Вторични трусове

Последна промяна на 05 юни 2014 в 17:24 9078 4

Политическата криза се задълбочава. ДПС усилва натиска си върху БСП. Лансирането на тезата за предсрочни избори преди края на годината бе възприето от управляващите като налагане на дневен ред, но всъщност отразява нарастващата тревога на ДПС от видимото нежелание на БСП да предприеме каквито и да е разумни действия за изход от кризата. След пресконференцията на Лютви Местан ръководството на „Позитано” вече няма никакви възможности да отлага заемането на позиция и да поеме собствената си отговорност.

Тази пресконференция бе поредният сигнал към Сергей Станишев. ДПС се опита едновременно да постигне поне две цели.

Първата бе да принуди БСП да поеме политическата си отговорност по отношение на управлението.

Втората цел, която ДПС успя да постигне, бе свързана с позиционирането на Движението в периода до предизвикването на предсрочни избори и най-вече – след това.

Едновременно с това Местан излъчи ясно послание, че ДПС няма да поеме отговорност за управлението на политическата криза. Въпреки предварителния анонс за контролиран и плавен процес за постигане на политическа стабилност, Движението показа, че няма да приеме ролята на спасителен отряд, който да гаси пожари и да управлява предизвиканите щети.

Сигналите, които идват от „Позитано” 20, увеличават рисковете пред ДПС. Ръководството на БСП изглежда обединено от желанието да запази властта колкото е възможно по-дълго. Вътрешният разрив в БСП предстои, но поне засега, по-голямата част от клановете, семействата и властващите вътрешни коалиции са убедени, че най-важно е да се запази властта, на всяка цена. Всички те имат какво да губят, а перспективата за достъпа им до властта след изборите изглежда все по-неблагоприятна.

Бягството от отговорност на ръководството на БСП се превръща в основен рисков фактор пред политическата стабилност през следващите месеци. Резултатите от изборите за Европейски парламент отключиха част от напрежението в управляващия политически съюз, но към тях се добавиха и други фактори. Влошените резултати на бюджета, както и перспективата за допълнителни разходи породени от спирането на европейското финансиране по редица проекти, прави неизбежна актуализацията на бюджета за тази година. БСП ще се опита да отложи този дебат, търсейки аргументи в необходимостта от оценка на шестмесечните бюджетни резултати, но всички разбират, че подобна маскировъчна мярка може да отложи, но не и да реши проблемите пред управлението.

В опит да се позиционира спрямо периода след края на това управление, ДПС се опита да използва отново традиционната защитна теза за липсата на политическа алтернатива. Резултатите от изборите за Европейски парламент наистина не очертават категорично профила на следващо управляващо мнозинство. От една страна, те показват липсата на политическа легитимност на управлението, но не дават основание за надеждни прогнози относно следващо управление. Ключово значение има разбирането за това, че тези резултати представляват моментна снимка на процес, който не е завършил и ще продължи да се развива и след следващите парламентарни избори.

Резултатите от предсрочните парламентарни избори ще зависят от пътя, който ще трябва да бъде извървян до тяхното провеждане. С много висока степен на сигурност може да се твърди, че резултатите от евроизборите очертават властова тенденция, която може да генерира достатъчна политическа подкрепа. Нараства вероятността от мнозинство, формирано около ГЕРБ и Реформаторския блок.

Възможностите за участие на БСП в следващото управление намаляват с всеки изминал ден. Но едновременно с това, налице са и възможности за динамично пренареждане на политическото представителство в националистическия сектор. Възможно разширяване на подкрепата за партиите от Националния фронт може да промени съществено значението, което в момента се приписва на коалицията ББЦ, ВМРО, ЗНС и Гергьовден. Както БСП, така и ДПС, поотделно се изправят отново пред проблема за липсата на стратегически партньор. Поне през следващите години този въпрос няма да намери друго решение освен чрез комбинации от типа на тази, която днес подкрепя правителството Орешарски.

Нито една от партиите и коалициите, които участваха на отминалите избори не постигнаха пълния си електорален потенциал. При предсрочни избори, съществена част от онези избиратели, които предпочетоха да не участват на 25 май, биха променили решението си. Именно затова резултатите от изборите за Европейски парламент достоверно описват загубата на легитимност на управлението, но не са достатъчна база за надеждна прогноза относно възможно следващо управляващо мнозинство.

В целия политически спектър настъпват съществени промени. Вълната от вторични трусове продължава да се разраства. Във Франция европейските избори бяха определени като земетресение, но в България първите реакции като че ли не показваха паника. Изборите откриха нови възможности, а предишните рискове се задълбочиха. Всяка от политическите партии като БСП и ДПС (които имат устойчива, но ограничена до определени групи от населението електорална подкрепа) знаят, че възможната по-висока избирателна активност ще ограничи шансовете им за участие в следващо парламентарно мнозинство.

В тази ситуация БСП има все по-ограничени възможности за маневриране. Сред управляващите липсва както политическо съгласие за оценка на изборните резултати и досегашното управление, така и за посоката, в която би трябвало да се придвижи партията. Липсва съгласие дори по неотложността на спасителните мерки, които вече са неизбежни. Решенията, които могат да изиграят ролята на план за управление на щетите в БСП, преминават през незабавна оставка на председателя на партията. Ръководството, което трябва да приеме необходимите решения, на свой ред трябва да се саморазпусне. В този смисъл, БСП е блокирана от собственото си ръководство и от страх пред крайната неопределеност на собственото си бъдеще.

Вторичните трусове обикновено са по-слаби от основното земетресение и дори не се усещат. Но, ако резултатите от европейските избори като че ли нямаха характера на сериозно земетресение, то вторичните трусове около властта увеличават силата си. Понякога вторичните трусове имат по-дълбоко разрушително действие. Именно това се случва днес в българската политика – след основния трус разрастващата се вълна от вторични трусове увеличават размера на щетите.

Ако се съди по първите политически реакции след пресконференцията на ДПС, изглежда, че вторичните трусове ще увеличават силата си. Една неадекватна и агресивна реакция от страна на БСП може да доведе до нова ескалация на политическото противопоставяне. Предстоящият пореден вот на недоверие, както и персоналните промени в състава на правителството изглеждат все по-несъществени на фона на разрастващата се политическа криза.

При определено развитие на политическата ситуация сегашните трусове, които изглеждат вторични спрямо европейските избори, могат да се окажат предшестващи истинското земетресение, което ще промени политическата картина в България.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

09.06 2014 в 15:52

В момента стои един въпрос: В БСП ще позволят ли на Станишев да дозакопае партията с неадекватните си реакции. Но най-съществения въпрос за всички нас е: Ще гласуваме ли най-после масово, за да намалее унищожителното за България влияние на гласа на купени, манипулирани, притиснати, неграмотни, неинформирани хора. Вместо да чакаме партиите сами да станат морални и отговорни по-добре е да ги принудим.

06.06 2014 в 01:06

кой е двигателят на едно общество ?
не беше ли интелигенцията ?
като гледам - има ли 40 нейни представители сред депутатите ? (тези, аспирантите по време на мандат ги забравяме)
а останалите 200 ?
...
ето го отговорът и на двама ви - целта е контролирана грамотност. а тя е най-опасната форма на цензура !

05.06 2014 в 20:38

Пеперудке,
Некои другари много се постараха да направят народа ни толкова тъп

05.06 2014 в 19:06

Ами дотам я докараха, дпс да определя кога да са изборите. Така ще е докато българинът не проумее, че ТРЯБВА да гласува. Ама тъп народ.