Туризмът и външните фактори

Последна промяна на 31 октомври 2016 в 15:21 12096 5

Владимир Каролев

Вече е официално, че ръстът на българския туризъм през първите 9 месеца на 2016 година е най-високият от всички държави в Европейския Съюз (по данни на Евростат). България вероятно е и единствената страна в света, в която тази новина се посреща от много хора не с радост, а със съмнения – да не би Евростат да фалшифицирали статистиката, да не би Ангелкова да си я измислила, да не би туристите да били фантоми, да не би всичко това да е измама, да не би, да не би... Защо има българи искат туризмът ни да пропадне е мистерия, за която имам обяснение, но то не звучи възпитано – та засега ще си го запазя за себе си.

Но едно от съмненията и саркастичните псевдо-интелектуални обяснения заслужава сериозен коментар – ръстът на туризма ни бил изцяло плод на външни фактори. И това било много лошо, защото утре тези фактори нямало да ги има и сме щели да пропаднем. Споко, ще ги има външните фактори. България има трайни сравнителни преимущества в областта на туризма и свързани с него фактори, сектори и дейности (например местоположение на 3 часа със самолет до 1 милиард души, разнообразие и качество на местните храни, вино и ракия и др.)

Първо, изолирането на външните фактори от ребуса на икономическото развитие е стара и изкушаваща грешка, допусната за пръв път от самия баща на модерната икономика – Адам Смит. Тя, обаче, бива поправена в края на 18-ти век, от Дейвид Рикардо с неговата теория за сравнителните предимства.

България има сравнителни преимущества в туризма, и да те не зависят от това имаме ли министерство на туризма и кой е министъра. И да обвиняваме външните фактори за развитието на нашата икономика е все едно да обвиняваме слънцето, че Луната свети през нощта. Да, вътрешните фактори също са важни, но външните винаги са били и винаги ще бъдат от преобладаващо значение за експортно-ориентираните индустрии като туризма.

Задачите пред нас са да се възползваме от промяната в тези външни фактори и няма нищо срамно от това да направим своите ходове (както министерство, така и предприемачи), когато нашите съседи и конкуренти са в криза. Още повече, някои от тях са затънали в дупки, от които няма изглед да излязат скоро – Турция става все по-авторитарна и опасна държава, в Египет за 6 години се смениха три режима и генералският в момента също е на глинени крака, Мароко и Тунис все още не са стабилни, а цените в хотелите в зимните курорти в Западна Европа растат с високи темпове, за разлика от нас, където те са де-факто замръзнали в повечето хотели през последните 5-6 години.

Обратното допускане крие и особено интересен абсурд. Някои от хората, които непрекъснато натякват, че външните фактори били временни, щели да изчезнат и ние не трябвало да се възползваме от тях, обикновено желаят България да използва своите вътрешни фактори с цел да се превърне в някаква водеща световна дестинация за културен и исторически туризъм.

Разбирам оправданата българска гордост с нашата 1300-годишна история, но също така трябва да бъда и достатъчно обективен – на нас не ни е останало особено голямо наследство от тези 13 века. Държавата ни е падала на няколко пъти под чуждо владение, разрушавана и разграбвана почти из основи. Да, ние знаем къде са били Велики Преслав и Плиска, но там днес има само руини. Имаме няколко стари късчета злато, съперничещо си с египетското по възраст и няколко дузини предмети от тракийските съкровища, но всичко те са по-малко от съкровищата в само един-единствен средно-голям музей (примерно, Резиденс) в Мюнхен – центъра на неособено голямото баварско кралство. Имаме стотици църкви и манастири, но средища на християнска религия има из цяла Европа – и със сигурност нашите са далеч от най-впечатляващите, било то като мащаб или архитектура и декорация. Около цялото това културно и историческо наследство пък няма никакви значими легенди и митове, които да пленят въображението на чуждестранните туристи и да добавят емоционална стойност. Защото често туризмът е вид бягство от реалността, туристите желаят да бъдат „излъгани“ и да се измъкнат от сивото си ежедневие.

Колкото и велики да са били българските крале, има само три варианта чуждите туристи да се захласнат по тях. Първият е да ги изучават в своите учебници, както ние изучаваме някои западни владетели от близкото и далечно минало – това едва ли ще се случи някога.

Вторият е около нашите крале да има пленяващи митове и легенди, както около Влад Дракула – повечето българи смятат това за глупаво и съответно то също няма да се случи скоро, макар че аз мисля, че Министертвото на туризма и Министерството на културата трябва да направят нещо в тази посока с помощта на български историци и археолози.

Третият е нашите крале да са оставили и ние да сме опазили невероятни съкровища – такива нямаме (с малки изключения от траките).

Научният икономически прочит на ситуацията ни казва, че България не трябва да се срамува от работещите в полза на нашия туризъм външни фактори. Напротив, трябва да продължим да се възползваме от тях максимално. А пък обективният исторически прочит на вътрешните фактори като културно-историческото ни наследство показва, че не може да станем дори регионален център за такъв туризъм (Гърция няма как да надминем в тази област) , да не говорим за континентален или световен. Да, ние сме стар народ на стара земя, но тази земя е била прекалено много пъти разграбвана и опожарявана и не ни е останало кой-знае какво спрямо трупаното и опазвано с векове наследство в страните, които си мечтаем да конкурираме.

Затова пък имаме много добри условия за традиционен летен и зимен туризъм, към който трябва да се добави и балнео-медицински и спа, кулинарен, културен, исторически, конресен, адвенчър, но без да забравяме, че основните ни преимущества са в летния и зимния туризъм. За който трябва само по-добра инфраструктура (в това число летища и шосета) и държавата да не пречи с прекалена регулация и нови/увеличени данъци – като например поредното увеличение през 2017 година на прекия данък върху труда, наречен за благозвучие „осигуровка”.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

3355

5

neverland

11.11 2016 в 14:44

Мда, мина времето на големите заводи. Колко и да ни се иска няма да строим совалки, кораби или заводи.
Бъдещето е в услугите, в туризма, нещо по-леко така...разни аутсорснати дейности(докато сме им още евтини като заплащане), малко IT, малко съпорт, малко логистика и транспорт, малко научна и развойна дейност и това сме ние. Няма болка, няма мъка! Стига сме роли сълзи по неефективни грандомански проекти от миналото.
Комплексите ни карат да искаме тук да се правят Мерцедес, да се произвеждат процесори Интел, да стоят огромни лайнери...ама стига мечти и заблуди. Каквото имаме това да развиваме.

1033

4

един там

01.11 2016 в 12:20

Случи се така ,че бях в Созопол когато намериха "вампира". Още на другия ден около разкопките беше като мравуняк от туристи с фотоапарати(повече чужденци). И нашите авторитети почнаха" Божо шарлатан", "Божо нам кво си " и т.н. те и на Кита (царство му небесно)говореха ,че не е никакъв археолог,но благодарение на неговите методи се сдобихме с уникални експонати. Та нищо лошо няма в това да си поукрасим това онова и да се сдобием с интересни "легенди" по цял свят е така.

751

1

Big Smile

31.10 2016 в 17:06

Празни мисли на един празен човек....