Мислите, че раждаемостта ще преодолее демографската криза? Грешите! БАН описа в 109 точки как да стане това

Последна промяна на 13 ноември 2018 в 19:27 8425 2

Нереалистично е да смятаме, че раждаемостта може да подобри нерадостната демографска картина. При най-оптимистичния вариант след 20 г. населението на България ще бъде 6 750 000 души, а при най-песимистичния - 5 860 000, изчисли екип от Института за изследване на населението и човека при Българската академия. Учените от департамента му „Демография“ днес представиха акценти от изследването си, възложено им от правителството.

Техният съвет е усилията на държавниците ни да се насочат към връщането на напусналите България сънародници, защото именно те могат да окажат значително влияние върху демографията у нас. И още: да се инвестира в развиването на високоефективни професии, каквито да свързаните с високите технологии, вместо държавата да обявява, че туризмът или земеделието са ѝ приоритет. Защо да се насочим към високоефективните професии? Защото в бъдеще малко трудоспособни ще трябва да изкарват парите за много пенсионери, разясняват учените.

И все пак, има и мерки, свързани с раждаемостта, семейството и пенсионерите, които биха могли да подобрят картината и след 20 г. страната ни да е изпълнила най-оптимистичния сценарий.

Заплащане

Сега заплатите у нас са много по-ниски от тези в ЕС. Разликата е около 6 пъти и на фона на свободното движение в ЕС, България очевидно губи най-квалифицираната си работна ръка.

Освен това страната има много „спящ“ потенциал, а именно хората, които не работят и не желаят да работят – 1/3 от трудоспособното население е извън пазара, показват данните. От тях 80% не искат да се включат в него.

Държавата да насърчи инвестиционната активност, предлага БАН. Например като връща на общините частта от платените ДДС и корпоративен данък от фирмите на техните територии, а парите да позволят на местните власти да реализират инвестиционни проекти с по-голям размах, да подобрят инфраструктурата си и т.н.

Качеството на работната сила у нас е по-високо от качеството на предлаганите работни места, констатират от БАН. Казано по-просто: увеличаването на заплатите и навременното им изплащане биха свили дела на гурбетчиите.

По-прецизно насочени социални помощи – към намаляване на огромните неравенства и реална подкрепа за уязвимите – също би дала резултат, както и осигуряването на социална защита на младите специалисти.

И когато говорим за млади специалисти – крайно време е страната да въведе адекватен минимален доход, семейно подоходно облагане и необлагаем минимум – смятат учените.

С цел повишаване качеството на човешкия капитал, е добре държавата да насърчава образованието и обучението, включително на възрастните и особено на тези с ниско образование. А те, според БАН, са били около 1 милион души към 2017 г.

Семейни политики

Безплатни: учебници (каквито сега има до седми клас вкл.), лекарства, храна в училище, прегледи за проследяване на бременността, извънкласни занимания по спорт, изкуства и чужди езици – всичко това насърчава хората у нас да създават семейства и деца, смятат от БАН.

Предложените от тях мерки в тази област не се изчерпват с това: време е за увеличение на надбавките за раждане на дете и раждане на още едно в семейството, а също и за създаване на условия, при които майките могат да работят с гъвкаво или намалено работно време, както и за подсигуряване на достатъчно места в яслите и детските градини.

В тази връзка, въвеждането на системата „парите следват детето“ например би била от помощ за родителите – ако те не могат да запишат детето, защото няма място, но, за сметка на това, получават парите, за да подсигурят алтернативна услуга (напр. гледачка у дома, родителски кооператив, дневен център за почасови услуги), картината ще е съвсем различна.

За да имат доверие на детегледачките, държавата трябва да се погрижи за обучението им и лицензирането им – смятат от БАН, за които не е останал незабелязан проблемът с некачествената грижа в детските заведения заради недостатъчния персонал и които предлагат за това също да се помисли.

Друга мярка в помощ на родителите е да им се разреши да ползват платения си отпуск за отглеждане на малко дете не когато държавата иска, а когато те решат до навършването му на 8 годинки.

Нещо, на което майки, които държат и на кариерата си, биха се зарадвали е ако работодателят не „пропуска“ да им предлага и възможности за повишаване на квалификация и през периода, в който отглеждат детето си у дома.

