PISA 2015: 37.9% от 15-годишните под критичния минимум по природни науки

Последна промяна на 06 декември 2016 в 13:15 5313 5

37.9% от 15-годишните български ученици са функционално неграмотни по природните науки. Това означава, че те не могат да осмислят, което четат в учебниците си и, съответно, не могат да го приложат в практиката.

Това показват данните от Програмата за международно оценяване на учениците - PISA 2015, които бяха представени днес във всички страни, които са участвали в изследването, включително България.

Представиха ги вицепремиерът и министър на образованието в оставка Меглена Кунева, зам.-министърът на образованието Диян Стаматов, директорът на Центъра за оценка и контрол на качеството на училищното образование Неда Кристанова и националният координатор Светла Петрова.

Програмата измерва доколко учениците могат да използват знанията си в реалния живот.

Оценяването обхваща три познавателни области: четивна, математическа и природонаучна грамотност. Във всеки етап акцентът се поставя върху една област, а другите две са представени относително по-общо. През 2015 г. акцентът е върху природните науки.

Тогава за първи път е включен и модул за измерване на уменията на учениците за решаване на проблеми в сътрудничество. Оценяването през 2015 г. е проведено изцяло в електронен формат.

Резултатите са по-добри, отколкото през 2006 г., когато акцентът на PISA също беше върху природните науки, каза министър Кунева, но подчерта, че те остават много тревожни. Няма да се оправдавам с факта, че резултатите са плод на политика, провеждана по време, когато е имало друг управленски екип в Министерството на образованието - обучението на всички деца е отговорност на държавата, каза Кунева.

На въпрос какво е сринало българското образование, Меглена Кунева отговори, че въпросът предполага написването на дисертация. "Децата са различни, с много по-силна индивидуалност. Не трябва да мислим, че има панацея в миналото. Не, няма. Няма как да стане с методи, които са едни в България и абсолютно различни във всички останали европейски страни. Пропуснатите възможности за промени в образованието сега ни дават основание да кажем: "Трябва да ги направим по-бързо", допълни тя.

"Законодателството трябваше да се промени много отдавна, а ние забавихме този процес с 10 години. Трябва да погледнем към драстична промяна на учебните програми",бе коментарът на зам.-министъра на образованието Диян Стаматов. Според него е необходимо олекотяване на материала.

PISA 2015

В PISA 2015 участват 72 държави и региони: Австралия, Австрия, Албания, Алжир, Аржентина/Буенос Айрес, Белгия, Бразилия, България, Великобритания, Виетнам, Германия, Грузия, Дания, Доминиканска република, Естония, Израел, Индонезия, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Йордания, Казахстан, Канада, Катар, Кипър, Китай, Китайски Тайбей, Колумбия, Корея, Косово, Коста Рика, Латвия, Ливан, Литва, Люксембург, Макао-Китай, Македония, Малайзия, Малта, Мексико, Молдова, Нидерландия, Нова Зеландия, Норвегия, Обединени арабски емирства, Перу, Полша, Португалия, Румъния, Русия, САЩ, Сингапур, Словакия, Словения, Тайланд, Тринидад и Тобаго, Тунис, Унгария, Уругвай, Финландия, Франция, Хонконг-Китай, Хърватия, Черна гора, Чехия, Чили, Швейцария, Швеция и Япония.

България е 45-а по природни науки.

Резултатите показват, че България и още 39 държави са под средното равнище. Те са: Русия, Люксембург, Италия, Унгария, Литва, Хърватия, Аржентина, Исландия, Израел, Малта, Словакия, Гърция, Чили, Обединени арабски емирства, Уругвай, Румъния, Кипър, Молдова, Албания, Турция, Тринидад и Тобаго, Тайланд, Коста Рика, Катар, Колумбия, Мексико, Черна гора, Грузия, Йордания, Индонезия, Бразилия, Перу, Ливан, Тунис, Македония, Косово, Алжир и Доминиканска република.

Страната ни има 446 точки при средни за ОИСР 493 точки. Най-висок резултат има Сингапур - 556 точки. В групата на силните страни са още: Япония (538 т.), Естония (534 т.) и Китайски Тайбей (532 точки).

Задачите се разпределят по трудност в шест нива - задачите от първо ниво са най-лесните, задачите от шесто - най-трудните. Средният резултат на всеки ученик показва на кое равнище от скàлата са най-трудните задачи, които той може да реши. Съответно средният резултат на конкретна страна показва кои са най-трудните задачи, които ученик със средни постижения може да реши.

У нас 37.9% не достигат критичното второ равнище. В ОИСР процентът е 21.2%. Страната ни е редом до Гърция, Чили и Обединени арабски емирства.

