По-защитени заедно: Как да разпознаем, че човекът до нас е насилник

Последна промяна на 08 март 2019 в 09:17 4401 1

Снимка Pixabay

Надя Кожухарова е психолог и терапевт. От много години работи с жертви на насилие и на трафик на хора в Асоциация "Анимус", където е почти от нейното основаване. Помага им да се справят с психичната травма и да възстановят контрола над живота си. Европейската комисия я избира за един от героите в кампанията "ЕС: По-защитени заедно". Тя разказва за мрежите от обикновени герои в цяла Европа, благодарение на които живеем по-сигурно и защитено.

"Анимус" започва работа в далечната 1994 г., а първият ѝ проект за насилието и неговите жертви е финансиран от Европейската общност. Равенството между жените и мъжете е една от целите на ЕС. С течение на времето европейското законодателство спомага за прилагане му. Държавите членки освен това се ангажират да се борят с всички форми на домашно насилие, да предотвратяват и наказват тези престъпни деяния, както и да подкрепят и защитават жертвите. Много от проектите на "Анимус" в тази област се случват благодарение на подкрепата на ЕС, Столична община и Министерството на правосъдието.

Всяка година "Анимус" подкрепя около 2000 жертви на насилие по различен начин - в консултативния си център в София, в кризисния си център, на денонощната гореща телефонна линия и в комплекса за социални услуги.

"При нас най-често случаите попадат покрай децата, защото те са най-очевадният индикатор, че в семейството се случва нещо нередно. Те развиват различни симптоми, които се проявяват в училище и в детската градина. По повод на тези проблеми става ясно, че има домашно насилие и чрез системата за закрила на децата семейството се насочва към нас. Започваме работа с детето, но едновременно работим и с майката или с родителя, който не упражнява насилие", обяснява Надя Кожухарова.

Често самите жертви на насилие дълго не се решават да търсят помощ - заради срама, страха, безизходицата и заблудата, че никой няма да им повярва и помогне. "Особено при по-дълго упражняване на насилие те развиват усещането, че не заслужават подкрепа и че грешката е у тях", допълва психотерапевтът.

Домашното насилие не е само физическото насилие, подчертава тя.

"Даже тези случаи са много по-редки и в медиите излизат само драстичните. Истината е, че домашното насилие е комплекс от действия и поведения и в по-голямата част става въпрос за психически и емоционален тормоз."

Кои са сигналните лампи, че партньорът ни е насилник?

"Много е трудно да се каже - казва Надя Кожухарова. - Не искам да демонизирам насилниците, защото те са станали такива не от добро, а защото някой системно е пренебрегвал техните чувства като деца, системно ги е карал да се чувстват несправящи се, незначителни. Те компенсаторно са развили поведение и отношение към живота, към себе си и към другите, които - за съжаление - ги правят насилници. Отреагирането с агресия на различни фрустрации - на загуба, на изоставяне, на това, че не си в центъра на внимание, че другият в момента не е 100% ангажиран с теб - това е тяхната стратегия за справяне с личната им болка, личните им проблеми, с личните им комплекси."

Все пак могат да се откроят някои типични за психическия тормоз белези.

"Когато една жена усети, че човекът до нея не е емпатичен, че често се променя между прекрасен принц и грубиян, че няма чувствителност към нейните потребности и поставя своите винаги на първо място, че тя винаги е виновна за всичко, което се случва - това са белези на тормоз, обяснява специалистът. - Той започва под някаква форма на неразбирателство, но може да се задълбочи. Всяка жена, всеки човек си има праг на поносимост. Съветвам жените да се вглеждат в себе си, в собствените си чувства. И когато усетят, че нещо не е наред, да се опитват да го променят, да говорят за него. Когато усетят, че вече няма смисъл да се говори, да търсят други варианти. Не винаги се стига до физическо насилие."

Как 'Анимус" помага на жертвите на домашно насилие?

