Експерти: Мръсен въздух в София? Мъглата е най-виновна, а може и да е Перник

Излишно е да се забраняват колите на дизел, с дърва се топлят и на Витошка

Последна промяна на 01 ноември 2018 в 10:08 5761 4

София е като заключена къща, която не можем да проветряваме през зимата. Това е един от изводите в анализа на Визия за София на тема "Въздух, печки и коли", дискусията за качеството на въздуха в столицата е тази вечер в  галерия “Структура”. 

Според Световната здравна организация (СЗО) и Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) България се нарежда сред страните с най-замърсен въздух. 

Битовото отопление на твърди и течни горива се определя като един от най-сериозните „виновници“ за лошото качество на въздуха през зимните месеци в Столична община. Анализът показва, че по-голяма част от домакинствата в Столична община се отопляват на централно парно, около ¼ на електричество и едва около 12% на твърди и течни горива, които са и единствените източници на отопление със значими емисии на замърсители във въздуха. В сметките не са включени необитаеми жилища - 142 596 броя, който представлява около ¼ от всички жилища в Столична община. 

Централното отопление се използва в по-голямата част от града. В няколко квартала дори е над 75%. – напр. в Младост 1 и Дървеница. Отопление на електричество с над 25% има в районите Люлин, Подуене и части от центъра, в които парното се ползва по-малко. 

На нафта, въглища и дърва се отопляват хората в райони с предимно ниско застрояване – Факултета, Модерно предградие, Орландовци, Христо Ботев, Горубляне, както и със смесено застрояване като Хаджи Димитър, Левски В и Г. Интересно е, че отопление на дърва (между 2.5 и 5%), има и в центъра – северозападните части и между булевардите Витоша, Патриарх Евтимий, ул. Граф Игнатиев, ул. Г.С.Раковски, бул. Цар Освободител. 

При сравнение на енергийния баланс в битовото отопление на София с един от най-добрите градове за живеене в света – Виена, се вижда, че отоплението на електричество в София е 4 – 5 пъти повече в сравнение с Виена. Съществената разлика между двата града е в сборния дял на централното отопление и газификация, който във Виена достига до 87%, докато в Столична община е 63%. Друга разлика е в дела на твърдите и течните горива – във Виена той е около 8%, докато в София достига 12%. 

Една от най-съществените разлики между София и Виена е степента на моторизация. В София на всеки двама души се пада един автомобил, докато във Виена – значително по-малко.

Замерваните замърсители в изследването са въглероден оксид, фини прахови частици, азотни оксиди и въглеводороди. Резултатите от изследването за дизеловите автомобили показват по-високи нива на фини прахови частици спрямо евростандартите, като за евро 6 замерените стойности са в нормата. За останалите замърсители дизеловите двигатели се представят добре – стойностите са в нормата или се отклоняват с малко в някои категории.

При бензиновите автомобили резултатите са противоположни на дизеловите. И за четирите замърсителя измерените стойности са в нормата само за евро 6 и колкото по-стари са автомобилите, толкова отклонението е по-голямо от нормата при всички замърсители (освен ФПЧ, за които няма норма преди евро 5). За евро 2, 3 и 4 замерените стойности при бензиновите двигатели са 2 до 3 пъти над замерените при дизеловите двигатели. 

Като резултат от проучването с най-голям дял на замърсяване с измерваните 4 замърсителя са старите бензинови автомобили с 66%, следвани от дизеловите леки автомобили със 17 на сто. 

Поради спецификата на географското разположение на Столична община, климатичните особености също играят важна роля във формирането на качеството на въздуха. Както заради местоположението си между Стара планина, Витоша и западните склонове на Ихтиманска Средна гора, така и поради относително голямата си надморска височина, Софийското поле е най-мъгливото място в България. То се характеризира с продължителните дни с мъгли, безветрие и температурна инверсия, които създават условия за натрупване и задържане на замърсителите над града. Типичната мъгла е гъста или умерена от декември до януари, при което небето не се вижда. 

Годишно между 31% и 49% времето е тихо, като през есенно-зимния период стойностите са най-високи, тоест през зимата има най-малко вятър. Общият брой дни с мъгли в София е между 31 и 64 дни годишно, като почти всички са през зимния период.

