СУ №1 за природни науки и право, АУБ - за икономисти, мениджъри и журналисти, ТУ-София - за инженери и компютърни специалисти

Последна промяна на 20 декември 2018 в 12:27 4171 0

Георги Стойчев

Софийският университет е най-силният в България за обучение по природни науки, педагогика, право, социология. Техническият в София е първият в държавата за част от инженерните и компютърните специалности, а Американският - за бъдещите икономисти, мениджъри, журналисти, пиар специалисти и специалистите по политически науки.

Това показва осмото издание на рейтинговата система на университетите за 2018 г., представена днес от министъра на образованието Красимир Вълчев съвместно с ръководителя на консорциума - изпълнител („ИОО-С“, състоящ се от Институт "Отворено общество" – София, и "Сирма Солюшънс") Георги Стойчев.

Софийският университет е най-добрият избор за направленията:

1. Биологически науки

2. Биотехнологии

3. Информатика и компютърни науки

4. История и археология

5. Математика

6. Науки за земята

7. Педагогика

8. Педагогика на обучението по...

9. Право

10. Психология

11. Религия и теология

12. Социология, антропология и науки за културата

13. Туризъм

14. Физически науки

15. Филология

16. Философия

17. Химически науки

banner 2 300x250

Техническият университет в София е №1 в следните направления:

1. Комуникационна и компютърна техника

2. Електротехника, електроника и автоматика

3. Енергетика

4. Машинно инженерство

5. Общо инженерство

6. Транспорт, корабоплаване и авиация

Американският университет в Благоевград е на върха в следните направления:

1. Администрация и управление

2. Икономика

3. Обществени комуникации и информационни науки

"Искам да изразя огромни благодарности към нашите преподаватели и служители, които с ежедневната си работа и усилия осигуряват образование на световно ниво и дават възможност на нашите студенти да станат смислени и успешни граждани - коментира президентът на АУБ д-р Стивън Съливан. - Рейтинговите системи са изключително важни, защото дават информация на студентите и кандидат-студентите, както и стимулират университетите в това да бъдат все по-добри и да търсят все по-високи резултати. Те предоставят важна информация на държавните институции за цялостното състояние на образователната система, като помагат за очертаване на цели и приоритети. Въвеждането на такава система в България бе изключително важна стъпка, която е в крак със световните тенденции.“

15 от 51-те висши училища в рейтинга оглавяват класацията за 1 от общо 52-те професионални направления, показват още данните. Някои от тях са уникални за самото висше училище. Например Минно-геоложкият университет е единственият със специалности в направлението "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми", а Химикотехнологичният и металургичен университет е в същата ситуация по отношение на "Металургия". Това важи и за "Горско стопанство", предлагано само в Лесотехническия университет.

Тазгодишният рейтинг показва, че броят на студентите намалява, реализацията се подобрява, научната дейност на висшите училища се увеличава, каза Георги Стойчев.

Студентите днес са средно с 15% по-малко, отколкото преди пет години. В 13 професионални направления намалението е с повече от 30 на сто, например двете най-масови - "Икономика" и "Администрация и управление". Там от приблизително 60 хил. студентите са намалели до 45 хил. за посочения период.

Увеличение има в медицинските направления. От 6 хил. студенти през 2013 г. сега те са близо 11 хил., или ръст с над 80%. В резултат на този процес "Медицина" е четвъртото най-масово професионално направление в България. За това говори и фактът, че през 2013 г. на един студент по "Медицина" са се падали по двама студенти, учещи право. Днес първите са повече.

С около 45% повече са студентите по стоматология, с 37% - в направлението "Здравни грижи". Нарастват "Информатика и компютърни науки". И въпреки този ръст, който говори и за преструктуриране във висшето ни образование, се очаква недостиг именно на такива специалисти в близките 10 години заради дигитализацията, посочи министър Вълчев.

Преструктурирането е в резултат не само на държавната политика за намаляване на броя студенти в направления със свръхпроизводство на кадри и увеличение в тези с очакван недостиг. То се дължи и на рационализация - кандидат-студентите се ориентират към специалности, които дават по-добра реализация, посочи Стойчев.