Ако ситуацията е тежка, най-важно на първо време е да се даде сигурност: жената и децата да се изведат от ситуацията на насилие, да им се осигурят подслон, храна. След това идва психологическата подкрепа. "Необвинителното отношение помага. Имат нужда да чуят, че не трябва да се срамуват, че не са виновни. А на тези, които имат желание да се поразровят малко в себе си и да разберат как са участвали в тази ситуация, помагаме да анализират нещата, да разберат могат ли да намерят сили да се променят. Изобщо, да започнат да гледат на себе си по друг начин - като на хора със стойност, с достойнство, с които никой няма право така да се държи", казва Надя.

По думите ѝ подкрепата помага на много от жертвите на насилие да започнат наново живота си. Много жени пък се връщат в ситуация на насилие, но вече гледат по друг начин на нея и ще се опитват да я променят. И следващия път вече няма да го позволят и ще направят промяната. 

Как дебатът за Истанбулската конвенция промени нагласите у нас?

Миналогодишните дебати за Истанбулската конвенция, които излязоха извън темата за домашното насилие, шокирали Надя и колегите ѝ. 

"Ние бяхме много изненадани от развоя на тези дебати, защото си представяхме, че обществото ни е доста по-напреднало в това отношение. Оказа се, че не е така. Стана ясно, че българското общество е изключително толерантно към насилието изобщо и към домашното насилие. За съжаление, неприемането на този документ затвърди това. В момента се приемат мерки, променя се НК. Искрено се надяваме да се промени и да се актуализира и Законът за домашното насилие. Неприемайки Истанбулската конвенция, обществото каза: "Ние ще вземаме мерки постфактум. Няма да се променяме като общество, няма да си променяме начина на мислене, за да намалим насилието чрез превенция и повишаване на осъзнатостта за това", коментира Надя.

Според нея, повлияна от този начин на мислене, самата жертва също променя мисленето си. "Трябва да се осъзнае в обществото, че жертвата морално и психически е по-силна от самия насилник. Защото тя се справя по някакъв начин, оцелява, опазва себе си и децата си. Развива стратегии, прави компромиси. Неща, с които не всеки човек би могъл да се справи. Такива жени са доста силни и смели. Просто те не го знаят и не гледат по този начин на себе си", убедена е психоложката.

banner 2 300x250

Попадналите в ситуация на насилие винаги могат да се обадят анонимно на Горещия телефон на Асоциация "Анимус" - 0800 1 86 76 и 02/981 76 86. "Ако човек се чуди какво става с него, ако се срамува, ако иска да запази анонимност, това е много подходящо място просто да си поговори, да си разкаже историята и да получи съвет какво се случва с него и как да търси помощ", съветва Надя Кожухарова. 

"Телефонът е една уникална услуга, защото той се осъществява от доброволци. Много се гордея с тази програма, защото през нея са минали страшно много хора. За телефона работят 15-20 души на смени и за всичките си над 20 години съществуване, той не е спирал да работи нито за ден. Два пъти в годината набираме нови доброволци. Но няма никакво съмнение в тяхната подготовка и професионализъм, защото те преминават изключително сериозно обучение. Всеки разговор се обсъжда. Линията се обслужва от представители на всякакви професии, вкл. лекари, инженери, адвокати, пиар специалисти, IT специалисти, които вземат присърце тази тема. Доброволците после отиват да работят на други места. Реализират се в професиите си. Но носят със себе си това знание, тази нагласа, и могат да ги разпространяват. Научават какво е насилието, каква е динамиката, как се чувства жертвата. Консултирали са хиляди хора", споделя Надя.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1047

1

Васко Кънев

08.03 2019 в 10:50

"Истината е, че домашното насилие е комплекс от действия и поведения и в по-голямата част става въпрос за психически и емоционален тормоз.", който в много случаи се проявява от страна на жената към мъжа, но тази асоцияция изобщо не коментира такива варианти...