В защита на държавността

Последна промяна на 05 юни 2013 в 22:35 22866 253

Владимир Каролев. Снимка: БГНЕС
Владимир Каролев. Снимка: БГНЕС

 

Преди известно време красиво пишещият журналист Петър Волгин публикува в OFFNews статия, пълна с фактологични грешки и неверни твърдения. Тъкмо мислих да коментирам статията на Волгин, но бях изпреварен от професор Валери Димитров, който в статията си „Пътят към нищото” оприличи материала на г-н Волгин като „агитационна ширпотреба”. С което съм напълно съгласен. И няма какво да добавя.

И ето тия дни г-н Волгин отново е в атака против „турбо капиталистите” и българските либертарианци, които мразели държавата и създавали олигарси. Въпросната статия отново вменява на либертарианството идеи и практики, които нямат нищо общо с истината и само показват, че в най-добрия случай г-н Волгин е прочел нещо по темата чрез уикипедия.

Сега, аз не познавам възгледите на княз Кропоткин, Константин Победоносцев. Маркиз дьо Сад и Махно (за разлика от г-н Волгин по собствените му думи), но познавам много добре възгледите на Джон Лок, Томас Пейн, Фредерик Бастия, Фридрик Хайек, Лудвиг фон Мизес, Милтън Фрийдман и съм прочел всички значими трудове на либертарианци в областта на икономиката и политологията, публикувани на английски език. И никъде в тези трудове не можете да намерите омраза към държавата, която г-н Волгин приписва на либертарианството. Единствено анархо-либералите са против държавата, но приликата между либертарианците и анархо-либералите е като между Канада и канализацията.

Има огромна разлика между много държава и много държавност. Много държава означава много власт на политиците да контролират живота на гражданите и техните доходи, като ги пренасочват накъдето те си искат, най-често към важни групи от гласоподаватели и приятели от бизнеса и политиката. Многото държавност означава ясни и прости правила, които важат за всички – от най-богатия предприемач до най-бедния просяк. Покрай бушуващия дебат в българския шуробаджанашки капитализъм е време веднъж-завинаги да видим кое създава туморите на капитализма – олигарсите.

Класическият либерализъм предписва малко власт в политиците и много държавност чрез принципа Rule of Law Shall Prevail (в свободен превод "Върховенство на закона”. ) Тоест, те да не могат да контролират живота и средствата на гражданите, но да имат достатъчно властови инструменти да наложат ясни, прости и твърди правила, които да осигурят справедливост за всички, без изключения. Например - да не упражняваме насилие и принуда върху друго човешко същество. Или да не мамим в подписани договорености потребителя, клиента, доставчика, работодателя или производителя. Или пък да не нарушаваме закони и наредби за опазване на околната среда, за които в обществото има достатъчен и демократично постигнат консенсус. На политиците не им трябва безгранична власт или огромни милиарди иззети от гражданите и предприемачите, за да наложат тези правила. Трябва им много държавническа воля, достойнство и обществена подкрепа. И работеща съдебна система с високо образовани, честни и обективни съдии и прокурори.

Комунистите, пишман-националистите и шуробаджанашките капиталисти (сред привържениците на тази група има и десни и леви партии) желаят много власт в ръцете на политиците (много държава) и малко държавност. Според тях, политиците ще знаят най-добре кой заслужава да получава най-тлъстите обществени поръчки, кой заслужава да бъде предприемач, кой заслужава да получава подкрепа за износ или лиценз за търговия с оръжие. Те или не вярват, или не им изнася, че може да има свят, в който гражданите са свободни да живеят живота си както намерят добре, стига да се придържат към малък набор от строги правила, които да важат за всички и да осигурят справедливост в обществото. Напротив, противниците на либертарианството (независимо дали са с леви или десни политически разбирания) обожават заобикалянето на правилата и вратичките в законите, които да се отварят за специални хора от специални политици. Например, според тях, политиците би трябвало да имат властта да определят в кои бизнеси ще може гражданите и предприемачите да имат свобода и кои бизнеси ще бъдат монополизирани от държавни фирми или близки до политиците бизнесмени. Това не е свободният пазар на класическите либерали, където стига да няма принуда, насилие и нечестни практики, всеки има свободата да докаже колко е полезен за обществото в пряка конкуренция с останалите. Това е ограниченият пазар на социализма, комунизма, пишман-национализма и шуробаджанашкия капитализъм (английския термин е crony capitalism), където политиците посочват до голяма степен кой да бъде предприемач чрез системата на държавни и общински поръчки. Така се създават олигарси и огромни етнически и социални групи, които са изолирани от пазара на труда и чийто живот и глас на изборите зависи от благоволението на политиците.

