Входяща поща

Последна промяна на 02 септември 2015 в 16:10 8567 13

Ето – днес една приятелка, млада и талантлива писателка (защо ли не се постарая да избегна римата, както казва в Погнусата на Сартр един негов герой хаха) – ми предложи да играем една игра. Тя ми дава шапка пълна с листчета, на които пише разни такива думи - от съвремието ни. И аз казвам първите си асоциации. И вторите. И третите. Въобще – изливам всичко, което ми хрумва във връзка с тия думи. Без вътрешна цензура (доколкото е възможно това). И аз се съгласих да поиграем. 

И ето – ще ви разкажа за първата ни игра. Може да прилича на интервю. Но интервютата не ми ги взимат приятелки. И взимащите обикновено не са талантливи. Пък и аз на интервютата позволявам на вътрешната си цензура да ме спъва на воля. Нали затова са интервютата – за да се кажат някакви приемливи баналности, с които да изглеждаш едновременно интересен и умен?! 

Моята приятелка ми подава шапката и първите думи, които изтеглям написани на листче (напечатени на принтер, все пак, как иначе!) са ВХОДЯЩА ПОЩА

И моята приятелка Диди Маркова ми казва така: Давай, говори.

И аз започвам.

Въздишам и казвам така:

Входяща поща звучи... много… електронно.

И веднага отправя към abv – пощата на моя компютър. И това е първата асоциация – затрупване с излишни и мъчителни неща. Нямам предвид твоите писма хаха пиленце! Не не… Писма. Всякакви, не от Диди. От Диди най-малкото.

Всякакви неща, които ни подсказват, че хората сега живеят прекалено малко за себе си и прекалено много за седемте милиарда други хора. Да продължавам ли…?

Да, да, продължавай си спокойно! – казва тя.

Това, че ние се чувстваме потиснати, до немалка степен се дължи на войната в Украйна, която е на три хиляди километра от нас…и на битките в Източен Тимор, който е на... двайсет хиляди километра от нас! Разбираш ли? Тоест, ние страдаме и сме потиснати не от Наши си неща…а от неща, от които страдат другите седем милиарда души. Тук – в Столипиново и Орландовци. И там – в Непал и Конго.

Те, тия всички други, седем милиарда…те ни пращат в пощите (образно казано) предложения за удължаване на пениса, за нов бизнес, предагат ни да станем секретарки във фирми за вулканизация на презервативи... Да си увеличим задниците и предниците, да пием зелено кафе за отслабване, да спасим света, да започнем доходен бизнес с лангусти или да спечелим петнайсет милиона от лотарията... Те ни зариват, зариват, зариват...

Зариват ни… Включително и със смъртта си, като я правят наше достояние.

Кой знае защо. Кога е било това - един човек в България моментално да бъде осведомяван, че в Америка са обезглавили някого, или че в Токио са се взривили...?

И ние непрекъснато научаваме, че стават катастрофи - във всички страни по света. Научаваме го чрез новините.

Тоест, ние живеем в една седеммилиардна част от времето за себе си, а в останалото време за другите седем милиарда човека.

А това е мъчително.

И това е начин за живеене, какво пък толкова?!

Просто старият тип човек, като нас…който е самотен бозайник – на него му е некомфортно да живее така.

Виж, когато човекът стане социално насекомо - като мравката, а той все повече става насекомо – социално насекомо – за него няма да е проблем да живее в непрекъсната комуникация с останалите седем милиарда.

Но човекът…все още е един скитащ самотен вълк.

А това - да живееш със седем милиарда самотни вълци като себе си – самостоятелни, самобитни, саможиви същества...Е плашещо. Не не не. Повечето хора вече са мравки. Но и вълците не са малко. Ние сме седем милиарда, ебати.

Аз примерно винаги съм се чувствал като самотен вълк, но и като самотна овца някак си. Като самотен бозайник.

Но не и като мравка, която иска да общува със седем милиарда себеподобни. Нямам потребност. Тези емоции, свързани с Източен Тимор, примерно. Когато нахлува индонезийската армия там, загиват двеста хиляди човека за една седмица. Това е страшно и ужасно, аз как мога да спя...?! Не мога да приемам Целия Свят Накуп, нали така?

Един вълк, като срещне друг вълк веднъж в седмицата и единият е на едно хъмче, а другият на друго, и чуят своя вой и усетят миризмата си…това ги вълнува една седмица след това... Това общуване разбирам…но то е друго.

