Кърджали, 3 март, еп.15: Кмет, поп и мюфтия на кафе при даскала

Последна промяна на 03 март 2019 в 15:57 7643 2

Снимка Вилдан Байрямова

Мажоретки, гвардейци, байраци, венци и цветя, власти и народ се стекоха днес пред Паметника на освободителите в Кърджали.

От 15 години обаче официалните речи и концертната програма са последвани от традиционното сърбане на кафе в малкото бистро зад паметника. Там при Байрам Даскала на една маса сядат кметът Хасан Азис, отец Петър Гарена и мюфтията, взаимно се закичват с мартеници и разсъждават гласно за Трети март. От 2016 г. пък на въпросния ритуал действащият районен мюфтия Бейхан Ахмед бива заменян от бившия главен Фикри Сали.

Така е, защото Ахмед избра да следва партия ДОСТ на Лютви Местан, което му донесе и алтернативно джамийско настоятелство. А Сали остана верен на ДПС. За този раздор никой от кафената троица не желае да говори, но се впуска в размисли за значението на празника и неизменно се задейства употребата на понятието „толерантност“. Това е кафето на толерантността и човечността, Кърджали е градът на толерантността и нека всички да видят, че ние тук живеем в разбирателство, независимо от различията ни, казва домакинът Байрам, бивш журналист и сега директор на училище. Мюсюлманският духовник Сали честити празника и уверява, че „ние тук пишем история всеки ден“.

Тази година не отец Петър ще черпи с кафе, а „трябва местните турци“ да плащат сметката. „Защото, когато говорим за освобождението на България и вмъкнем там и Кърджали, действително и турците са освободени от османското робство. Когато руснаците идват, заварват тъжната картина на едно голо поле и съвсем малко къщички с уплашени турци, и подминават. Когато през 1912 г. идва българската войска, намира няколко турци, един албанец и един българомохамеданин. Мисля, че тук трябва да стърчи паметник на основателя на този град, митичен или не, Кърджи Али“, казва попът, известен със своята ексцентричност.

И се аргументира защо: „Първото въстание срещу османците е в този район – българи, турци, мохамедани на един общ бунт срещу султана. Населението, стоварено тук от Мала Азия, от Коня, разбира, че е под общ гнет и въстава срещу султана. Български войводи, български чети, смесени с турци, всички воюват. За съжаление, като много други въстания, и това е неуспешно. Но когато султанските орди нахлуват, избиват до крак всеки турчин, всеки българин, всеки покръстен мохамеданин и докарват турци от гръцкия Ксанти, от Бурса и Измир, за да се блокира заселването на българи“, разказва православният отец.

Султански указ забранявал турски и български крак да стъпват по тази земя, продължава той, не можело дори от прословутата чешма Айше молла да пият вода. Защото племето, бунтуващо се срещу султана, трябвало да бъде унищожено. И когато казваме, че тук е нямало българи, трябва да се знае, че е нямало и турци, подчертава отец Петър. Затова, според него, освобождението е знаково и за интернираното турско население от Мала Азия. „Този празник е общ, независимо на кого му харесва или не. Кърджи Али е наш герой. Но султанските войски превръщат гроба му в помийна яма, изтърбушват костите му. Фалшива е историята ни, а историците не искат да разберат, че това население винаги е било единно. И винаги сме били опасност – и за султана, и за следващите правителства, и за сегашните. На никого не му харесва ние да живеем заедно“, коментира свещеникът.

Той не крие възмущението си от изявленията на „един тип, дошъл онзи ден“, /вероятно визира Цветан Цветанов от ГЕРБ/, който призовал за "завземане на общините в Кърджалийско", но отказва да го назове по име. „Ние още се делим на българи и турци, така не става. Били сме под един ярем и сега сме заедно. Така, че този празник си е наш и честит ви празник, и честити ви неосъществени мечти. В Кърджали става дума за дълбока човещина. Отвратително ми е на тези празници и по избори, всеки демонстрира принадлежност. И нямаме комплекси, политиците ни ги натикват“, заключава отец Петър.

„Няма причина на този ден да не си пием кафето с попа и мюфтията при даскала. Никой тук няма основанието да не приема този празник като национален. В историята винаги може да се намери причина да се разделяме, но ние живеем днес, в настоящето. И това е кафето на нашето единение, то е знакът за нашето по-добро опознаване и осъзнаването на отговорностите. В историята на Кърджали няма случай на противопоставяне между етносите или религиите, напротив, различните хора винаги заедно са показвали отношението си към властите. Кармата на Кърджали е да казва и показва истината, независимо колко болезнена е тя“, коментира кметът Хасан Азис.

Необходимото припомняне: районът на Кърджали е освободен от турците на 3 януари 1878 г., Санстефанският договор го оставя в границите на България, но Берлинският го праща в пределите на автономната област Източна Румелия. През 1886 г. обаче с акта от Топхане се оказва в санджак Гюмюрджина /днешният гръцки град Комотини/ под пряката власт на османския султан. Градът става компенсация за Съединението между Княжество България и Източна Румелия. Следващото си освобождение Кърджали дочаква на 21 октомври 1912 г. през Балканската война, когато е отвоюван от Хасковския отряд под командването на генерал Васил Делов. В памет на героите-освободители в центъра на града е издигнат паметник през 1939 г., а за откриването пристигат синът и съпругата на генерал Делов. Заложникът на геополитическите интереси сега е малък град с население под 45 000 души и е такъв заради изселванията на турците и икономическата миграция от последните години. По времето на Балканската война, когато Кърджали дочаква своето поредно освобождение и тръгва да догонва по развитие останалите български градове, християни и мюсюлмани взаимно са се бранили, а и не само тогава. Доказателства за общия им път изведе директорът на местния Държавен архив Вълчо Златилов в рамките на международната конференция по повод 100 години от Балканската война, състояла се през 2012 години в Кърджали. Всяка година на Трети март градът се стича пред паметника-костница на Освободителите от 1912 г.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

900

2

Старши

04.03 2019 в 14:04

Браво

1005

1

МАНГО

03.03 2019 в 18:33

Хората, особено по селата и малките градове, живеят без да се делят на мюсюлмани и християни, българи, турци, арменци, черкези и т.н. и т.н. Делението обикновенно е в градовете и то по-скоро по икономически обръчи, отколкото по партийни различия. Познавам стотици български мюсюлмани - по-работливи и честни хора от тях не познавам. Спрямо етническите българи са в пъти повече хора.