Съответно, олигарсите имат интерес да промотират идеите, концентриращи много власт в ръцете на техните приятели, политиците, и малко държавност. Олигарсите нямат интерес от много държавност, тъй като те ще бъдат принудени да се придържат към същите правила, каквито и останалата част от предприемачите. Тоест, ще бъдат изложени на свободна конкуренция, а там някои от тях няма да виреят дълго. Олигарсите имат интерес обществото да вярва, че политиците с тяхната безгранична мъдрост ще дирижират целия живот като посочват кой да бъде богат и кой – беден. Съответно и инвестират в медийно влияние, което пропагандира тази парадигма по доста умел начин. Журналисти, анализатори и икономисти облъчват гражданите как е нужно да дадат все повече власт и контрол върху живота си на политиците и те с безгранична мъдрост и благородност ще уредят справедливо общество. Внушението е, че политиците ще вземат от всички, но най-много от богатите, и после ще раздадат на бедните. Разбира се, това никога не се случва. Политиците взимат от всички и после дават с предимство на своите политически и бизнес приятели. А вярващите в обратното граждани остават с пръст в уста, а и често натиснати под милиционерски ботуш. Защото освен повече от своите пари, те са трансферирали и повече власт върху живота си на политиците. А последните и техните приятели нямат интерес от това да я загубят. И я бранят свирепо и докрай.

В страните с по-либерална икономика огромната част от забогателите предприемачи са бизнесмени, чието богатство е резултат от обществено-полезна стопанска дейност, която се е доказала като такава, тъй като потребителите са платили доброволно за нея, предпочитайки я пред други честно конкуриращи се алтернативи. За да имаме забогатели по честен път предприемачи ни е нужна икономическа свобода, гарантирана от много държавност – политици, които съвестно съблюдават всички граждани да спазват малко, но категорични правила, които да защитават потребителите и производителите от измами, принуда и насилие. За да имаме повече олигарси е нужно точно обратното – да трансферираме повече власт върху живота ни и повече от нашите средства в ръцете на политиците.

Дори и в българската история сравнението между двата модела разкрива истината. В периода на икономика, близка до класическия либерализъм, в края на 19-ти и началото на 20-ти век, честно забогатели предприемачи стават символи на българското общество и техните имена до ден днешен се споменават с добро и уважение – Евлоги и Христо Георгиеви, Атанас Буров, Иваница и Стефан Симеонови, Иван Калпазанов, Христо Докузанов и други. В периода на комунизъм, пишман-национализъм и шуробаджанашки капитализъм, българските политици създадоха редица олигарси, особено в контролираните от тях икономически сектори. Разбира се, след 1989, много сектори убягнаха от техния контрол и там, естествено, се създадоха по честен и конкурентен начин български богати предприемачи, чието име се споменава отново за пример. Такъв сектор е IT индустрията, например.

От нас, гласоподавателите, зависи по какъв път ще продължим. Дали по този на класическия либерализъм, пътят на многото държавност и малкото политическо дирижиране, по който предприемачите забогатяват в зависимост от това колко обществено-полезна е тяхната стопанска дейност, а не в зависимост от това дали имат вуйчо владика. Или по пътя на социализма, пишман-национализма и шуробаджанашкия капитализъм, където обществото все се надява напразно, че всезнаещи и всеможещи политици ще им създадат условия за достоен живот.

Разбира се, вторият път е постлан щедро от всякакви красиво пишещи журналисти (ала Петър Волгин), икономисти (ала Иван Ангелов), университетски преподаватели (ала Боян Дуранкев) и анализатори, клеймящи либертарианските „турбо капиталисти” (Волгин), говорещи с добри намерения за по-малко бедност, повече справедливост, повече съчувствие и повече любов между всички. Но, както знаем от Бърнард Шоу, пътят към Ада е постлан с (псевдо)добри намерения.

Изборът е наш. Аз избирам много държавност и малкото политическа и икономическа репресия. И не г-н Волгин, либертарианството не създава олигарси – а пост-комунистическият шуробаджанашки капитализъм, създаден с активното участие на комунистически активисти и бивши партийни и комсомолски секретари. И, ако не знаеш, БСП е партия, която също строи капитализъм. Както и всички социал-демократични партии в Европа.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

06.01 2014 в 00:10

Уточни понятията "много държава" и "малко държава".
Държавата, т.е. обществото, е задължително да владее възловите стопански отрасли -- парично-банково дело, полезни изкопаеми, енергетика, води, възловата част от транспорта, съобщенията, военнопромишления комплекс. Те трябва да са обществени/социалистически. Другото си го разпределяйте капиталистите. Това е смисълът на обществения / социалистическия строй (но не го разбирате, щото не ползвате български, а ползвате чужди понятия)
И един съвет. Ако искаш да успееш в някое дело, създай своя школа, по свои идеи, със своя си ум. Чуждите идеи са за местните условия, разбират се повърхностно - мислиш си че си ги разбрал ... Ако не си съзидател, си само преписвач - и преписвач ще си останеш... "Не си правете кумири ....", а създайте своя школа за своя си народ и държава, по техните условия -- тази проста истина не можахте да вденете ...