Средният резултат на българските ученици по природни науки през 2015 г. е с 12 точки по-висок от този през 2006 г., когато акцентът също е върху природните науки. Той е равен на броя точки през 2012 г., когато акцентът е математика.

Задачите от PISA 2015 показват, че процентът надостигащите критичното второ равнище по математика е 42%, а по четене - 41%. По математика има положителна тенденция, по природни науки също, но не така стои въпросът с четенето, показва сравнението на резултатите през годините.

PISA 2006

През 2006 г. акцентът на PISA отново беше върху природните науки (биология, химия, физика и природна география). Тогава България зае 42-то място сред 57-те държави участнички с резултат под средния (500 точки) - 434 точки. Средният брой точки за страните от ЕС, включени в PISA 2006, беше 497. Страната ни се нареди в една група с Чили, Сърбия, Уругвай, Турция, Йордания, Тайланд и Румъния.

Лидер в PISA 2006 беше Финландия, а в групата на държавите с високи постижения (530-542 т.) бяха: Хонконг-Китай, Канада, Естония, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Китайски Тайбей.

Учениците с резултати на шесто равнище в ОИСР през 2006 г. бяха около 1,3% и едва 0,4% от българските. Тези, които показаха, че могат да решават задачи до пето ниво на трудност, бяха около 9,1% в ОИСР и 3% от българските ученици. Резултатът на четвърто равнище бе: 29.4% за ОИСР и 13.3% за България. 15-годишните, които преодоляха задачи от трето равнище бяха средно 56,8% и 32,1% от българските ученици. На второ ниво (което се определя като критична долна граница за постиженията на учениците) в ОИСР бяха 80,9% от учениците и 57,3% от българските. 42,7% от учениците в България постигнаха резултати под критичното второ равнище.

Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) е разработена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 90-те години като периодично международно стандартизирано оценяване на ученици на възраст между 15 г. и 3 месеца и 16 г. и 2 месеца. Осъществява се от ОИСР и международен консорциум, който обединява водещи организации в областта на оценяването. У нас изследването се провежда от Центъра за контрол и оценка на качеството на образованието (ЦКОКО) на Министерството на образованието и науката.

В продължение на 120 минути (две сесии по 60 минути с 10-минутна почивка) всеки ученик решава задачите, които са определени за него. Учениците попълват три въпросника в продължение на около 50 минути: въпросник за ученика, въпросник за компютърната грамотност и въпросник за образователната кариера на ученика. Въпросници попълват и директорите на училищата в извадката, като по този начин се събира информация за училището и неговото управление, организацията на учебния процес, подбора на кадрите, квалификацията им и др.

Целта на PISA е да определи доколко учениците могат да използват знанията и уменията си  в реални ситуации, свързани с техния живот. Поради това тестовите задачи са формулирани върху съдържание от различни области на природните науки, като подборът е направен най-вече според следните критерии:

- връзка с реалния живот;

- включване на основни природонаучни понятия и концепции;

- голяма обществена значимост; 

- съответствие с възрастовите особености.

PISA е оценяване на знанията и уменията на учениците, приложени в конкретен контекст. Поради това всяка задача е формулирана в конкретен контекст. Задачите са фокусирани върху ситуации, свързани с личността, семейството и приятелския кръг; общността, както и целия свят. Контекстът на PISA 2015 е подбран така, че да съответства на интересите на 15- и 16-годишните ученици: здраве, природни ресурси, околна среда и опазването ù, рискове за природата на човека, устойчиво развитие, наука и технологии.

Оценяването е извършено централизирано.

През 2015 г. от България са участвали 6363 ученици, родени през 1999 г., от 180 училища в страната.

Извадките на всички държави се изготвят от Westat в САЩ.

PISA измерва компетентности, които се приемат като особено важни за самостоятелната обществена реализация и успешната адаптация на младия човек към променящата се реалност. Оценяването обхваща три познавателни области: четене, математика и природни науки. Във всеки етап акцентът се поставя върху една област, а другите две са представени относително по-общо.

Първото оценяване е проведено през 2000 г. и включва 43 държави, сред които е и България. PISA се провежда през 3 години: през 2000, 2003, 2006, 2009, 2012 и 2015 г.

Акцентът в PISA 2018 ще е върху четивната грамотност на учениците. За пръв път българските ученици ще се включат в допълнителен модул за оценяване на финансовата грамотност.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

4009

4

случайно прочетох

06.12 2016 в 16:18

“Меглена Кунева отговори, че въпросът предполага написването на дисертация“
Дисертация ли?
?!?На кой не му е ясно, че учебниците са трагични, че корупцията е повсеместна и че Кунева не направи нищо по въпроса?За заплащането да не говорим!