Тревога

Последна промяна на 06 декември 2019 в 15:32 3475 1

Не обичам банални изказвания, но сега веднага ще направя едно. Защото понякога в най-баналните изказвания има досадно много истина.

Струва ми се, че нашата страна не върви на добре!

Това го казват всички по улиците и обикновено това изказване не е подплатено с никакви аргументи. Освен с някакви дълбоко лични недоволства, болежки и сърбежи.

А аз го казвам, защото прочетох, че при едно изследване на четенето (умението да се чете и разбира текст) сред ученици от 79 страни от целия свят, българчетата са се подредили на 54-то място.

Което е доста ниско, като погледне човек.

И още повече – на първо място са китайчетата, на второ – децата от Сингапур. Което (без да е задължително така) навява мисълта, че умението да се чете е правопропорционално на икономическото състояние на страната. Китай отдавна надмина по БВП всички страни в света, превърна се в абсолютно неконкурируема сила и сега се съревновава само с марсианците. Евентуално. Сингапур, който е малък и блатист (изхождайки от литературата) е също една от най-стабилно и силно стоящите на световната сцена страни. Някак математически просто: децата четат = страната е богата!

А българчетата паднали надолу в класацията и по математика, и по природни науки – прочетох аз.

И ми се ще да взема клепалото (има ли вече китайски електронни клепала по мегданите?) и да забия тревога.

То хората бият тревога от години, ти сега се сети!

Така ще кажат свирепстващите банди от хейтъри и критици. Но аз ще им отговоря, че черногледството е едно – то си е българска черта и аз гледам на него като на хлебарките в някоя хотелска стая – с досада и отвращение; но тревогата от истинските, отчетени по научен начин резултати – е друго нещо. Аз съм учен, в поредица от стари български учебни заведения, да вярвам на науката. Кой знае защо.

И ето – статистиката казва, че децата ни стават все по-малко грамотни.

Защото тази статистика, показваща нашето тъжно 54-то място, говореше и за спад. Ако растяхме – от 58-мо да речем, към по-високите места – щеше да е добре. Но ние падаме. 

И аз се замислих за „Под игото”; и за огромния оперетен спор около него.

Прищя ми се да се извиня за неинформираността ми – защото и аз говорих за това, че не е много хубаво да се подменят думи в един класически роман. Говорих така по телевизии и писах за това – без да съм попроучил детайлите (вижте как използвам думи като „попроучил” и потривам ръце – богатството е в използването на целия спектър на езика, мили мои!).

А се оказа, че думите в скандалното издание не били заменени, а просто били много скрупульозно обяснени в скоби – вътре в текста.

Какво да направя, като във всяка статия, която прочетох по въпроса, всичко беше толкова неясно обяснено! И неяснотата идваше не от друго, а от позорното желание на журналистите да превърнат една не кой знае колко впечатляваща случка в скандал.

Да – казах си – хората са имали съвсем добри намерения: издали са учебно помагало! Като основа (нека го приемем и от тази гледна точка) е използван един класически български роман, пълен с архаични и трудни думи, които – с цел обогатяване на речника на децата - издателите старателно са обяснили. За да накарат учениците да четат, а не да се отказват още при третата неразбираема дума.

Това, което схванах като основна причина за негодуванието на критиците, които заклеймяваха това ново издание, беше очевидното желание на издателите да обясняват. И по този начин (според критиците) - да покажат снизходително отношение към учениците.

Все едно им казват: вие сте тъпички, но ние ще ви обясним!

Усетих огромността на проблема! Видях пред очите си един огромен трансфер. Пренос.

Нека обясня. Знаете – крадецът вика „Дръжте крадеца!”. За комплексаря най-мъчителното и обидно нещо е някой да се...не да се усъмни в способностите му или в знанията му, а дори да си помисли, че би могъл да се усъмни в тях!

За селстия и свръхмнителен комплексар всеки намек за усъмненост в стабилните му и велики познания е страшна обида!

И той трансферира (пренася б.а. – използвам термина със задна цел – за да намекна за нюансите на значенията) своята мнителна всеобиденост към децата. Вие мене ли ме обиждате, бе? – казва комплексарят.

Вие мене ли обиждате, че не разбирам? – вика той.

Не, не, не теб. Дечицата не разбират и ние им обясняваме! – казват издателите.

А това са моите дечица, дечицата от моя народ! – виква комплексарят - Значи вие мене обиждате, а? Че съм селянин? Че не разбирам? Как на дечицата ми...на моите народни дечица вие ще си позволявате да обяснявате като на олигофрени, бе? Вие и на половината на тяхното не знаете!

Мда. Селска чест от Маскани.

Познавате вероятно доста хора, които биха повели война, ако им намекнете че те, децата им или съгражданите им или сънародниците им или въобще някой, върху когото се разпростира болнавото им самомнение, не е на ниво!

Обикновено (според някакъв такъв обратен Дънинг-Крюгер) незнаещият и простият най-силно и злобно се обижда, когато му се каже, че не знае и е прост.

И аз ще кажа накрая само това: Не че ще ви обяснявам, не че ще пиша думи в скоби, които не разбирате (защото очевидно все по-малко разбирате)... но аз и пръчката ще взема!

Аз съм потомък на поколения учители. Когато заспивах в стаята на дядо и баба – в задрямващите ми детски ретини се отпечатваха образите на „Еразъм, Магелан, Фуше” на Стефан Цвайг и „Критика на чистия разум” на Имануел Кант. Тези книги, заедно с много други – си стояха по рафтовете. Милият Кант. Никога не бил излизал от родния си Кьонигсберг. Моят дядо Съйко Табански беше ходил насам натам. И беше чел, чел, чел.

И въпреки цялата си блага премъдрост нямаше нищо против пръчката. Сам я отрязваше от някое от облагородените от него дръвчета.

И обясняваше, обясняваше, обясняваше.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1000

1

д-р Тодор Толев

07.12 2019 в 20:12

Че хубаво е написано - хубаво е.
Че е тъжно - тъжно е, та чак - отгоре.
Ала, както са казали класиците,
колкото и да се напъваш да скочиш -
от задника си по-високо няма да е.
Което означава: каквито са отгоре,
такива са и отдолу, че и дечицата им.
А и посредниците помежду им.
Щото отдавна не съм попадал
на достатъчно грамотен журналист.
И това вече не ме стряска...
Сполай за хубавия текст!