Почина археологът-праисторик проф. Хенриета Тодорова

Последна промяна на 15 април 2015 в 20:48 2591 0

проф. Хенриета Тодорова.
проф. Хенриета Тодорова.

Известната българска археоложка-праисторик професор Хенриета Тодорова е починала на 12 април, съобщи сайтът a Archeology.Ovo.bg.

Опелото ще се извърши в петък, 17.04.15, в църквата "Света Неделя".

Проф. Хенриета Тодорова е родена на 25.02.1933 г. в София. През 1954 г. завършва университета "Ян Амош Коменски" в Братислава, специалности История и Философия.

Основните изследвания на проф. Тодорова са върху неолита, енеолита и протобронзовата епоха в Североизточна България и по Черноморското крайбрежие, които до 70-те години на ХХ век бяха непознати на праисторическата наука. На нея принадлежи откриването и проучването на неолитните култури Копривец, Цонево, Овчарово и Усое. Особено ценен е приносът на проф. Тодорова в изследванията на най-древната култура на Добруджа. През последните 28 години тя ръководи разкопките на селищната могила Големия остров и свързаните с нея некрополи на западния бряг на Дуранкулашкото езеро (5 250 г. пр. Хр. до ІХ–Х в. сл. Хр.).

Тодорова е автор на 14 монографии и над 100 статии на български, английски, немски, френски, руски и италиански език. На нея принадлежи и първото изследване на праисторията на Южна Добруджа, намерило място в том І от многотомната „История на Добруджа”. Археоложката допринася съществено за разширяване на познанията върху праисторията на Балканския полуостров през VІ–ІV хилядолетия пр. Хр. Благодарение на нея днес вече ясно се очертава праисторическото развитие в районите на Долния Дунав, Северна България, Добруджа и западното Черноморско крайбрежие от момента на неолитизацията им в края на VІІ хил. пр. Хр. до края на ІV хил. пр. Хр.

Праисторическата металургия е друга област, в която проф. Тодорова има съществени приноси. Те касаят прецизирането на началото на тази металургия (отнесено към първата половина на V хил. пр. Хр.); типологията на най-ранните медни изделия и свързването им с медно-рудните находища на Балканския полуостров.

Разкопките на проф. Тодорова върху цялата площ на селищните могили Голямо Делчево (Варненско), Овчарово и Поляница (Търговищко) и Дуранкулак (Добричко) хвърлиха светлина и върху праисторическата архитектура – структурата на енеолитните селища и техните укрепителни системи. Тези резултати се цитират навсякъде по света.

Въз основа на данните за най-ранната металургия и интерпретацията на некрополите от Варна, Девня и Дуранкулак тя изказа хипотезата за появата на най-ранната протоцивилизация на човечеството именно по западния бряг на Черно море и убедително обоснова причините за това. Използваният от проф. Тодорова надрегионален подход в анализите на праисторическите явления й даде възможност да докаже наличието на големи етнокултурни комплекси, които определят общата картина на праисторията на Балканския полуостров. Чрез анализа на палеоклиматичните данни проф. Тодорова установи, че дълбоката екологическа криза в края на V и първата половина на ІV хил. пр. Хр., а не само постулираната степна инвазия, е причина за загиването на протоцивилизациите на Балканския полуостров.

През 2003 г. честването на 70–годишния юбилей на проф. дин. Хенриета Тодорова съвпадна с излизането от печат на дългоочаквания том 2 от поредицата „Дуранкулак”, издаден от Немския археологически институт – Берлин.

Ръководител на авторския колектив е проф. Тодорова. Книгата е явление в световната археология и заслужено получи високото признание на научната общественост. През същата година бяха публикувани изследвания в чест на ст.н.с. I ст. дин Хенриета Тодорова в специален брой на сборник „Добруджа” – издание на Регионален исторически музей– Добрич. НДТ