Държавна сигурност – предимство по наследство

Последна промяна на 26 януари 2016 в 13:29 6463 0

Държавна сигурност – предимство по наследство

От печат излезе книгата "Държавна сигурност – предимство по наследство". Нейни автори са историкът д-р Момчил Методиев и журналистката Мария Дерменджиева. Книгата вече може да бъде намерена в книжарниците, а официалното ѝ представяне ще бъде през февруари. 

Двамата автори, които са посветили работата си на архивите на Държавна сигурност, разглеждат въпросите с кадровото израстване в тоталитарните служби. Основен източник на изследването са кадровите дела на офицери от ДС. В него са представени професионалните биографии на 47 ръководни служители от системата и въз основа на тях се прави опит за реконструкция на институционалната култура в службите в годините на комунизма и прехода. 

С любезното съдействие и позволение на авторите OFFNews публикува откъс от книгата:

…Привеждани са множество доказателства от основополагащите за статута на Държавна сигурност документи в подкрепа на тезата, че идеологическата вярност е водещият принцип, на който се подчинява работата на институцията. Политическата лоялност е изведена като водещ принцип и в Указа за Държавна сигурност от 1974 година, където се казва: 

„Държавна сигурност осъществява своята дейност под ръководството и контрола на ЦК на БКП, респективно на Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП.

Държавна сигурност провежда своята дейност в изпълнение решенията на ЦК на БКП, законите и другите нормативни актове. 

Дейността на Държавна сигурност се основава на партийност, социалистическа законност, революционна бдителност, секретност, единоначалие и поддържане на близки връзки с трудещите се.“1

Този тип документи обаче неизбежно създават усещането за известна декларативност, без да е ясно по какъв начин прогласените лозунги се изпълват с реално съдържание. Известно е също така, че всички важни решения за дейността на службите се подготвят от Министерството на вътрешните работи, после се внасят за съгласуване с отдел „Военен“ на ЦК на БКП, а след това в зависимост от важността им се одобряват от съответните държавни органи, преди да бъдат „обявени“ със заповед на министъра на вътрешните работи и да влязат формално в сила. Този път на взимане на решения е задължителен и при всички по-важни кадрови назначения в системата на Държавна сигурност, включително при изпращане на задграничен мандат.
Личните кадрови дела на служителите на Държавна сигурност са особено показателни за начина, по който се гарантира тази идеологическа вярност. Не само всички назначения се съгласуват със съответните партийни органи, но на чисто битово и лично равнище всеки служител е постоянно контролиран от партийната организация, в която членува. Партийната характеристика, необходима при предложение за повишение или преназначение, е много по-важен документ от служебната атестация, която подлежи ако не на промяна, то поне на смекчаване. А тази партийна характеристика извън формалното отбелязване на „добрата маркистко-ленинска подготовка“ на служителя, може да се концентрира и върху личните му качества, отношенията му с колегите, да порицае негови човешки и морални слабости.
Характерно за статуса на служителите на Държавна сигурност като „военизирани партийни кадри“ е, че много често офицерите на ръководни длъжности са едновременно част от партийната и от служебната номенклатура. Това се отнася не само за министрите на вътрешните работи, които винаги са партийно, а не професионално назначение. Същото важи за заместник-министрите – например Мирчо Спасов и Григор Шопов през цялото време на престоя си във вътрешното министерство запазват възможност и за партийна кариера – и за всички ръководни нива до началник на управление. Такъв е например Борис Манов, който се връща към партийната кариера и е назначен в партийните структури в София, а след това и в Перник, след като престава да бъде началник на Шесто управление през 1968 г. Подобна е биографията на Антон Мусаков, който е работил десет години в структури на ДКМС преди да постъпи в органите на ДС. През 1974 г. той е избран за първи секретар на Партийния комитет на МВР. Тогава министърът на вътрешните работи предлага, а отдел „Военен“ на ЦК се съгласява длъжността и заплатата на Мусаков да бъдат приравнени на първи заместник-началник на управление, докато той заема избираем партиен пост.
В началото на 50-те години, по време на първата чистка, ръководството на министерството иска и получава съгласието на партийното ръководство на работа в Държавна сигурност да бъдат изпратени хора с доказана партийна лоялност, както на централно, така и на местно равнище. Във вече цитирания доклад на министъра на вътрешните работи Руси Христозов от 5 юли 1950 г. се констатира, че „поради усложнилата се политическа обстановка и направените разкрития на вмъкнали се чужди агенти на ръководни места в Дирекцията“, голяма част от ръководните позиции в „Държавна сигурност“ са вакантни – като пример се посочва, че от 12 длъжности за началници на отдели при ДДС вакантни са 5, от 17 длъжности за главни инспектори вакантни са 7, вакантни са и длъжностите на 15 началници на отделения, 15 началници на служби и 52 инспектори. За преодоляването на този проблем Христозов предлага „да се мобилизират партийно 100 партийни или административни работници, които да бъдат изпратени на ръководна работа в ДДС“2. В следващите години ЦК на БКП наистина изпраща свои доверени кадри на ръководни позиции в Дирекцията, които после нерядко се връщат на партийна работа. Може да се обобщи, че разграничението между партийна и професионална кариера в Държавна сигурност е трудно уловимо поради честите преливания на кадрите от едната в другата структура, без това да отрича наличието на същински „професионалисти“, цялата кариера на които преминава в оперативна работа.
Това препраща към въпроса за начина на постъпване на работа в Държавна сигурност – въпрос, който има отношение към цялостната мотивация за работа на служителите в системата. И ако в началото на съществуването на тези служби – в края на 40-те и началото на 50-те години, необходимостта от „добър“ произход е обяснима, то акцентирането върху произхода през 70-те и 80-те години вече изглежда анахронизъм, който превръща системата за сигурност в изцяло затворена структура, подвластна на непотизъм, протекции и неясни критерии за кариерно развитие.
Условно кадрите на Държавна сигурност през комунизма могат да бъдат разделени на две поколения. Централно място в подбора и на двете генерации заема произходът. В този смисъл датата 9 септември 1944 г. има ключово, дори сакрално значение по отношение подбора на кадрите – 9 септември не като деня на голямата политическа промяна, а като датата, свързана с биографията на всеки служител. Въпросът какво е правил и къде се е намирал кандидатът за оперативен работник или неговите родители на този ден е първият въпрос, поставян при проучването на всяка кандидатура. И само позитивен резултат от тази проверка гарантира влизането в системата на Държавна сигурност. Както през 1945 г., така и в средата на 80-те години това е основата, върху която се гради идеологическата лоялност на служителите на системата.

