Уроците на лейди Тачър

Последна промяна на 19 април 2013 в 14:31 7631 129

Владимир Каролев

Да бъдеш силен е като да бъдеш дама – ако трябва да кажеш на хората, че си, значи не си.

Вчера светът изпрати баронеса Тачър с почести, неотдавани от 30 януари 1965 г., когато бе погребан сър Уинстън Чърчил. Тачър бе силен държавник, който вярваше в свободата на човешкия избор и потенциала ни да се учим както от успехите си, така и от грешките си. Тя до голяма степен промени не само Англия, но и света.

Но докато това са характерни черти от биографията на толкова много десни и успешни политици, Желязната Лейди бе уникална с това, че докосваше сърцата на милиони хора по неповторим начин. Тя вдъхновяваше гражданите да повярват в себе си и да поемат отговорност за собствения си живот, а не да вярват и посвещават съдбите си на месии.

Големият чар на левите идеи е в това, че освобождават гражданина не от нуждата да работи, а от нуждата да носи отговорност за собствения си живот. Разбирайте го по всякакъв начин – да носиш отговорност за това да имаш какво да ядеш утрешния ден, да носиш отговорност за това да имаш средства да пратиш децата си в по-добро училище, да носиш отговорност за това да спестиш пари за старините си и да ги изживееш с удоволствие. Нека си го кажем честно – повечето от нас обичат да се трудят, но много от нас не биха искали да носят отговорност, ако може друг да го направи. Например държавата.

Затова и левите идеи са толкова привлекателни. Уникалният талант на лейди Тачър се коренеше в способността й да вдъхнови хората да поемат отговорност за собствения си живот, да не ги е страх от промяната и да поемат по свой, собствен и неповторим житейски път. Да намериш път да докоснеш сърцата на гражданите с такова непопулярно послание е наистина рядка способност, а Тачър успява да го прави цели 11 години.

След като наследява една икономика, чиято структура просто не отговаря на дневния ред на променящия се свят, Желязната Лейди успява с почти сюрреалистичния си магнетизъм, разтърсваща силна реторика и неотклонима решителност да убеди английските избиратели в простата истина, че всичко тече, всичко се променя и няма по-добър кормчия за живота на всеки от него самия. Под нейното управление бизнесът и средната класа престават да бъдат срамни думи и английската икономика се трансформира навременно към модел с двигател високите технологии и услугите с висока добавена стойност. Въпреки че в САЩ тази трансформация е по-бърза, в рамките на Европа визията на Тачър често се счита за изпреварила времето си и успешното преструктуриране спасява Великобритания от изпадането в капана на протекционизма и псевдонационализма, в който падат няколко други водещи европейски икономики в този период.

Уинстън Чърчил някога е казал „Имаш врагове? Това е чудесно. Значи някога си защитил това, което мислиш“. Желязната Лейди до ден-днешен остава противоречива фигура, тъй като тя реформира английската икономика и преустановява катастрофалната за Великобритания практика да се поддържат на изкуствено дишане, за сметка на данъкоплатеца, индустрии, които са вече ненужни и са загубили както ресурсите си (част от рудодобив и въгледобива), така и пазарите си (някои сектори на тежка промишленост). Въпреки отрицанието на много от работещите в този сектор и особено на синдикатите да поемат отговорност за собствения си живот, Тачър устоява на натиска и с уникалния си талант обяснява на английските избиратели, че прогресът не се състои в параноичното вкопчване в миналото, а в умението да се адаптираш спрямо променящата се среда. Наглед мисия невъзможна, но баронесата грабва сърцата на милиони избиратели в продължение на 11 години. И им внушава, че когато всички се адаптират индивидуално, обществото се адаптира по най-добрия начин съвкупно. И отговорността за това не е на синдикатите, политиците или месиите – тя е на всеки отделен гражданин.

Тачър остава непримирима, категорична, откровена и еднозначна до нетърпимост, болезнена, понякога разтърсващо тъжна, понякога триумфиращо весела, удивително подканваща да повериш живота си в железните й ръце, но и омагьосващо убедителна, когато ти казва, че не бива да го правиш. Тачър остава истинска като истината. Защото такъв е силният човек. А както самата тя е казала, да бъдеш силен е като да бъдеш дама – ако трябва да кажеш на хората, че си, значи не си.