Стареене, смъртност, качество на живот

Най-резкият спад на броя работещи у нас ще се случи към 2035 година, прогнозира БАН. Дотогава мерките, с които държавата реши да „спаси положението“, трябва да са заработили. В противен случай не ни чакат добри дни, предупреждават те.

banner 2 300x250

Ето тук е мястото за ориентиране на държавните приоритети към развиването на високопроизводителни, високоефективни отрасли. Казано по-просто: ако държавата инвестира във високите технологии, в бъдеще малко хора в активна възраст ще могат да изкарват прехраната, пенсиите на мнозина над 65 г. Технологиите, освен това, могат да облекчат значително живота на възрастните – ако отсега ги развием в тази посока.

Противно на тяхната логика, наскоро правителството обяви туризма за приоритет. По този въпрос дори спазващите добрия тон учени днес заявиха, че „това трябва да се промени коренно и да се търси стимулиране на други отрасли“. Защо например правителството да не стимулира стартъп компании? Те не са напълно доволни и от списъка на Министерството на образованието с приоритетни за икономиката ни специалности, в които се инвестира допълнително. Според тях идеята като цяло е добра, но в него трябва да попаднат други специалности, ключови за една високотехнологична икономика. Повече наука, повече предприемачество и обслужване нуждите на възрастните – така биха формирали списъка те с оглед бъдещето ни.

Миграции и национална идентичност

Доц. Д-р Спас Ташев от Института твърди, че най-големите ни загуби са на хора между 20 и 30 години, като търпим такива и във възрастта 15-20 г., както и до 35 г.

„Губим населението с най-голям трудов потенциал“, резюмира той.

А какви мерки предлага той и екипа му?

Ако погледнем вътрешната миграция (обезлюдяването на малки населени места за сметка на няколко големи центъра – включително София, Пловдив, Бургас и др.) – е необходимо държавата да насърчи повишаването на жизнения стандарт в малките населени места. Да им осигури пътища, устойчива работа на място, така че хората да не са принудени да напуснат родния дом, само и само да не гладуват.

При външната миграция адекватните решения биха били по-различни. Например признаване на придобитото в чужбина образование на завръщащите се българи и заселилите се у нас чужденци. Реализиране на специални програми за интеграция също не биха били излишни. Например може да се създадат регионални центрове за интеграция, които да съдействат и за намиране на работа.

Българите в чужбина сега са най-големият инвеститор – признава и статистиката и отчита БАН. Те трябва да бъдат привлечени, но не по-малко внимание е добре да се обърне и на историческите български общности зад граница, съветват учените. Признават, че сега няма особено големи нагласи у тях да се заселват у нас. По-скоро искат „паспорт за ЕС“, не за да живеят в България – данните сочат, че само 5% от получилите българско гражданство са се установили у нас. Останалите 95%, които „не знаем къде са“, са потенциал – съвсем не малък, убедени са учените.

В рамките на проекта "Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България" от БАН са предложили 10 пакета с общо 109 мерки. Те ще бъдат представени детайлно на конференция в София утре.

А ето и екипа, представил днес резултатите от проекта: проф. д-р Антоанета Христова - ръководител на проекта, проф. д-р Илона Томова - директор на института и председател на Научния съвет, проф. д.ист.н. Щелиян Щерионов - ръководител на департамент „Демография”, проф. д-р Кремена Борисова-Маринова - ръководител секция, доц. д-р Елица Димитрова - ръководител секция, гл. ас. д-р Стоянка Черкезова - координатор на проекта, гл. ас. д-р Спас Ташев, както и: проф. д-р Искра Белева- Институт за икономически изследвания-БАН, и доц. Мария Желязкова- Институт за изследване на обществата и знанието-БАН.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

3251

2

Бухльо

13.11 2018 в 23:05

Институт за изследване на обществата и знанието...
Институт за изследване на населението и човека...
Какви точно жизнено важни и полезни за българското общество открития и приложни решения създават тези "Институти"? И за тях върви субсидия, да правят нАука...майко мила!

5204

1

поп Дръвчо

13.11 2018 в 21:22

Впечатляващо празнословие.

Можем да намерим пирамидата на населението на България в Интернет. Да видим колко са жените в плодовита възраст и колко скоро ще влязат в нея. После да почнем да ревем, защото тези налични жени ако ще да се разпорят не могат да оправят положението. Въпреки че средно раждат повече от майките си.

За да тръгне да расте населението (а то ще тръгне) трябва да изчакаме да си отидат всички дядовци и най-вече бабички от бейбибума след войните и да спрат да тежат на статистиката.

А политиките, ах, политиките, ...
Израел с техните средно три и нещо деца в семейство няма да станем. Не и скоро.