05.01 2014 в 23:53

"българския шуробаджанашки капитализъм" = това което на запад наричат лобиране. Каквито и разлики да се пъчиш да намираш, същността е една.

17.07 2013 в 14:18

Не, Хайек и Фридман - не! Основните моменти от теорията на Фридман стават за САЩ, но само за такава държава, която е с международна валута. Фридман предлага да се загърби цикличността в развитието на капиталистическата икономика, като за целта се печатат пари. Ако трябва, пише той, с въртолет можем да ги пускаме... Хайек изцяло отричам, Фридман има и много положителни неща, които е предлагал, но... да се върнем на България. Какво предлагате?
Хареса ми Стив Ханке - много дори! Каза - да следваме Сингапур! Аз съм - за!!! Досега нямахме възможност да прилагаме такава политика, но щом ни дават карт бланш - не трябва да изпускаме момента! Ханке е прав - за България, където корупцията е повсеместна, само сингапурските яки глоби, дори и смъртната присъда!

16.07 2013 в 22:00

Днешната трагедия в мина Ораново е красноречив пример докъде води неолибаралната идея - бърза печалба и спестяване от разходи за безопасност.

Апропо на заблудените и ограничени умове, които продължават да говорят за здравословен егоизъм предлагам да видят това съвсем кратко филмче. Научен експеримент (за незапознатите нека уточним, че икономиката НЕ Е наука):
http://www.youtube.com/watch?v=IuqGrz-Y_Lc

Ама да убедиш привърженик на феодализма (каквото на практика е либерализма в развитие, а не в статика) колко греши е като да убедиш привърженик на Атака, че Волен е обикновен продажник.

16.07 2013 в 17:15

Каролев писа: 'Кругман е станал за ташак - достатъчно за Кругман и за речниковото богатство на Каролев. А защо модераторите си траят?
Каролев е едно лапацало - лапацалата от много говорене казват и верни неща, ама е губене на време да ги следиш.
Ми що не 'бачкаш яко' бе Каролев - с тия 'знания' и богат речник вече щеше да си я като Буров, я.....

15.07 2013 в 15:13

Извинете, ама какво изобщо спорите с каролев? Той не може да проумее известният проблем на Monty Hall (http://en.wikipedia.org/wiki/Monty_Hall_problem), вие искате да проумее, защо либерализма води до господство на алчността. Кауза пердута. Толкова му е капацитета - поизвади някой цитат от тук от там, поговори за научни теории (апропо той дори и не знае, че икономиката не е наука) и всичко това го облича в арогантност и кресчендо (ако е по тв предаване). Все пак от агент на Държавна сигулност не може да се очаква много.

11.07 2013 в 23:02

една смислена статия, не че в България това има значение :-)

10.07 2013 в 13:55

Не се учудвам на еклектичния коктейл от тези, антитези и извадени от шубраците такива, които г-н Каролев съшива в едно цяло. Но толкова мъчно ми става, когато чета един, привидно претенциозен, текст, изпълнен с правописни и пунктоационни грешки. Защо, г-н Каролев? Вие не пишете коментар във форум, а статия! Да си я бяхте проверил за грешки. А пък ако вашият "багаж" не стига за това, потърсете си квалифициран редактор! Обидно е, някак си, не смятате ли?
Хайде, със здраве си харчете хонорара, но друг път заделете част от него, за да не се излагате на тема грамотност!

08.07 2013 в 00:00

Каролев, назнам за какъв ташак говориш "Кругман е станал за ташак в сериозните научни среди в целия свят" wtf?! но има неща които и ти може и аз никога да не разберем и все пак е Нобелов л. а ти си? Също така имах възможност да бъда на негова лекция и нищо подобно е нямало мисля че преувеличаваш доста. Също така Фридман и Хайек се изучават по история в Ivy лигата първи или втори quater (avrg. 100-120pg a day for political scinece and economics), просто са old school но и тук си личи че си зациклил на Укипедиа. Спри да се биеш в гърдите с едни и същи автори. Иначе ми харесваш.

07.07 2013 в 22:32

На лекция професорът казва на аудиторията: "И запомнете, само глупецът е абсолютно сигурен в собствената си правота". От банките студент го пита: "Това сигурно ли е, професоре?". "Абсолютно!"-отговаря професорът.
Виждам, че в тази дискусия гъмжи от "знаещи" и "работяги". Благодаря ви пазители на просветлението и производители на благата. А кога, от работа и четене, ви остава да дремете във форума. Аз работя здраво, а когато почивам го правя с приятелите и семейството, не във форум.
Не съдя бившите агенти, доносници, сътрудници и пр. на ДС, защото знам, че голяма част от тях не са имали полезен ход. Приемам ги напълно нормално, когато излезат на светло и се държат нормално. Не мога да се примиря, когато започнат да менторстват като Коритаров, Кеворкян, Гарелов и Каролев.