Все по-куха държава

Последна промяна на 15 август 2016 в 09:20 6997 4

В последно време все по-явна става отдавна разгърнала се тенденция в българската публична сфера – свиване обема на реална работа, която вършат нейните звена. Особено натрапливи прояви на това явление са изпразващите се училища от ученици, университети – от студенти, болници – от пациенти, общински и държавни администрации – от граждани, казарми – от войници и т.н. Държавата продължава да поддържа множество неефективни структури, въпреки че кръгът от потребители на техните услуги се стеснява. Периодично представители на изпълнителната власт – най-вече от финансовото министерство – заговарят за нуждата от оптимизация на мрежата от институции и намаляване на техния персонал с определен процент. Скоро обаче тази кампания заглъхва, като институционалният октопод последователно разширява пипалата си, за да преброим понастоящем няколкостотин държавни агенции и два пъти по-голям брой държавни служители спрямо тези от преди 15 години.

Ограничаването ползвателите на публични услуги има просто обяснение – у нас вече живее доста по-малко население, отколкото преди четвърт век. Липсата на достатъчно дееспособни хора, които да работят реално за увеличаване на брутния вътрешен продукт, води до свиване полезната дейност на голяма част от институционалната инфраструктура на страната. Тук изключение правят може би само държавните органи от пенсионната система и тази за социално подпомагане, чиито клиенти растат. В тази ситуация би било логично да се предприемат мерки за оптимизация на прекомерно раздутата мрежа от звена в публичната сфера.

Ала подобни действия не се предприемат и няма изгледи да бъдат предприети. Посягането върху работните места на разчитащите на държавната хранилка лица и най-вече на служителите в администрацията изобщо не е на дневен ред. Настоящото управление – както и предходните, се придържа към добре познатата традиция за водене на кадрова политика, базираща се върху „принципите” на шуробаджанащината и устройването на добре платени синекури на верни партийни кадри. И тъй като днешната конфигурация на властта е сложна, крепяща се върху подкрепата на няколко политически субекта, то и нуждата от осигуряване на топли места на „наши хора” нараства.

Същевременно самата администрация проявява майсторството си за самозащита, като успешно симулира напрегната работа. Интензивността на документооборота расте, а производството на нови регулации върху живота на гражданите се разгръща с пълна сила. Цялата тази активност има за цел както да съхрани и по възможност да разшири зависимостта на населението от чиновничеството, така и да поддържа високо ниво на корупция в системата.

Както е добре известно, самоубийството е противоестествено явление, поради което и се среща рядко. Това важи в пълна степен и за институционалното самоубийство, което означава, че никоя държавна структура – болница, университет, община и пр., няма да се самозакрие или реформира съществено по своя инициатива. Нужна е държавна намеса, която също няма да е доброволна и без външно въздействие. Това означава, че евентуална промяна на описаното състояние на нещата може да дойде единствено по инициатива на гражданите. Ако те наистина желаят реална административна реформа, следва да окажат натиск, който да намали разходите и да повиши качеството и ефективността в работата на заетите в публичната сфера.

Конкретните стъпки по осъществяване на належащата реформа на публичната сфера не са трудни за определяне. В началото следва да се направи преглед на всяка институция на държавна издръжка, като се преоцени нуждата от поддържане занапред на осъществяваната от нея дейност. На този етап на обща инвентаризация на системата от звена, финансирани с публични средства, би трябвало да се обсъдят възможностите за възлагане съответната услуга на недържавни органи, за да се намалят средствата за нейното поддържане. Когато се потвърди необходимостта от предоставянето на дадената услуга тъкмо от наличната публична институция, тогава следва да се пристъпи към преглед на нейната вътрешна структура, с оглед евентуалното ù опростяване и оттук съкращаване на персонал. След като се уточнят задачите и устройството на звеното, вече може да се пристъпи към намиране на подходящи хора за дейността му. В тази фаза ще е нужно да се атестира пълноценно всеки от вече работещите в институцията. По-важното обаче е да се смени принципът за подбор на назначаваните в публичната сфера лица, като се наложи без изключения конкурсното начало. За да се гарантира постоянство в ангажимента на служителите за качествено изпълнение на служебните им задължения, е важно с тях да се сключват срочни трудови договори. След тяхното изтичане е необходимо чрез атестация или нов конкурс да се препотвърди или не назначението на всеки, вече заемащ дадената длъжност. С оглед стимулиране активния професионален ангажимент и премахване на уравниловката между служителите е нужно да се пристъпи към индивидуално договаряне на възнагражденията им. Така заетите в социалната област ще преминат в режим на работа, сходен с този в частния бизнес, при който конкуренцията е водещо начало.

Реалната реформа на публичната сфера е възможна, само ако се промени моделът, според който работят заетите в нея. В администрацията това означава повсеместно въвеждане на принципа за мълчаливо съгласие, който да замени този на мълчаливия отказ. Така на практика ще се пристъпи към превръщане задоволяването исканията на гражданите в основна задача на служителите. Тогава с основание ще може да се каже, че публичната сфера работи за гражданите, а не за користните интереси на заетите в нея или тези на групи от заобикалящи нормативната база лица. За да се ограничат рушветчийството и другите форми на корупция, е важно най-сетне да се въведе електронното управление в администрацията.

След провеждането на накратко описаната тук реформа всеки зает в публичната сфера ще си тежи на мястото, а гражданите ще бъдат удовлетворени от предоставените им навременни и качествено изпълнени услуги. В противен случай процесът на изпразване от съдържание на публичните институции ще се задълбочи, а държавата ще кънти все повече като куха коруба.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1050

4

Luben Pandev

21.08 2016 в 19:57

А бе, Балкански защо пишеш глупости, бе...при социализЪмЪ нямало такова нещо. Та социзлизъзмъ се срути именно от неконтролируемо раздуване на бюрокрацията на шуробаджанашки-класово-партиен подход...ловиш дребни рибки.

18315

1

Лопе де Вега

15.08 2016 в 15:27

Вярно е! Ако някой иска да се запознае с научната основа на процеса на самопроизволно нарастване на администрацията - да прочете "Законът на Паркинсон" от проф. Сирил Норткот Паркинсон.

Поздрав!