Бог наредил на Мойсей да поведе евреите към Ханаан, скрит между клонките на къпина

Последна промяна на 04 септември 2018 в 05:59 4067 0

Църквата почита на 4 септември на Св. пророк и боговидец Моисей - една от най-важните старозаветни личности, автор на първите 5 книги от Библията.

Той е основна фигура за спасяването на израилтяните от египетски плен и преселението им в Ханаан. Нему се приписва и обявяването на десетте Божи заповеди, които, според преданието, получил лично от Бога в планината Синай.

Мойсей бил третото дете на съпрузите Аврам и Йохаведа, принадлежащи към Левиевото коляно. По-големият брат се казвал Аарон, а сестрата – Мариам.

Родил се около 1550 г. преди Рождество Христово, когато угнетяването на евреите в Египет стигнало връхната си точка. Фараонът Тутмос І (1557-1501 г. пр. Р. Хр.), като виждал, че съществуващите до това време притеснителни мерки не спрели увеличението на евреите, издал заповед да бъдат убивани при раждането или да бъдат хвърлени в раката Нил новородените мъжки еврейски деца. Три месеца Йохаведа криела своето дете. Като видяла, че не може повече да го пази в тайна, сложила го в едно кошче, намазано с асфалт и смола, и го пуснала в тръстиката до брега на реката Нил. А Мариам застанала отдалече да наблюдава какво ще стане с братчето й. По някое време дошла на това място фараоновата дъщеря да се къпе в реката. Тя съгледала кошчето и пратила случинята си да го донесе. Отворила го и видяла вътре хубаво детенце, което плачело. Смилила се над него и по Мариам го пратила на майка му да й го откърми. След като отбила детето си, радостната Йохаведа го предала на царската дъщеря. Тя го осиновила и му дала името Мойсей, което значи “от вода изваден".

Макар и възпитан в царския дворец, Мойсей не изгубил съзнанието, че е евреин. Не изгубил и любовта си към своя народ. Когато станал на 40 години, той установил по-тесни връзки със своите сънародници. Виждал ги като жалки роби и страдал по тях. Веднъж в пристъп на гняв убил един египтянин, който жестоко биел евреин. Престъплението му станало известно на фараона. Затова избягал в Мадиамската страна. Там свещеник Йотор го приел в своя дом и му дал по-късно за жена дъщеря си Сепфора, от която му се родили двама сина – Гирсам и Елиезер.

През следващите 40 години Мойсей се занимавал със скотовъдството на тъста си. Бил пастир. 

Дошъл денят, когато Бог го призовал да стане водач на еврейския народ. Както пасял стадото при планината Хорив, той видял една горяща и неизгаряща къпина. Смутен и развълнуван, чул гласа на Бога изсред къпината: Видях страданията на Моя народ в Египет и чух вика му от жестоките разпоредници. И тъй върви! Ще те пратя при фараона, за да изведеш Моя народ из Египет! (Изх. 3:7-10).

Господ отхвърлил всички колебания и възражения на Мойсей. Аарон му бил придаден като говорител, понеже сам той говорел тежко, заеквал.

Послушен на Божията воля, Мойсей се разделил с тъста и семейството си и тръгнал към Египет. По Божие внушение Аарон го посрещнал радостно. Около двамата братя се насъбрали много евреи. Те спечелили доверието им. Настъпило въодушевление сред робския народ. Но скоро то се заменило с униние и малодушие. Новият фараон Аменофис ІІ отхвърлил искането на Мойсей да бъде разрешено на евреите да излязат от Египет. Умишлено били влошени условията за работа на евреите. Народът изгубил тлеещата до това време надежда, че ще бъде избавен от робската неволя в Египет. Мойсей също изпаднал в колебание. Почнал да губи вяра, че мисията му ще успее. Но тъкмо в най-критичния момент по Божия повеля се заредили в Египет десет природни бедствия. Едва след последното, десетото бедствие – умъртвяването на всичко първородно в Египет – било позволено но двамата братя да изведат еврейския народ из Египет. 

Като всепризнат вожд Мойсей наредил на евреите да празнуват първата Пасха в чест на освобождението си – да заколят пасхално агне, което да ядат с неквасен хляб и горчиви треви в пълна готовност за път, дори с пътнически тояги в ръцете.

Мойсей искал да поведе народа си по най-късия път за Ханаан. Но получил заповед от Бога да завие на юг към Пихахирот, отдето да преведе народа през Червено море.

Египтяните се разкаяли, че освободили евреите, впуснали се с войската си да ги гонят и върнат. Червеното море по чудесен начин се раздвоило и дало възможност на Божия народ да премине по дъното му като по сухо. Когато египтяните се устремили по същия път, водите на морето се съединили и погълнали цялата фараонова войска.

По пътя за Синай с Божия помощ Мойсей направил горчивата вода при Мерра сладка за пиене. В пустинята изпросил от Бога чудесна храна за народа – пъдпъдъци и манна. При Рафидим извел вода от една скала. По съвета на тъста си Йотор, който го посетил при Синай, поставил свои помощници при управлението на народа. Тук именно той станал посредник между Бога и своя народ.

Господ често му се явявал на планината Синай, дал му подир четиридесетдневен пост Десетте заповеди и много други наредби и закони.

Когато Израилевите колена, в негово отсъствие, изпаднали в идолопоклонство, Бог ги заплашил с унищожение. Тогава Мойсей проявил своето духовно величие, като казал:

- Ако тях не простиш, тогава и мене заличи от книгата на живота!

При своето второ четиридесетдневно престояване на Синай Мойсей получил нови скрижали с Десетте заповеди, тъй като първите той счупил в пристъп на свещен гняв поради идолопоклонството на евреите. Когато се връщал от планината, лицето му изпущало зари, понеже говорил с Бога. Като го гледали цял в светлина, евреите се бояли да се доближат до него. Те не можели да гледат светещото му лице. Затова той трябвало да си сложи покривало. И по-после той покривал лицето си, когато идвал от светилището, където беседвал с Бога.

През време на едногодишното пребиваване край планината Синай Мойсей наредил, по небесно указание, да построят скинията (подвижен храм), където бил поставен ковчегът на завета с двете каменни плочи на Десетте заповеди. Тия славни десет Божии заповеди имали силата да запазят еврейския народ в почит към истинския Бог, да го държат отделен от езическите народи и тъй да го приготвят да приеме идещия Спасител.

Като стигнали в Миавската равнина, Мойсей произнесъл своите прощални речи пред еврейския народ, в които изобразил бъдещата му съдба. После поставил за своя заместник Иисус Навин, изкачил се на планината Нево, отдето видял обетованата земя, и починал там на 120 години. 

Гробът му останал неизвестен за евреите.