През петте години констатираме още една положителна тенденция: видимо се увеличава научната продукция на българските висши училища като обем, качество и въздействие, посочи той. В това отношение например много видим е ръстът на УНСС, които тръгват от по-ниска база, но увеличението им е тройно за петгодишния период.

Подобрява се реализацията на завършилите, показва тазгодишният рейтинг. Тази тенденция остава непрекъсната за последните 6 години.

Безработицата след младите висшисти (завършили през последните 5 години) се е свила до 2,4% от над 4%. В нито едно професионално направление тя не надвишава 4 на сто. Млади безработни висшисти в бюрата по труда практически няма, каза Стойчев.

И все пак има и един тревожен момент: младите висшисти, които заемат позиции, изискващи висше образование, са само 49%.

Нарастват и доходите на висшистите – средният осигурителен доход за последните пет години се е увеличил от 867 лв. на над 1150 лв. Най-висок е той при "Информатика и компютърни науки", "Математика", "Добив на полезни изкопаеми", "Военно дело", "Металургия".

Най-бързо растат официалните заплати в "Металургия", "Фармация", "Математика", както и при инженерните специалности, в добивната индустрия. Всичко това показва от какви кадри българската икономика има нужда, посочи Стойчев.

Друг момент, който заслужава отбелязване: завършилите специалност от направлението "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" са в Топ 3 на висшистите с най-висок доход. В същото време, направлението е предпоследно по успех от училище сред приетите първокурсници - едва 4,38. Всичко това показва високата му добавена стойност, коментира още Стойчев.

Има направления, при което е важно не само какво, а къде учите. Такива са инженерните, компютърните, икономическите и "Администрация и управление". Там реализацията на завършилите различните предлагащи ги висши училища е съществена.

В "Икономика" първите три са Американският университет, Софийският университет и УНСС. Последните - с над 10 пъти разлика в реализацията - са Техническият университет в Габрово и "Асен Златаров" в Бургас.

Има и направления, в които е важно какво, а не толкова къде учите - типичен пример е "Медицина", както и останалите направления, свързани със здравеопазването. Тук реализацията на първия и последния университет е много сходна.

И все пак, когато избирате университета, в който кандидатствате и използвате рейтинговата система, за да се ориентирате, имайте предвид, че пет точки разлика в резултатите между университетите е несъществена - подчерта Стойчев. Тя може да се дължи на случайни, временни причини. Когато е толкова малка, не би било изненадващо, ако визираните университети разменят местата си в годините. Те на практика са "университети близнаци", коментира той.

Има направления, които не е важна класацията на университетите, не е важно направлението, а конкретната специалност. Типичният пример е с направлението "Архитектура, строителство и геодезия", в което университет №1 в България е Университетът по архитектура, строителство и геодезия. Едно е да учите архитектура, друго е геодезия, трето - специалността "Пожарна и аварийна безопасност", която е в същото направление.

Ако сравняваме не направления, не университети и специалности, а София срещу страната, резултатът е следният: столицата е първа в 40 професионални направления, университети в страната са №1 в 12.

Университетите и висшите училища извън София са силно конкурентоспособни в сектори като земеделие, аграрен, обществен сектор, медицина, педагогика, даде пример Стойчев.

Ако пък сравняваме държавни и частни университети, ще видим, че пет от класациите се оглавяват от частни.

Разпределението на студентите пък сочи, че 13% от тях учат в частни висши училища, а когато става въпрос за "Театрално и филмово изкуство" и "Теория на изкуството", над 50% са в частни.

Има ръст на чуждите студенти от 4 на 6% и той е особено видим в направление "Медицина" (52%).

След представянето на данните министър Вълчев отправи апел към учениците и студентите: "Инвестирайте в обучението по математика и природни науки!" Видно от резултатите, то е най-рентабилно, посочи той.

Всички класации в рейтинговата система вижте тук.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !