Андрей Райчев: Руснаците са тежко обидени, все едно ни казаха 'Държахте се като помияри'

Борисов е опитал да бъде посредник между Европа и Русия, смята Райчев

Последна промяна на 31 май 2018 в 12:57 13686 2

Руснаците са тежко обидени. С едно извинение не става, ще е нужна дългосрочна политика. Така социологът Андрей Райчев коментира пред БНТ посещението на премиера Бойко Борисов в Русия и срещата му с президента Владимир Путин. 

Според него с посещението си в Москва Борисов е опитал да се впише в една посредническа роля, подобна на тази с турския президент Реджеп Тайип Ердоган. 

"Това, което виждаме, е върхът на айсберга и сме в положение да гадаем по този връх какво става отдолу. Главното е пукнатината, която се появи между САЩ и Европа. Тя отдавна тлее. Френският президент опита да я преодолее при едно важно посещение, но и той не успя, това беше лоша визита. Тогава той възкреси една категория на Де Гол – Европа от Атлантика до Владивосток. Това е не само на Де Гол формула от 60-те години на миналия век, но и нещо, което президентът Путин много често повтаряше в началото, в първите си мандати. Това означава, че Европа, във връзка с Иран и други причини, се е решила на самостоятелна политика по отношение на САЩ. Главният критерий на тази политика, първото нещо, което ще излезе от нея, е руският въпрос", посочи Райчев.

По думите му именно в този контекст Борисов е успял да се впише с посредническа роля. "Да се окаже, макар и лидер на малка страна, подходящият човек за един предварителен диалог, а дай Боже и България да се окаже място за среща на двете страни, които ще установяват нови отношения. Искам само да подчертая колко дълбоки са тези нови отношения. Нови отношения между Европа и Русия би означавало: признаване на Крим, махане на санкциите, нормализиране на ситуацията в Украйна – това са огромни неща, представете си го като две огромни континентални плочи, които се движат – една от друга се отдалечават или приближават, ако се приближават, става планина, ако се отдалечават – планина или море. Това са големи неща и тук ние се опитваме да се впишем", допълни той.

Според него българската делегация е посрещната студено от руската страна

"В целия разговор дума не стана за думата „санкции“, думата „Крим“ или думата „Украйна“. Нито един не я произнесе. Нито последва някакъв вид покана. И доколкото разбирам срещата е свършила по-бързо, отколкото нашите са предполагали. За това не съм сигурен. Не стана дума за нищо по-голямо. От руската страна имаше много ясна студенина. Още в най-първите си думи президентът Путин каза: „Не сме се виждали достатъчно дълго“ - т.е. един вид „нещо те нямаше, когато беше трудно“. После неговият говорител Песков излезе и коригира: "нищо не сме се договаряли, само за пръв път обсъждаме, не сме казали, че ще правим АЕЦ, казахме, че вие имате желание ние да го правим". Това са все едни знаци за студено", коментира още Райчев.

По думите му една от причините за студената реакция са изказванията на експрезидентът Росен Плевнелиев. 

"Този човек наговори такива работи за Русия – то бяха едни хибридни войни, той ги обвини във всички грехове, говори за тях като бетер, бетер най-антисъветски настроения американец. Това не се оказва без цена и това плащаме сега. Те са тежко обидени. Борисов се опита да се извини, като каза, че големият брат прощава, ние сбъркахме, но не получи усмивка, а реплика, че големият плаща. Т.е. имаме сложна ситуация с Русия и тя е психологически сложна. Не е въпрос на хъбове. Отношенията България – Русия са много стари, те са 200-годишни. И 200 години, през каквото и да сме минали, връзката между двата народа не е загубена. Тези отношения са повече и от Путин, и от Борисов взети заедно и умножени по десет. Руснаците смятат тези отношения за загубени, те просто не ни вярват. Ще го кажа много грубо: „Държахте се като помияри“, това чух. И с едно извинение не става, иска по-дългосрочна политика", заяви Андрей Райчев.

Той изрази мнение, че Борисов прави много рискован лично за себе си ход, като залага на АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“.

"Това е изгодно за България, но е важно какво мисли Америка за това. От тази гледна точна е много рисковано, защото може да се схване от нашите партньори в НАТО като политика против тях. (...) България никога не е била против АЕЦ "Белене" и „Южен поток“. Всички наши правителства са прегръщали тези проекти, защото са много изгодни финансово. Само че не ни даваха. В първия случай просто дойде Хилъри Клинтън и нашите си промениха мнението за АЕЦ", посочи той и допълни, че Борисов се възползва от новата ситуация между САЩ и Европа, но ако тя се промени, пак ще се появи обосновка, че тези проекти са неизгодни. 

Посещението на Борисов в Москва и новината за възможно включване на България в "Турски поток" коментира и политологът Антоний Гълъбов. 

"Това е фаза от процес. Подготовката е започнала през март. Имаме нова позиция, която беше насърчена от ЕК с решението за „Газпром“. Имаме междинни резултати на процес, който е в ход, не е отделна ситуация, която веднъж е постигната и след това ще потъне в някакви други разговори. България има шанса да се върне към енергийната тема в отношенията с Русия в по-добра позиция", посочи той.

По думите му изглежда, че се връщаме към тези проекти, но те не са същите - сега са български и са по-изгодни за България. 

"Преди две седмици излезе информацията, че Турски поток ще продължи до европейска територия. Големият въпрос беше коя е европейската територия – дали ще продължи до Гърция, или до България. (...) "Южен поток" щеше да донесе на България печалба само от транзитни такси. Газовият хъб "Балкан" е друга конструкция. Газовият хъб би позволил на България да бъде търговец, а не само транзитьор на газ", коментира Гълъбов.

"Отношенията между Европа и Русия ще се моделират през следващата една година до следващите европейски избори. Този период е достатъчно гъвкав и пластичен, за да може България да се позиционира в него, важното е това да не приключи с края на председателството. Важното е, веднъж усвоена тази роля, България да продължи да полага тези усилия в многопосочна дипломация, не само в двустранни отношения. Между другото, когато отношенията със Западните Балкани излязоха извън сферата на двустранните отношения, се усети промяна. Много важно е да можем да си говорим и България да държи отворени всички възможни канали на комуникация", подчерта Гълъбов.