1. Първото поколение: „активни участници в установяването на народната власт”
Какви са критериите, по които са набирани кадрите? На първо място винаги стои произходът и това е еднакво валидно както за първото, така и за второто поколение. По-голямата част от постъпилите на работа в края на 40-те и през 50-те години произхождат от „бедно селско“ или „средно селско“ семейство. Служителите с „работнически произход“ са по-скоро изключение, отколкото правило. Такъв например е Боян Велинов, който сам определя своя произход като „полупролетарски“, а този на жена си – като „пролетарски“.
Мнозинството от първото поколение служители са младежи, родени на село, заминали да учат в съседен град, където попадат в „прогресивна среда“. Известно затруднение при постъпване на работа в ДС представлява принадлежността към голямо семейство, тъй като по време на спецпроверката обект на внимание са и всички близки роднини на служителя, а когато те са много, сред тях винаги се намира поне един с подозрително минало. От тази гледна точка идеалният кандидат за работа произхожда от бедно или средно селско, за предпочитане малко семейство, чиито родители също са били „прогресивни“. От това правило на многочленно семейство, в което поне един от роднините е с „подозрително“ минало, има и някои впечатляващи изключения. Такъв е случаят на Нанка Серкеджиева, родена в многочленно „средно земеделско семейство“ в Пловдив. В анкетния си лист в графата „Репресирани от фашистката власт“ тя изброява баща си и майка си, бащата и братята на мъжа си. В графата „Партизани“ е написала: „Другарят ми, от 2 октомври 1942 г. до 9 септември 1944 г., отряд „Антон Иванов“; брат ми Илия, от 2 септември 1943 г. до 9 септември 1944 г., отряд „Антон Иванов“, снаха ми Вангелица, от 1 май до 9 септември 1944 г., бригада „Георги Димитров“; снаха ми Анка (неясно откога); брат ми Кръстьо преди 9 септември 1944 г. е завършил ШЗО, след което е изпратен в лагер в Свети Врач, освободен е на 9 септември 1944 г.; братът на другаря ми Христо – един месец преди 9 септември 1944 г.“3 Неслучайно Серкеджиева е единствената жена генерал в Държавна сигурност и 27 години ръководи важния Трети отдел „Картотека и архив“. Много по-чести обаче са случаите, при които заради чичо бивш общински полицай, заради брат изменник на Родината, леля в Югославия или съпруга с „попски произход” служителите на ДС продължават с години да бъдат обекти на тягостни проверки по сигнали за „лош“ произход.
Профилът на първото поколение служители на Държавна сигурност е на хора, родени през 20-те години на ХХ век, попаднали в „прогресивна среда“ в гимназията. Към втората половина на 30-те или началото на 40-те години те стават членове на РМС и „събират помощи за партизани и политзатворници“ или поне участват в „разпространяване на марки, позиви, литература, вербоване на членове за РМС, писане по стените и протестни акции“. За предимство се приема, ако са репресирани от стария режим, като внимателно се документира всеки случай на задържане, побой, изпращане в затвора или лагер за политически затворници. Този тип биография обаче може да създаде и огромни трудности на кандидата или служителя, тъй като всяко такова събитие в миналото е подлагано на строга проверка, при която се събират мненията на другите задържани по същия случай, а заподозрените в „провокации“ или предателство са уволнявани от структурите на Държавна сигурност.