искаш па ти бе…И аз ги погледах, пълен вече с истинска антипатия (която, може да бъда обвинен в предубеденост, но нося още от социализма; но дали пък не мога да бъда и оправдан точно по тая причина?). И аз ги разгледах добре. Търсех причината. Която ме беше накарала да се почувствам така неприятно. И като че ли я забелязах. Двамата полицаи бяха неприятни на вид. Това беше. Но не защото бяха грозни или недъгави. А защото се бяха разгърдили, бяха направили всичко възможно да изглеждат разпасано, заплашително, нагло и брутално. Все едно им се искаше да изглеждат като биячите на подлеза. Като мутри. Като герои от екшън, но от лошите. От тия – страшните. Сигурно като деца са си мечтали – казах си – да приличат на бандитите с мерцедесите. И сега имат сурогатната възможност да си доставят такова удоволствие. Отчасти поне. Да са улични бабаити, да ръмжат, да гледат страшно, да ходят като биячи и и да хвърлят мръсни погледи. Ох, деца. Кой ли ги научи да мечтаят за такъв външен (и вътрешен) вид?

И аз, съвсем ядосан, припомнил си моята гранична служба в МВР войските преди двайсет и седем години, съвсем като стар строевак - хванах ръба на ризата на единия и му казах, както се казва в казармата: Стегни се!

Той се беше разпасал до корема. Но не това беше лошото. Неприятното впечатление у мен идваше от усещането, че той е направил всичко възможно да изглежда като бияч, мутра и насилник. А не като защитник на слабите и беззащитните.
А той ми каза: само още веднъж ме пипни и ще видиш какво ще стане!

Най-вероятно беше прав. Полицаите би трябвало да са недосегаеми? Не знам това. Но той за мен беше едно яко, проклето момче, което се проявява като гаменът насилник в двора на училището. Не полицай.

Както и да е. Наистина не исках да създавам проблеми. Кимнах с глава и отминах.

Но имах противно усещане. Те изглеждаха като дебели, изпаднали мародери. Трябваше да направя нещо. Обадих се на един мой познат, който работи в общината. Той се съгласи, че се случват такива неприятни неща - с такива хора разполагаме, в края на краищата. Най-вероятно е така - казах му. Но след това се замислих: не е ли въпрос на личен избор как да се държиш? И на ангел или на говедо да приличаш? Ако полицаите не е хубаво да приличат на ангели (но защо пък не? - нали ангелите са хранители?) защо пък трябва да приличат на башибозук? Това въпрос на трагична биологична предопределеност ли е? Или на свободен избор? Хм. Ще мисля по този въпрос. Но и друго: Когато приключвахме разговора си, моят приятел от общината ме помоли: ти имаш читатели, има хора които те четат. Обърни се към тях и ги помоли да гласуват. За да зависи поне нещо от нас. Защото после да се оплакваме ще е късно. И аз използвам това място, за да ви кажа: Може би е редно да гласуваме. Или да не гласуваме. Но - и в единия и в другия случай - с пълно и ясно съзнание какво правим. Поне да помислим добре. Защото - все още вярвам - има неща, които зависят от свободния ни избор. Не всичко е трагична предопределеност. Даже и там - в подлеза.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

16.10 2015 в 13:07

Я да видиш, самовлюбеното леке е написало цяла статия и в нея никъде не се споменават думите писател и доктор??????????????????? Какво се случва?

16.10 2015 в 12:26

За разлика от друг път, няма да сложа нито един лайк / дислайк на коментарите (е, може би освен на тези на Кънчо П. - като му видя името и не чета, директно дислайк, пък ако ще да е написал и научен труд, достоен за Нобелова награда).

Само ще дам посланието на статията, която явно доста хора не са разбрали: "Защото - все още вярвам - има неща, които зависят от свободния ни избор. Не всичко е трагична предопределеност."
Хора, хайде веднъж, поне веднъж, да спрем до тук. Да останем на посланието и да не започваме с "ама", "но" и всякакви други глупости. Потопете се поне веднъж в идеята, в прекрасното усещане, че наистината имаме избор и че има неща, които зависят от нашия избор. Може да срещнем милион и една неправди, но милион и втората да можем да променим. Пробвайте поне веднъж, пък току-виж може и да ви хареса, пък току-виж можем да променим нещо.

15.10 2015 в 21:40

Истинският въпрос е - За какво гласуваме? Дългият отговор е че ние нито гласуваме реално за нещо, нито имаме предложен някакъв избор, защото и той е имагинерен като целият политически параван. Краткият отговор е - Гласуваме в един ден, за да ни управляват после по 3 години, щото все още сме стадо и ще си останем такова.

15.10 2015 в 17:54

Преди седмица тулумите-полицаи не смееха да докоснат Болен Сайдеров и затова сега се правят на "мъже" пред един беззащитен музикант!
Чудесен текст! И се радвам,че творби на К.Терзийски са селекционирани за представяне на панаира на книгата във
Франкфурт!

15.10 2015 в 00:14

Полицаите са средностатистическа извадка на целият български народ. Обаче това все те да се обсъждат става банално.

14.10 2015 в 21:56

плагиатствам с удоволствие: "перманентно делирозна персона, с биполярни нюанси"(feat. agent)! добавям от себе си - конфабулации с героичен сюжет и паралогичен напън към реалността - д' е*а ма*а му, гласувайте!!!

14.10 2015 в 19:52

Гледам коментарите и те са съвсем нормални за България в момента и всичко,което и се случи след 1944-та.КОй и защо ставаше милиционер и кой е полицай сега?От къде идват тези...същества?Какво им е родословното дърво,гена,нивото на интелект,всекидневието им,кой се жени за тях и защо,какви са децата им,роднините им,познатите им...Какво очакваме те да бъдат,знаейки произхода им,мечтите им,пенсиите им и службиците,които получават след пенсиониране?Терзийски надали е хванал полицая за ревера,а и той надали е бил разпасан до кръста,но преувеличението е незначително,защото ние се страхувахме от тях преди,страхуваме се и сега и то с право.Те са винаги защитени от силните на деня,защото имат един произход и това няма как да се промени.

14.10 2015 в 19:35

Прост народ - слаба държава, г-н Терзийски. Това е. И коментарите към написаното показват, колко... е слаба държавицата ни. Хм, и на мен са ми неприятни разпасаните ченгета. Заслужават ритник в задника а не подръпване на ръба на ризата. В никоя страна извън Балканите не съм виждал такава измет. А и в България не всички полицаи са боклуци. Само не разбрах, за кого трябваше да гласуваме, та да заприличат полицаите на военнослужещи а не на башибозук

14.10 2015 в 17:24

Каквато "държавата", такива и милиционерите.

14.10 2015 в 17:17

Г-н Терзийски,докога ще ни тровиш?Избери си някое друго поприще,чрез което да избиваш комплексите си!Съчинението и писането очевидно не ти се отдават!И колко трябва да си нагъл,за да се държиш по този начин с полицай и да се хвалиш с това?!Много ми се иска по някакъв повод съвсем скоро наистина да имаш нужда от полицията,но тя все да не може да стигне до теб! Глупав и примитивен човек си г-н Терзийски!