Стойностите за ФПЧ10 над нормата са предимно през студеното полугодие. Друга тенденция е същественото намаляване на стойностите над нормата през топлото полугодие. През студените месеци половината от измерените стойности са над нормата, особено за ноември, декември и януари. В същите тези три месеца са и стойностите в диапазоните 100 – 200, 200 – 300 и 300 – 400. През летните месеци само 10% от стойностите са над нормата, като през август има замерени едва 5 стойности два пъти над нормата. Заключението е, че замърсяването с ФПЧ има ясно изразен сезонен характер. 

Изводите в анализа на Визия за София са, че не дизеловите автомобили са основният фактор на замърсяване от транспорта, а това са старите и неподдържани бензинови автомобили, както вероятно и тези на пропан-бутан. Затова и мярка, насочена към забрана на дизелови автомобили, за която има лобиране в много държави в ЕС, няма да доведе до решаване на проблема със замърсяването. Забрана за стари автомобили пък при липса на данни за автомобилите без катализатор и филтър също би била мярка, обречена на ниска ефективност. Имайки предвид факта, че средната възраст на автопарка в България е по-ниска от тази в Австрия, става още по-трудно да „обвиним“ единствено старите автомобили. 

banner 2 300x250

Друга крайна мярка е забраната на отопление на твърди горива. Причината е обвързването на замърсяването през зимните месеци с емисиите от битовото отопление. Обаче - мъглите имат най-голямо значение за формирането на качеството на въздуха в София според наличните данни. Затова и опитите за решаването на въпроса с качеството на въздуха в София са или безсмислено усилие, т.е. успехът им е невъзможен, или ще се реализират чрез недоказано коректни и неефективни мерки, които няма как да доведат до желания резултат. Това може би е и един от най-силните аргументи за нуждата от много по-детайлни и подробни данни, за да може да се предприемат работещи мерки, пишат от Визия за София. Според анализа за преноса на замърсители от други райони, напр. Перник, и замърсяването от нерегламенираното изгаряне на отпадъци, са двата източника на замърсяване, за които се знае  малко. Ако техният дял се окаже близък до този от транспорта и битовото отопление, то насочването на ресурси само за мерки спрямо транспорт или битово отопление губи смисъл и не води до решаване на проблема, смятат експертите. 

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

672

4

Батко

03.11 2018 в 10:23

ІІ.
Така например новоизградените велоалеи се ползват рядко, но са със ширина, която не позволява втора лента, което води до задръствания. Пример е велоалеята на ул. "Раковски", като практически улицата е в постоянно задръстване и то когато на нея има не повече от 25 автомобила. Ако тая велоалея е с 25 см по-тясна това ще даде място за втора лента на платното, което ще улесни движението и така замърсяване, заради престой на място няма да има. А именно задръстванията са най-големият проблем. Такива простотии съществуват и по много други улици и булеварди.

На следващо място е въпросът с чистенето/ миенето на софийските улици. Фините прахови частици се разнасят и от велосипедисти, а дори и от пешеходци. Но на общината не й хрумва, че за да не се разнасят е добре просто да ги почистват.

Най-накрая се налага извода, че София се превръща в град, който не е изгоден за живеене. Има два варианта: населението е твърде много или управлението е твърде слабо. На има други градове.

672

3

Батко

03.11 2018 в 10:12

"Анализът" е направен като преди това са взети данни от КАТ за регистрирани бензинови автомобили в София. Това са всички автомобили със софийска регистрация. Тук следват 2 въпроса:
1. Дали всички автомобили със софийска регистрация се движат в София (напр. фирмени автомобили, коли на лизинг и т.н. се ползват в други градове).
2. Дали всички автомобили са в движение (самата регистрация не означава, че се ползват). Свързан с това въпрос е и честота на ползването на автомобили - презупцията, че се ползват всеки ден просто не е вярна.

Идеята е проста: ако се обложат с много по-висок данък бензиновите автомобили това ще е приход за бюджета. Тоя приход ще бъде ползван без никакъв контрол, т.е. може да се изразходва за напълно различни от "екологичните" цели, които са уж на преден план. Например за нови магистрали, по които обаче вече няма да има автомобили.

В същото време няма дума за задръстванията в София при намален брой автомобили, причинени от малоумното управление на града.

1319

2

Шопа

01.11 2018 в 14:25

Браво ten4ev,
направо нямаш представа колко си прав !!!

1000

1

ten4ev

01.11 2018 в 10:20

Малоумници !!!!! Мръсният въздух в София е причинен от това, че улиците се мият веднъж годишно. Прахоляка е огромен. Да започнат да мият улуците, поне 2 пъти месечно и пак да си говорим !!!!!