Да помагаш безкористно: историята на един доброволец

Последна промяна на 30 юли 2015 в 09:00 12105 5

Антон Гичев

България се нуждае от повече примери за доброто, за подадената ръка в труден момент.

Хората, които са готови да помогнат безвъзмездно, не са малко. Доказват го и фактите, и снимките, и десетките репортажи за доброволци, отзовали се по време на наводненията в Мизия, във Варна или пък при гасенето на пожара в гората над Рилския манастир.

Такава е и историята на Антон Гичев – един млад, 32-годишен мъж, доброволец от няколко години. Помагал е при наводненията в Мизия и в Килифаревския манастир. Тази неделя заедно с Атанас Йорданов, чиято история ви разказахме, и още десетки доброволци, Антон отиде в Рила, за да се бори с пожара, избухнал на 23 юли.

                                      Гасенето на пожара в Рила 

„Най-голямо е удовлетворението, когато се погрижиш за гората си, за планината си, защото това си е нашата планина. За някои отговорност е само до прага на къщата, има хора с луксозни къщи и дупки по пътя пред тях, но не го оправят, защото възприятието за отговорност допира до оградата”, казва Антон.

Според Антон доброволчеството е пряко свързано с философията да направиш добро безкористно и безвъзмездно, а това добро винаги се връща. Понякога веднага, понякога закъснява, но наистина рано или късно природата се отблагодарява. Примерите са много, а Антон ни разказва за два от тях.

Връща се към съботния ден, когато заминава за Рила. Той и други доброволци отиват да вземат лопати, кирки и мотики от мъж, който има заведение. Решават да си вземат и храна, а когато собственикът на ресторанта разбира накъде са се запътили момчетата, им я дава безплатно, както и зеленчуците, които купува допълнително от пазара.

Четиримата мъже, сред които и Антон, и Атанас се качват в автомобила и потеглят. Вечерта пристигат в Рилския манастир, където игуменът е осигурил подслон за всички доброволци. И в този момент Антон се сеща, че все е искал да пренощува в манастир, но до този момент не му се е случвало.

Първата доброволческа акция, свързане с бедствията, в която се спуска Антон е преди година в Килифаревския манастир. За възможността да помогне разбира от социалните мрежи, организира се една група хора и заминават. Мотивира го това, че манастирът е едно прекрасно, красиво и спокойно място, а фактът, че там живеят само монахини прави ситуацията още по-сложна, а помощта още по-належаща. Запретват ръкави и започват работа.

32-годишният мъж признава, че наистина доброволецът излиза от зоната си на комфорт, че прави саможертва, която обаче е в пъти по-малка от това, което получава – емоции, смисъл, удовлетвореност, приятелства и познания.

                                      Килифаревският манастир 

Един от най-важните си житейски уроци Антон получава именно в Килифаревския манастир. Монахините канят работниците и доброволците на следобедна молитва. Всички приемат поканата, събуват мръсните си обувки и боси влизат в храма, сядат на столовете и слушат молитвата, която продължава около 30 минути. „За първи път достигнах такова състояние на духа, до каквото човек трябва да достигне в църквата, а не да притича за 3 минути със свещичка в ръка. Тогава се научих как да ходя в църква и ако това не е дар… не знам”, споделя Антон.

Той помни и как монахините от манастира  коментирали, че доброволците са много по-ефективни от наемниците. Според Антон това е напълно обяснимо, тъй като за този труд работниците получават по около 20 лв. надница, докато доброволецът е там по свое желание и със силна мотивация, намира удоволствие в работата.

Антон помни и наводненията в Мизия. Най-силен емоционален спомен пази за възрастни хора, които си купили въглища за зимата, но те се наводнили и така тежестта на първоначално 20-30-килограмовите чували станала 60-70 кг. Възрастните хора не успели да ги помръднат, за да освободят място за новите въглища, но доброволците се справили с радост със задачата.

"Това е щастието. Да помогнеш на някой, без значение дали възрастен, или дете, който наистина има нужда, за когото твоята помощ би означавала много."

Антон смята, че е дал много по-малко от това, което е получил в замяна, като преживяване и усещане. Категоричен е, че би тръгнал отново, но подчертава, че доброволците не са безразсъдни, а рискът трябва да се прецени добре. „При пожарите никой не скача в огъня.”

Философията за безкористно добро предизвиква верижна реакция, смята Антон, а колкото повече хора се влюбят в това да правят добро, толкова по-добре за цялото общество. Като пример доброволецът се сеща за едно изследване. Не се сеща къде е правено, но пък посланието, което носи резултатът е важен. Ето и изследването: В телефонна кабина поставят една монета, символизираща безвъзмездното добро. Половината от хората, които влизат в кабината я намират, а другата половина не. На излизане уж случаен минувач изпуска торба с покупки, които се разпиляват. Целта на проучването е да се сравни какъв е процентът на хората, които помагат на минувача. Разликата между хората, намерили монетата и останалите е огромна. Първите са с три пъти повече. Това е и най-важното послание, смята Антон.

Всяко добро, рано или късно, се връща, а за да получим добро, то първо ние трябва да сторим същото.

                                      Хеликоптерите, с които е гасен пожарът в гората над Рилския манастир 

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

30.07 2015 в 18:01

Браво,че са останали все още такива хора !

30.07 2015 в 16:10

Браво на всички включили се в гасенето на пожара. Благодарение на такива хора България ще пребъде, дано стават все повече.

30.07 2015 в 13:25

Благодаря за интереса на OFFNews и специално на Владислава Тричкова! Даже малко ми е неудобно от такова внимание ;) Преди всичко бих искал да допълня към тази статия и към добрите примери с благодарности всички приятели, с които участвахме заедно при бедствия и други доброволчески акции: Karina Tsvetkova, Snejina Nacheva, Emi Chess, Мария Цветкова, Tihomira Metodieva Tihich, Dessislava Gyurova, Cornelia Plamenova, Mariana Ivanova, Ana Karatoteva, Cindytami Rachmawati, Adriana King, Теодор Минев, Александър Касабов, Vasil Petrov, Django Bezokov, Kalin Hristov, Атанас Йорданов, Vladimir Vassilev, Dimitar Dmitrov, Пламен Петков и Георги Каракашев... много специални хора за мен, на които знам, че може да се разчита и че можем да постигнем много!

30.07 2015 в 09:58

Най-искрени Благодарности на Антон и на всички момчета и момичета, които носят Надежда и Светлина! Доброволчеството е дар и за получаващите помощ, и за тези, които я дават. Трябва само да имаш сърце за това!
Интересно защо под политическите и криминалните новини има орда коментиращи, плюещи и злорадстващи, а тези прекрасни публикации остават самотни и неподкрепени.

30.07 2015 в 09:09

Много малко са хората, които практикуват този спорт у нас, за жалост. На нас националният ни спорт е мрънкането и псуването. А национален герой - ракията.