Ти беше и ще продължиш да си и двете, Лейди Тачър. Защото идеите и силата ти продължават да живеят чрез всички нас, които не ни е страх да поемем отговорност за собствения си живот.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

07.06 2013 в 23:16

Привържениците й не са били много, но чрез войната за Фолклендските острови Тачър си вдига рейтинга и си създава необходимата всенародна симпатия, за да може да прокара политиката на социален регрес (поръчка от едрия капитал естествено). Интересното в случая обаче е, че тази война е била абсолютно театро с услужливата подкрепа на аржентинския диктатор по онова време – Хорхе Видела.

07.06 2013 в 23:08

И още един приятел има Тачър – генерал Пиночет. Свързва ги неолибералната политика инспирирана от техния гуру Милтън Фридман от Чикагския университет.

07.06 2013 в 22:54

Каролев, не извъртай отново!

За да станеш предприемач са нужни поне три условия и то изпълнени едновременно – да имаш подходящо образование, което е свързано с допълнителни разходи, да имаш нужните личностни качества („търговец по рождение“ не е случаен израз) и да имаш известен финансов ресурс, който да заложиш в играта (никоя банка няма да ти даде кредит без обезпечение).

Не всеки разполага с тези необходими начални условия. Което не означава, че по принцип такъв човек е по-некъдърен или по-малко необходим на обществото. Може да става дума за много ценен специалист в дадена област, който просто не става за предприемач. Това означава ли, че е по-малко ценен като принос за обществото? Не, разбира се. Но за такъв човек възможността да стане предприемач на практика не съществува. Това го поставя в неизгодно положение на пазара на труда и дава основание работодалите да се възползват от тази му „слаба страна“ и да му предложат ниско заплащане или друга неизгодна оферта и той да се съгласи без да има алтернативата „предприемач“.

23.05 2013 в 02:17

Каролев,

аз бях шокиран, че вампир като Тачър е има....мъж!!!???!!! Още съм в шок.

Глог те разби тотално, можеше да му благодариш, че ти е написал цяла страница...дано нещо ти влезе между гънките!!! Ти не си виновен затова, което си- ти си продукт на онези зловещи времена.
Коя е Маргарет Тачър, освен "Maggie Thatcher, milk snatcher"? Била е бедна селянка, с баща консерватор, после се жени за богатият чичко и...докопвайки парите на дъртия любител наотлежало уиски, завършва право и .....става ултрадясна!!!! НЕ Е РАБОТИЛА НИКОГА ПРЕЗ ЖИВОТА СИ РАБОТА!!!!!!!!!!!!!!НИКОГА!!!!!!!!!!!!!ТЪРТЕЙ И ПАРАЗИТИЗЪМ!!!!!!!!!!!!!!!!! Айде като е завършила Колежа по химия се е навъртала за кратко в един завод за сладолед(може би само месеци), но тя усетила, че и дори чиновник пак трябва да бачка....и се кандидатира, жени и ...
Няма е идеята за УСПЕХ, за ДЯСЕН ПОЛИТИК, нито кариера като правист, нито с БИЗНЕС УСПЕХ?!?! Е къв консерватор е?!
Няма го тръгавенето като при Рокфелер, няма страрт от нулата към правенето на пари.....чак на дъти години баба ти Тачър - пез 1992 е назначена от тютюневия гигант Филип Морис за геополитически консултант със заплата от $250 000 на година и годишно дарение от $250 000 за нейната фондация. Тачър помага на компанията да навлезе на пазара в Централна Европа, бившия Съветски Съюз, Китай, Виетнам, както и в борбата с наложената забрана от Европейската Общност за рекламиране на тютюн. Тва си е вече шиокорразпространена форма на "благодарност" от страна на поредна щатска корпорация към европолитик....Господ ще я съди оттук насетне!!! Но не е за ореол на демократ....

