Васил Гюров: Свободата, поколението Z и умереността

Последна промяна на 27 юли 2018 в 08:35 13840 0

Можеш ли да обясниш простичко в кой сектор на политическия спектър се намираш? Питам като един от малцината пропоненти на индивидуалистичната култура у нас.

Като говорим за спектър, зеленото и синьото са ми любими цветове, откакто се помня. Но ако говорим за политика, нещата са малко по-сложни. Не съм привърженик на строго рамкиран политически подход. Когато говорим за прилагане на дясна или лява политика, не мога да се огранича само с едната. Ако дясната политика е по-подходяща в сектори като икономика или финанси, то в други - като образование и култура, - левият подход би бил по-успешен.

В такъв случай, какво мислиш за следното: политическото “махало” сякаш отива в другия край, към националпопулисткия “консерватистки” етос. Коментирай.

Мисля, че "махало" е много сполучливо сравнение, доколкото махалото в горния си край е хванато в една ос, при която няма отклонения (разбирай, липсват различия при лидерите). Колкото по-надолу в обществените слоеве слизаме обаче, различията се открояват и натрупват "кинетична енергия". Тази енергия често се ползва от ОлигарСИТЕ (точно с тези главни букви) и задвижва сложни механизми на основата на противопоставянето. Редуването на крайности никога не е носило позитиви за едно общество. Идеята за махало в политическия живот, сама по себе си, носи "нестабилност" и не работи за устойчиво развитие в дългосрочен план. Що се касае до националпопулизЪма, гарниран с “консерватизъм”, ще кажа, че всеки период в историята има своите предизвикателства, но е малко досадно, когато зачестят повторенията. Аз не обичам крайностите и не бих отрекъл напълно национализма. Напротив - преди доста години, в едни непопулярни за него, интернационални времена, съм го изповядвал. Ако има нещо, което знам за него със сигурност, е, че той е по-искрен и чист, когато е обвързан с дела, а не с думи. Това обаче на популистите не им върши работа.

Смяташ ли, че поколението “Кравай” се провали?

Всяко поколение има своите успехи и провали. Що се отнася до това на “Кравай”, мисля, че то е повече успешно. Има редица добри примери не само в България, но и зад граница. На това поколение – както добре знаеш, защото и ти беше там - му е достатъчен даже само фактът, че е участвало в създаването на “Кравай”.

Освен за свобода (или, както се оказа, “свобода”), за какво се борихте тогава? И колко от вас се борят за същото и до днес?

За повече "раздвижване", както му казвахме тогава. За себедоказване, поотделно и като общност. За справедливост. Искахме да можем да променяме съзнанието на хората. И мнозина успяха. Ще спомена само едно име - Димитър Воев!

“Пентатоника в кармата, пет познати до захар неща”, да го цитираме от Воцек и Чугра, защото твърдо смятам, че Воев по своему е жив и до днес. Но пак към нас двамата: каква е връзката между музиката и политиката? И съответно – разми ли се границата между политическия активизъм и активната политика?

В музиката има всичко, дори и политика. В политиката рядко можем да открием музика, но е възможно, ако тя се съобразява с основните закони на хармонията. Политическият активизъм като понятие го свързвам с едни отминали времена, в които до активната политика беше много трудно да се достигне. Сега границата е доста по-размита, което е за предпочитане.

Винаги си говорил от гражданска позиция, но има ли “граждани”, които е по-добре да си мълчат?

Гражданите имат равни права и всеки има право да говори. Въпросът е кой какво има да каже. Не е добре, когато една система толерира празнословие и популизъм, а в същото време създава условия, при които тези, които наистина имат какво да кажат, да бъдат изолирани. Това не е полезно за самата система, защото по този начин рано или късно тя ще се сгромоляса.

Често те идентифицират като “бунтар”, но не мислиш ли, че “бунтарството” се видоизмени през последните 30 години - и как?

През годините всичко се променя. Вечно търсещите и задаващи въпроси често са наричани “бунтари” - въпрос на гледна точка. Аз вярвам в умереността като добродетел. От тази позиция винаги внимавам, когато големи маси от хора тръгнат в една посока. Гледам на баланса в обществото като на детска люлка и в такива случаи, за да има равновесие, предпочитам да мина от другата страна. Бунтовете биват от най-различно естество. Силата и "властта на безвластните" понякога е неподозирано голяма. През последните дни съм впечатлен от това, което прави Николай Колев-Босия, но то ще бъде оценено след години.

За кой провален бунт съжаляваш?

За всеки, който е пропаднал поради предателство.

Поколението Z разбира ли от бунтарство? Виждаш ли сред тях свои “наследници”?

Поколението Z ще се научи да разбира от много неща. За съжаление те няма да имат нашето безметежно съществуване и ще им се наложи да водят по-сериозни битки. Затова оценявам момента вместо тях и се радвам на сегашното им безгрижие. Не обичам да приемам крайни или еднозначни роли. Не гледам на себе си като “бунтар”, който подготвя наследници, а по-скоро като наследник на бунтари. Много от тях са останали неизвестни за историята и ние не ги познаваме. Те обаче ни познават. И аз вярвам , че ни наблюдават. Затова се опитвам да живея по начин, по който да не ги разочаровам.

Каква е най-голямата грешка на “прехода”?

Че “куфарчетата” попаднаха на лош материал.

Утре ставаш министър на културата. Каква е първата ти стъпка? И следващите?

Вариант 1: ще ти се обадя по телефона да те зарадвам , че си познал. Ще си направя селфи в кабинета с пура и чаша уиски. Вариант 2: ще организирам първо читалищата. Те са една здрава основа, която притежаваме. Ще идентифицирам будителите и вдъхновителите на всички нива в обществото (правя го и сега), за да ги изведа на преден план. Ще инициирам среща с представители на другите ведомства, за да ги убедя, че без развитие на културата и особено на образованието всички начинания в обществото са обречени. Ще дам примери, които събирам и изследвам от години. Ще настоявам за увеличение на бюджета за култура. Има сектори, в които е абсурдно да се прилагат "пазарни принципи", затова трябва да се осигури подкрепата на държавата. Балансът между духовното и материалното отдавна е нарушен и е жизнено важно да бъде възстановен. "Здрав ДУХ в здраво тяло" е задължително условие, за да има пълноценен живот (разбирай, развито общество).

Можеш ли с няколко конкретни примера да опишеш в каква държава искаш да живееш?

banner 2 300x250

На първо време:

Правова държава, без такава унищожителна корупция.

Държава, в която образованието е издигнато на пиедестал.

Държава, която е изградена от просветено, обединено около основни принципи, развито гражданско общество.

Продължава на стр. 2

Страница на статията : 0102
banner 545x