А съвсем друго е да получиш за един ден петстотин писма с глупости, които са напълно безинтересни за един вълк!
Да живееш като вълк в мравуняк, това е много особено нещо…

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

05.09 2015 в 19:37

Значи тая малоумна логика - направете вие нещо, пък тогава говорете е толкова погрешна, че няма смисъл да ти отговарям, но пък подобно мнение показва много добре кой се впечатлява от тумора Терзийски. Няма такова нещо в реалният свят. Това може да го напише само абсолютно абортирал мозък. Не е нужно да имаш блестяща кариера на нападател в Шампионската лига за да разбираш от футбол. Нито е нужно да имаш корпорация за процесори и рам и да си открил нови технологии в тази сфера, че да разбираш от компютри. С литературата е същото, трябва просто да си чел. А аз не изплювам никаква отрова, просто този наистина руши, а не изгражда. Такива хора са вредни и трябва да се премахнат, за да дойде нещо по-добро.

05.09 2015 в 15:07

Ама много сте ми странни това критикарите. Че и лични обиди чак.Що не напишете вие нещо даровито че да ни скриете шапката с талант. Ама го четете г-н Терзийски редовно явно. Защо ли. За да има къде да си изплюете отровата ли. Ама нищо то си е за Вас. Пишете си г-н Терзийски , на мен лични ми е забавно ,избива ме на философски размисли.

04.09 2015 в 21:48

По-добре вълк-единак,отколкото мравка-роб,която може да бъде настъпана и размазана като фас от цигара от вмирисана подметка.

04.09 2015 в 13:59

Терзийски пише за да се нарича писател. Това му е на него важното, а не какво излиза из празната му главица. А тук критерият за качество, както и литературната култура, са изключително ниски в последните 30+ години. Което прави явлението Терсийски възможно. В една държава с реални редактори, адевкватни читатели и традиции, Калинчо не биха го взели дори да копира ръкописи на ксерокс. Но тук е ПИСАТЕЛ. Но ако си отварял нещо повече от списание, трябва да ти е ясно, че на едно самовлюбено леке няма какво да му се чете. Хората, които четат литература, не могат да четат Калин Терзийски. И затова той е принуден да пърха по сутрешни блокове и подобни чалга сцени, където да тръби, че е ПИСАТЕЛ, ЛЕКАР, ПИСАТЕЛ, ЛЕКАР, ПИСАТЕЛ, ЛЕКАР, ПИСАТЕЛ, ЛЕКАР, а той не е нито едното, нито другото. А Калин Терзийски е просто злокачествен тумор на литературната сцена у нас. Вреден тип, еквивалент на Криско в музиката. Колкото по-бързо такива безумни прецеденти бъдат убити с камъни, толкова по-бързо има шанс да се развият нещата напред и в нещо качествено.

04.09 2015 в 12:41

Еми..повече няма да коментирам какво пише г-н Терзийски, защото въпреки желанието си да разбера ЗАЩО пише, а не прави нещо друго, нямам повече енергия да задоволя това свое любопитство...Не намирам дори искрица талант, или пък мъдрост, или пък емоция, или пък каквото и да е, което да ме накара повече да прочета нещо. Иначе му желая всичко най-хубаво. Всеки има право да прави каквото намери за добре в този живот.

03.09 2015 в 17:39

"Направи добро за някого, помогни на непознат дори и ще се почувстваш по-добре".

03.09 2015 в 12:36

Чувствата могат да се култивират и човек да се научи да владее емоционалността си. Има подходяща книга -"Емоционална интелигентност" - не помня автора, но ще я намерите в нета.
Бих предложила на Калин Терзийски първо да се опита да се освободи от дървената си философия и разтовари интелигентските си тежнения, пък може да се почувства човек??

03.09 2015 в 09:26

Интерсно написана гледна точка. Разбира се е просто едно мнение, с което не мога са се съглася. Не за друго, но както е казал някой по-горе, като не можеш да понесеш мъките на света и искаш да си живуркаш в собствения свят, стани отшелник,на самотен остров, без информация към външния свят. Аз бих казала, че има твърде много хора, такива "вълци", на които не им пука, какво се случва около тях. А мравките не са точно сравнение за света, защото са твърде организирани, светът не е...

02.09 2015 в 22:47

.

Абе OFF,
тоя да не ви плаща за да му публикувате бездарните писания ?

02.09 2015 в 22:44

Да живеят самотните вълци! "Кое е по-страшно: да се събудиш и до леглото ти да клечи вълк или човек? - Венцеслав Константинов"