Сметната палата откри редица нарушения в работата на "Фонд "Научни изследвания"

Последна промяна на 27 август 2015 в 11:16 3429 2

Сметната палата публикува одитния си доклад за извършения одит „Изпълнение на Националната стратегия за научни изследвания за периода от 01.08.2011 г. до 31.12.2014 г.“

Основният извод в резултат на одита е, че поради пропуските и недостатъците в дейността си, структурите в системата на Министерството на образованието и науката не са осигурили ефективното изпълнение на Националната стратегия за научните изследвания и не гарантират постигането на стратегическата цел за превръщането на българската наука във фактор за развитието на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности.

„Фонд „Научни изследвания“ не е управляван ефективно и не е изпълнил основната си функция - развитие на науката в полза на икономиката. Много са нашите негативни констатации, за съжаление те са в сфера, към която всички имаме големи очаквания, защото без силни научни изследвания, без силни иновации, няма как да бъде постигнат просперитет на нацията.“ Това е мнението на председателя на Сметната палата Цветан Цветков.

Неефективното управление на фонда като основен финансов инструмент за насърчаване на научните изследвания, не осигурява: резултатност на научно изследователската дейност, концентрация на ресурси в приоритетните области на научните изследвания, ефективно използване на националните и европейски фондове.

В Плана за действие за периода 2011-2013 г. към Националната стратегия са включени мерките и част от предвидените в нея инструменти за изпълнение с общ бюджет над половин милиард лева. От него 190 млн. лв. са за мерките, изпълнявани от водещите институции - Министерството на образованието и науката и Фонд „Научни изследвания“, като са усвоени 64,5 на сто от планираните средства. (От общия бюджет 355 млн. лв. са предвидени за мерки от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, което е извън обхвата на настоящия одит.)

Само 6 на сто е делът на финансирането със средства от структурните фондове на Европейския съюз. Това е една от причините за неблагоприятния финансов профил на България за разходите за научна дейност.

Темпът на нарастване на разходите за научноизследователска и развойна дейност като процент от БВП не гарантира изпълнението на заложената цел в Националната програма за реформи България 2020 - достигане на 1,5 на сто на разходите от БВП до 2020 г.

Дейността на Фонд „Научни изследвания“ е осъществявана при липса на координация с други финансиращи институции и не са създадени условия за повишаване на ефективността при финансирането на научно изследователската дейност.
Координацията по рамковите програми на Европейския съюз и финансирането на проекти по тях не е ефективна и ефикасна и не подпомага интегрирането на българската наука в европейското изследователско пространство.

Не са предприети действия за разширяване на двустранното сътрудничество на България с по-голям брой държави. Това ограничава обмена на знания чрез реализирането на проекти и ползването на съвременни научни инфраструктури от българските учени.

Функционирането на интерактивната платформа не е ефективно и не подпомага подобряването на връзката образование-наука-бизнес.

Липсата на ефективна система за оценка на научноизследователската дейност не създава благоприятна среда за оценка на научната дейност.

Сред основните слабости са и:

Регистърът за научна дейност в Република България се води и поддържа на национално ниво от МОН. През одитирания период това не е ставало адекватно, поради което и не показва реалното състояние на българските ресурси в областта на научните изследвания.

Липсва вътрешен ред, което създава риск относно пълнотата, съхраняването на документацията и осигуряването на база данни за отчитане на изпълнението на мерките по Националната стратегия.

Министерството на образованието и науката и Фонд „Научни изследвания“ не са правили инвентаризация на научното оборудване, закупувано от бенефициентите по финансираните проекти. Липсват регистри за неговата реализация и отчитане. Не са създадени условия за ефективно използване на материалната база от научно оборудване и съществува риск от двойно финансиране на дейности в одобрените проекти.

Липсва информационна осигуреност на управляваните проекти по проведените от Фонд „Научни изследвания“ конкурси за научни изследвания. Това лишава от прозрачност разходването на средствата за научна дейност и не осигурява условия да се следи цялостното им състояние и постигнатите от тях резултати. Проведени са само две конкурсни процедури.

В края на одитирания период е създаден Национален съвет за наука и иновации за подпомагане на министъра на образованието и науката при провеждането на държавната политика за насърчаване на научните изследвания, но не са осигурени възможности за неговото ефективно функциониране.

Сметната палата дава на министъра на образованието и науката 21 препоръки за подобряване на дейността, на управителя на Фонд научни изследвания - 4 препоръки, и на председателя на Българската академия на науките - 2 препоръки.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

27.08 2015 в 14:25

В СУ научните изследвания отдавна се ръководят от мафиоти и ченгета. Виж comdos.bg.

27.08 2015 в 12:29

Сметната палата е показала само върха на айсберга.
Не виждам нищо за фирмичката на Кънчо и Андрей, която източи сумати пари чрез псевдонаука, напр. 200000 за оптимизиране на флоуцитометрия, дето в нормалните страни се прави за 1 седмица от докторант на цена под 10000.
Създавала се опасност за двойно финансиране, айде сега не знам, колко фактури се отчитат и у нас и пред ЕС, за едно и също нещо.
Или може би обществените поръчки при което се купува апаратура или реагент на двойна или тройна цена, спрямо каталожната на фирмата, като на конкурса се явяват 5-6 еднолични търговци и една фирма, жената на собственика на която се явява работодател на въпросните ЕТ-та.
Въобще да не продължавам.