Пак поздрави

24.04 2013 в 20:17

Все пак Ангела е навлязла в политиката, първо като "зелена", а пребоядисването й в политиката, не означава, че е изгубила разума си.

23.04 2013 в 19:58

Спорно, макар и симпаично твърдение. По две прични:
1. Изпуска португалския и холандския принос в колониализма, които са силно интересни, ако и по признак териториални мащаби да изглеждат скромни, заради различията на епохите им.
2. Повечето от страните от Латинска Америка вече минаха урока, от който ние в Европа се опитваме да избягаме. Та би било по-добре да се въздъражим от снисходителни оценки за тях в момента, че не се знае дали няма да започнем съвсем скоро да им преписваме контролното. При толкова драматична липса на въображение, енергия и проект за бъдещето у властимащите в Европа, като в момента - може и да ни се наложи.

23.04 2013 в 12:37

"Един икономист би казал, че повече за теб означава по-малко за мен. Но обичащият знае, че повече за теб означава и повече за мен." - "Occupy lovе" *

* не съм сигурен, че Каролев ще разбере това.

** а вещицата е мъртва, така че не е интересно дали тя ще вникне или не в смисъла на думите.

23.04 2013 в 06:00

В един от отговорите си многознаещият, но много неща неразбиращ Каролев, по изключение казва и нещо вярно: Че за кризата, обхванала Португалия, Испания, Италия, Гърция и Кипър и насочила се вече към Франция, която люлее като маларична треска целия глобалокапиталистически Евросъюз и все още не е напустнала окончателно САЩ, били виновни политиците, които управляват тези държави и държавното образувание Евросъюз. Което е абсолютно вярно – няма кой друг да е виновен. Но забравя да ни каже, че тези политици са също такива глобалокапиталисти като него, че са учили същата макроикономика и политология, като него, и че са верни адепти на тази система–парадигма като него. Защо тогава водят политика, която води до такава криза, след като догмите на тази система, според Каролев, са верни и най-добри за обществото?
А може би той мисли, че всички те, управленческият елит на Евросъюза, САЩ и глобалокапиталистическите държави, са пълни и абсолютно некадърници, които или не знаят основните догми и канони на своята система, или са некадърни като управляващи? И дали също толкова некадърна е и Ангела Меркел, която при един от случаите объркано си признава, че напоследък пазарните механизми на глобалокапитализма не искат да работят? И ако наистина е така, защо той не им го каже и не им предложи умен съвет как биха могли набързо, и то завинаги, да се отърват и от тази, и от всички следващи кризи?

Когато запитали един готвач, как може да се приготви вкусно вегетарианско ястие, той дал краткия съвет: Сложети му повече месо! Въпросът е: Дали пък проблемът с кризите в глобалокапиталистическата система не би могъл да се реши в обратен ред? Тоест, системата да се запази, но нейните глобалокапоталистически пазарни механизми изцяло да бъдат забранени?

22.04 2013 в 22:43

Аз давам ''всички гледни точки", пък ти давай статистика.
http://bezlogo.com/2013/04/%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B2%D0 %B0-%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%BD.html

22.04 2013 в 19:47

В един от своите отговори Каролев, херолдът на Царя, които щеше да ни оправи само за 800 дни и да бъде винаги почтен, но като го избраха забрави обещанията си, и заклетият немислещ, но постоянно декламиращ идеите си адепт на съвременния канибалски глобализиран капитализъм, казва и нещо вярно: Че съвременните кризи точно в най-глобалокапиталистическото държавно образувание, в Евросъюза, се дължат на водената от правителствата на тези държави и на това образувание политика. Което е вярно. Но защо забравя да добави, че те всички, тези политици, са глобалокапиталисти като него? И са учили същата макроикономика и същата политология, като него? И са не по-малко от него адепти на тази свръхексплоатационна антинародна политико-икономическа система?

А може би той си мисли, че те всички, в това число и неговите ендесевари (с Царя начело), са некадърниции, и че на тяхно място той не би допуснал подобен гаф? И че Ангела Меркел е също толкова некадърна, защото поне веднъж объркано си е признала, че напоследък пазарните механизми на глобалокапитализма не действат?