Черна гора: Флирт на интереси

Последна промяна на 23 май 2018 в 13:24 2023 0

bTV Репортерите стартира поредица за Западните Балкани, която посвети отделни епизоди на всяка една от държавите в региона. В три поредни уикенда Иван Георгиев, Теодора Енчева, Кристина Баксанова и Радослава Домусчиева показаха малко познатото лице на Албания и бившите югорепублики - Македония, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Косово.

Във филма „Флирт на интереси“ за Черна гора екипът на bTV отведе зрителите в Котор – една от перлите на Черногорската Ривиера, любимо място на Холивудските звезди. И не само.

Ново внимание към Котор привлича и мафиотската война.

„Войната между которските криминални кланове започна през 2014 г., когато във Валенсия задържаха товар с 200 кг кокаин. От тогава досега, за тези четири години, има над 30 мафиотски убийства – както в Черна гора, така и в Сърбия, и в Босна и Херцеговина”, разказва разследващият репортер от местната телевизия „Вести” Светлана Джокич.

Имената на двете криминални групи са свързани с два от кварталите в града - Шкалярци и Калчани. Ръководителите им са зад граница, но тук имат т.нар. войници. Колко са те – никой не знае точно.

В Котор не обичат да говорят по темата.

„Това, което на първо място предизвиква неудовлетворение у гражданите на Котор е, че те живеят в древен град, в град, в който се намират 75% от културните ценности на Черна гора, град, в който имаме 25 от най-известните, най-красивите залези в цял свят, и в един момент този град започва да става разпознаваем с клановете на мафията”, казва кметът на Котор Владимир Йокич.

След няколко убийства, едно от които става по време на футболна тренировка на местния отбор, жителите излизат на протест.

„Организираната престъпност от този ранг не може да съществува и няма да е толкова силна, ако не получавапомощ от службите по сигурността. Преди две години, когато се стигна до дело на един от участниците от клана на Кавачката група, между тях беше и заместник-ръководителят на полицията в Котор – Златко Самарджич, който е подавал информация на клана за това кога полицията планира акции и т.н. Т.е. престъпниците са подкрепяни от държавата”, обяснява Светлана Джокич.

От полицията не поискаха да коментират темата.

Причините за неефективната борба с престъпността са много по-дълбоки, казва Борис Раонич от неправителствената организация „Граждански алианс”.

„По време на санкциите през 90-те години бомбардировките на НАТО и политическите събития тук в Черна гора създадоха една нова система в полицията, която не отговаря на критерии за европейска полицейска служба. Престъпните кланове станаха все по-големи и все по-мощни и не само в Черна гора, а в целия регион. Така сега имаме полиция, която не е способна да се справи с тях, защото десетилетия усилията ѝ бяха съсредоточени по други теми. Борис е сред инициаторите на граждански протести за по-строги мерки срещу организираната престъпност. След граждански натиск и недоволство, директорът на полицията подава оставка.

Проблемите в борбата с организираната престъпност и корупцията са посочени като слаби места в доклада на Европейската комисия за напредъка на Черна гора.

„Нашата система все още не е готова за пълно членство в европейското семейство по няколко причини. На първо място няма достатъчно натиск върху правителството, за да направи тези промени. Не е в техен интерес, защото ако има промените, ще бъдат по-добре контролирани какво правят. Като цяло не искат да отрежат клона, на който седят. Друг проблем е, че има част от гражданското обществото, която иска да се спрат преговорите с ЕС, вместо да упражнят натиск върху управляващите”, казва още той.

„Посланието на Европейската комисия, която казва, че ние сме позитивният пример в региона и че сме лидер в преговорния процес, е проблем за реформите в страната. Когато ние, от неправителствения сектор, академичните среди или експерти, искаме реформи, управляващите отговарят: „Какво искате – ето ЕС казва, че ние сме лидер в региона”. Така не можем да упражним натиск. Този тип послания не са добри за постигането на реформи в обществото”, добавя Раонич.

Яхтеното пристанище е една от най-големите чуждестранни инвестиции в Черна гора. Тук акостират и едни от най-големите яхти в Адриатическо море.

Когато канадски бизнесмен купува земята, плаща за нея малко над 3 млн. евро. 10 години по- късно я продава, според спекулациите, за 200 млн. евро.

Пристанището е бивша военноморска база в бивша Югославия, а сега – най-луксозният порт в региона. Има капацитет за 650 места, като поне 130 са местата за супер луксозни яхти. В изградения комплекс са луксозни резиденции, бутици и голф игрище. Новият собственик е инвестиционна компания от Обедините арабски емирства.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !