Преп. Евтимий Нови живял пет месеца в пещера

Последна промяна на 15 октомври 2019 в 05:27 586 0

Църквата почита днес Преп. Евтимий Нови. Светското му име било Никита, той е роден през 824 година в селището Опсо, близо до град Анкира в Галатия. 

Родителите му, Епифаний и Анна, били богати, но много благочестиви. Никита още от най-ранните си години бил кротък, честен, послушен и покорен на родителите си. Той странял от обичайните игри и обичал често да посещава църковното богослужение. Когато бил на седем години, баща му починал. На грижите на майка му освен него останали още две дъщери - Мария и Епифания.

Скоро Никита, който бил твърде разумен за възрастта си, станал ревностен помощник на майка си във всички нейни грижи за дома и семейството. Престарялата жена желаела да облекчи задълженията си по дома и побързала да му избере достойна невеста. Скоро тя намерила разумна и скромна девица, на име Ефросиния, дъщеря на богати и славни родители, и Никита се съчетал в брак с нея. Скоро Бог благословил брачния им съюз с раждането на дъщеря, наречена в светото кръщение Анастасия. След това Никита, който сметнал раждането на детето за достатъчно утешение за майка си и съпругата си, решил да остави семейството си и да се посвети изцяло на служението на Бога по монашеския път. Като оправдание за решението му послужило и това, че омъжената му сестра Мария живеела в бащиния им дом и можела да остане в помощ на майка им.

14 септември, празника на Въздвижение, бил последният ден, който Никита прекарал с роднините си. На другия ден, в деня на паметта на съименника му свети мъченик Никита, той оставил завинаги своето семейство, като казал, че отива да нагледа коня си, който бил на паша в долината. И дълго време осиротялото семейство не знаело истинската причина, поради която Никита оставил бащиния дом.

А преподобният обиколил много места, посетил много подвижници и накрая достигнал непристъпните възвишения на Олимп, където по това време се прославил с подвизите си преподобният Иоаникий Велики.

След време смиреният Никита си тръгнал от свети Иоаникий. Той разбрал, че ако остане край него, сред монасите му, не ще избегне славата, която така ненавиждал още в детските си години и спасявайки се от която избягал от родния си град. Друг старец, на име Йоан, който живеел недалеч от свети Иоаникий, с радост приел дошлия при него Никита и след като му преподал наставления за подвизите на монашеското житие, скоро го облякъл в ангелски образ и го нарекъл при пострижението Евтимий.

Младият монах останал при Йоан доста дълго време и се научил от него на пустинно безмълвие и подвижничеството, а после по заповед на учителя си отишъл в киновията Писадинон, за да се научи от старците на подвизите на киновийното монашество. Игуменът на обителта Николай, който управлявал киновията с голямо благоразумие, приел новия ученик и го назначил отначало на най-ниските степени на послушанието. Евтимий не възроптал, макар това да било съпроводено с много трудове. Той ги сметнал за истинско лечение за своето младо тяло.

Като се укрепил в добродетелите на общежителния живот, той решил да иде в пустинята, за да постигне в безмълвие още по-голяма близост до Бога. Пътят на строгото безмълвие още не бил преминат. По това време славата на Атонските подвижници се ширела далеч и преподобният решил да се отправи при тях. Той открил намерението си на един от великите подвижници на Олимп - стареца Теодор. Светият старец благословил ревностния монах по новия път, и тъй като старецът Йоан, от когото Евтимий приел първото си пострижение, вече не бил между живите, го облякъл във велик ангелски образ. След осем дни той вече бил готов за път, за да остави Олимп след петнадесетгодишно пребиваване на него. Спътник му станал монахът Теостирикт, който също като него жадувал за високите подвизи на монашеството.

Пътят от Олимп до Атон минавал през Никомидия. Когато пристигнал там, преподобният бил утешен от радостното известие, че всичките домашни, които оставил в бащиния дом, са живи. Желаейки да облекчи скръбта от разлъката с тях, той им пратил един свят кръст и наредил на пратеника да им предаде, че няма вече Никита, а има монах Евтимий, който ги съветва да последват примера му. Когато получили това известие, роднините му отначало плакали, но тъй като любовта им към него била голяма, и те, укрепени от помощ свише, впоследствие се решили да последват неговия пример. Всички, освен дъщерята на преподобния, която по това време се омъжила, станали монахини.

Когато пристигнал в Атон, той ревностно се заел да изпълнява устава на тамошния манастирски живот. Но на Атон той останал за кратко, защото не намерил желаното безмълвие. Много нови подвижници заселили бившата пустиня. Тогава свети Евтимий си избрал ново убежище - един необитаем остров, наречен Нових, където се оттеглил заедно с други двама единомислени монаси - Симеон и Йоан Колов.

След време Евтимий отишъл във Врастама. Тук му било съдено отново да се срещне с предишния си сподвижник - преподобния Йосиф. Събрали се и много други братя в Господа, които пожелали да се заселят близо до Евтимий. Той построил за тях килии, а сам се поселил уединено в една яма. Преподобният понякога оставял ямата и посещавал братята, а понякога, ревнувайки за безмълвието, изкачвал върховете на Атон и там, в молитви беседвайки с Бога, така очистил ума и сърцето си, че се сподобил с Божествени видения и откровения.

Веднъж изпълнявайки Божествената заповед, преподобният оставил Атонските върхове и като взел със себе си двама монаси - Игнатий и Ефрем, отишъл в Солун. Този път градът го посрещнал като "ангел, слязъл от небесата". Той разпитал за мястото, наречено Перистера, взел водачи и заедно с тях се отправил към планината, където наистина намерил една кошара. Откритите му свише признаци сочели, че именно тук трябва да се търсят руините на предишния храм, но никой от местните жители не знаел нищо за него. Тук отдавна вече имало кошара и местните християни нямали никакво понятие, че оскърбяват светинята. Той започнал да копае и скоро намерил основите на храма. Тогава местните жители, поразени от необикновения дар на прозорливост на стареца, охотно поели разходите по възстановяването на забравения храм. Така бил издигнат храмът на свети aпостол Андрей с два допълнителни олтара: отдясно - в чест на свети Йоан Предтеча, и отляво - на свети Евтимий Велики.

Накрая, през 863 година, храмът бил завършен. По желание на местното население при него бил създаден манастир, който впоследствие се прославил с множеството си монаси.

Заради благочестивия си живот свети Евтимий се сдобил с дара на прозорливостта и чудотворството. Много монаси приели пострижение от преподобния. И много миряни увлякъл с подвизите и чудесата си по пътя на монашеството. Много нови манастири възникнали благодарение на неговите старания и грижи на Олимп, Атон и в Солун.

Накрая, четиридесет и две години след като оставил бащиния си дом, свети Евтимий се утешил, като приел в монашество и своите роднини, към което ги призовавал още в Никомидия. Той взел при себе си в манастира своите роднини, а за жените построил нов манастир на място, което закупил за целта. За игумения на манастира била поставена сестрата на преподобния, наречена в светата схима Евфимия. Като оставил двата манастира на грижите на Солунския митрополит Методий и дал наставления, преподобният отново се заселил заради безмълвието в предишната си кула близо до Солун. А Господ го сподобил да намери вечен покой близо до онези висини на Атон, където той извършил най-много подвизи.

Предузнал деня на кончината си, преподобният свикал за обща трапеза братята от най-близките Атонски манастири, отпразнувал с тях този ден и се простил с тях. На сутринта, без да каже нищо на никого, взел само един монах на име Георгий и се отправил на едно уединено място - така наречения Свещен остров. Там той се подвизавал около 5 месеца в една пещера и накрая починал на 15 октомври 889 година.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !