Авиация на трупчета или как беше „приземен“ проектът за нов изтребител

Последна промяна на 23 юни 2014 в 16:00 9130 5

Снимка OFFNews

Тестови полет на изтребител "Грипен" в базата на СААБ в Линчопинг.

По всичко личи, че армията ни за пореден път ще се размине с модернизация на бойната си авиация. Проектът за купуване на нов тип многоцелеви изтребител се превърна в сага, след като в последното десетилетие няколко правителства тупат топката и умишлено или от нехайство отказаха да поемат отговорността за бъдещето на бойната авиация. 

Тази година ситуацията с взимането на решението е аналогична с тази в края на мандата на предходното правителство. Тогавашният министър Аню Ангелов беше подготвил предложение за купуването на употребявани изтребители F-16, което не влезе в Министерски съвет. Настоящият военен министър Ангел Найденов трябва да внесе предложение със съответните аргументации за това дали да модернизираме старите съветски МиГ-ове или да вървим към купуването на изцяло нов тип многоцелеви изтребител, съвместим с НАТО-вските стандарти.

Повече от очевидно е, че правителството в оставка няма да се ангажира да вземе подобно решение и така проектът ще увисне отново, въпреки натиска и неотложността на реализацията му.

Като държава член на НАТО, България е поела ангажимент към 2016 година да предостави 8 многоцелеви изтребители при поискване от страна на НАТО. От тях 4 трябва да са готови за операции, а останалите 4 - за охрана на въздушното пространство, с което страната ни се включва в интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО, т.нар. „Air policing”. Сега тази операция се изпълнява от МиГ-овете, но те не са съвместими с авиацията на алианса. Ако не бъдат заменени, охраната на въздушното ни пространство ще трябва да бъде поето от Румъния или Турция. Подобно решение би струвало доста скъпо. 

Сделката за нови изтребители попадна в спирала още от самото начало на сагата преди близо 10 години. От 2004 година, когато на срещата на върха на НАТО в Истанбул България поема конкретни ангажименти, с идването на всяко едно ново правителство има поредица от стартирания и отлагане на проекта. Това означава, че на всеки 2-3 години всяко ново правителство се запознава с условията на производителите и страните, които имат готовност да ни продадат бойни самолети. Излишно е да се напомня, че "опознавателните воаяжи" се извършват с обществени средства.

Този процес можеше да бъде приключен още в мандата на тройната коалиция. Тогава, неясно защо, решението не беше взето. При правителството на ГЕРБ проектът беше замразен за около две години, след което совалките по проучването започнаха отново. След като проектът пропадна за пореден път, новото правителство даде зелена светлина на новия военен министър Ангел Найденов да започне същото проучване. Въпреки намеренията му да внесе предложението, военният министър не дава сигнали, че това ще стане и така спиралата вероятно ще продължи и при следващия кабинет.

Обвиненията за това, че едно правителство поръчва, а друго плаща, са несъстоятелни, защото една подобна покупка няма как да се ограничи в харчовете само на един мандат. В същото време обществената реакция по подобна сделка винаги ще бъде негативна – на първо място, защото няма адекватно разяснение от страна на властите за необходимостта на модернизация на армията. На второ място, негативното отношение на обществото във връзка с харчовете за отбрана са провокирани и от постоянните взаимни нападки между стари и нови министри за това, че хазната е разхищавана и са харчени грешни пари по модернизационни проекти, какъвто беше случаят с вертолетите „Кугър“ и плащанията по тях.

В същото време се крие фактът, че една такава сделка ще се изплаща между 12 и 15 години, като е възможен и гратисен период и това би позволило харченето на не повече от 100 млн. долара на година от капиталовите разходи на Министерството на отбраната в мандата на няколко правителства.

Решението за купуването на нов тип боен самолет за авиацията ни е безалтернативен, тъй като, колкото и да бъдат модернизирани, руските МиГ-29 не са многоцелеви и няма как да станат такива. Още повече, че летателният им ресурс изтича съвсем скоро.

Истината е, че купуването на нови изтребители е политически обвързано и подобно решение ще бъде взето под външен натиск. Независимо от многобройните совалки на министри и висши военни за проучване на възможностите, крайното решение ще бъде взето не без външна „партньорска“ намеса и засега изглежда, че макар и необявено, решението е взето.

Негатив към отношението на обществото към най-големия модернизационен проект за армията ни е и липсата на разяснение от това какви биха били ползите за икономиката. А такива има.

Един от основните претенденти в надпреварата – шведската компания „Сааб“ (SAAB) с изтребителите Грипен (Gripen), предлага вероятно една от най-изгодните оферти. Сделката би позволила опция за разкриване в България на производствена база за битова техника например. Това означава нови работни места, свежи инвестиции и тласък в икономиката.

За производството на един изтребител "Грипен" са необходими 10 месеца. Самолетите се сглобяват на ръка в завода на СААБ в Линчопинг, като за качеството на работата отговорност носи лично всеки един от работниците. Това е и гаранцията за качество, която компанията дава. Снимка: OFFNews. 

Всъщност това е и единствената компания, която предлага изцяло нови изтребители. Ако бъдат поръчани от българска страна, те ще кацнат у нас направо от хангарите на компанията в шведския град Линчопинг.

Според изследване на авторитетното издание Jane's Defence от 2012 г. един летателен час на „Грипен“ излиза най-евтино, сравнено със съперниците му в неговата категория – 4700 долара на час, което включва подготовката за полет, разход на гориво, разноските по наземния персонал и оборудването. В сравнение час полет на „Юрофайтър“ (Eurofighter Typhoon) на евроконсорциума EADS струва 18 000 долара, на Ф-16 (Lockheed Martin F-16) – 7700 долара, Рафал (Dassault’s Rafale) – 16 500 долара. Най-близкият съперник на „Грипен“ в тази категория е F-16 Block 40/50. Сравнен с него шведският изтребител има редица други предимства – той е конструиран така, че да каца на магистрала, за което са му необходими едва 800 метра дължина и 17 ширина. Това позволява прилагането на т.нар. road base или с други думи – укриване на самолета в гориста местност в близост до действаща магистрала или първокласен път, което при определени условия може да е предимство.

„Грипен“ имат и едни от най-развитите навигационни системи и оборудване за наблюдение, като разработките са изцяло на компанията. Това допълнително „олекотява“ производствената цена. Или както казват в "Сааб" – рентабилността на изтребителя е заложена в неговата ДНК още с конструирането му.

Едно от най-големите предимства е малобройният обслужващ персонал, който е нужен за поддръжка на самолета по време на мисия. Това се постига с наличието на мултифункционални работници, които са взаимозаменяеми и всеки може да върши работата на другия. При провеждане на Air Policing в Литва през 2009 година 4 изтребителя са обслужвани едва от 75 души, които са предимно наземен персонал – техници, пожарникари. По време на операцията на НАТО в Либия през 2011 година „Обединен защитник“ са били необходими само 23 часа самолетите да бъдат подготвени и изпратени на мисия.

Уникална е и разработената система за подмяна на части. Изтребителят е конструиран така, че отделните му елементи могат да бъдат заменени почти мигновено. Така например двигател може да бъде свален още неизстинал и заменен с нов само от трима души за един час. 

Замяната става от център, в който се съхраняват резервни части. При смяна на двигател например, той се изпраща там, и бива заменен с нов или вече ремонтиран двигател. Повреденият двигател се изпраща за ремонт, след което отново се връща в базата с резервни части и чака да бъде „поръчан“.

banner 2 300x250

Самолетът е напълно съвместим със стандартите на НАТО, като в момента в света има произведени повече от 300 изтребителя „Грипен“, което го прави един от най-младите бойни самолети в света.

Това, на което залагат от компанията за изграждането на изтребителя, са информационните и комуникационни системи. Това позволява споделянето на всякакъв тип информация и едно от предимствата е, че тази информация може да бъде събрана и врагът локализиран, без това да позволи самолетът да бъде засечен. Новото поколение на „Грипен“ залага именно на разработването на нови информационни системи, като част от воденето на т.нар. информационна война.

Възможностите, които „Сааб“ предлагат, представляват всъщност и единствената публично най-добре известна оферта.
Недостатък тук е, че изтребителят се предлага без нужното въоръжение, което трябва да бъде придобито допълнително. Това обаче е въпрос на договорка между правителствата на България и Швеция, тъй като сделката ще бъде сключена между тях.

Останалите състезатели в надпреварата дават оскъдна информация за възможностите за покупка на изтребители. Основната причина за това е, че тяхната продукция би била сравнително изгодна за страната ни, ако бъде купена само втора ръка. С други думи – новопроизведени бойни самолети на останалите компании биха излезли доста по-скъпо.

Купуването на употребявани изтребители можеше да се случи при предходното правителство. Бившият военен министър Аню Ангелов имаше намерение да предложи купуването на F-16 от военновъздушните сили на Португалия. Американският изтребител има предимството на натрупания опит във водене на боеве и изпълнение на специални мисии. Друго предимство при възможната покупка на такива изтребители е, че Румъния и Турция разполагат с такива самолети, което ще улесни обмяната на опит. Не на последно място предимство е бързата доставка, тъй като няма да е необходимо да се изчака самолетите да бъдат произведени. Само така страната ни ще се включи във времевите ограничения по ангажиментите ни в НАТО.

Основният недостатък при купуването на F-16 е необходимостта от модернизация и по-краткия живот на самолета, в сравнение с един новопроизведен.

Сделката за нов изтребител вероятно за пореден път ще бъде завещана на следващото правителство. Ако новите управляващи се облегнат на събраната до момента информация за възможностите за придобиване нов изстребител и мнението на експертите за това какъв самолет е нужен на бойната ни авиация, сделката може да бъде направена много скоро.

Отлагането ѝ във времето може да доведе единствено до нейното оскъпяване, съпроводено с повишени разходи за отбрана, но също така и неефективна авиация. Да не говорим за доверието към армията ни от страна на партньорите от НАТО. 

Ако сделката за новия изтребител бъде забавена за пореден път, е напълно вероятно авиацията ни да остане в музея на трупчета.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

24.06 2014 в 19:16

За това време и за тези пари да бяха дали на БАН да направи български изтребител.

23.06 2014 в 21:52

Какво значение има дали България ще има изтребители, важното е бай Манганьо да гепи комисионна. Затова рано или късно ще дойде някое племе с повече от 2 грама мозък в главата вместо нас.

23.06 2014 в 20:15

Тук имаше един потребител, който ги разбираше тия работи професионално, и даваше много компетентно мнение. Любопитно ми е той какво би написал по темата.

Иначе въпросът не е толкова сложен относно избора - критерият трябва да бъде най-доброто съотношение "цена-качество". Задължително нови. Елементът на политически натиск и лобиране трябва да се изключи изцяло от сделката. И да се има предвид, че България все пак е в Европа, тоест следва да предпочита изделия на европейската военна индустрия при подобни покупки. Необходими са твърдост и прагматизъм.

Аз бих все пак задал въпроса - защо НАТО не ни ги предостави безплатно тия изтребители, след като става дума за изпълнение на мисии и ангажименти към пакта? Навремето СССР въоръжаваше армиите от Варшавския договор безплатно и безвъзмездно с най-нова техника, включително модерни за времето си изтребители. Ако наистина България бъде принудена да плаща милиарди за превъоръжаване по натовски стандарт, май това членство ще ни разори, ако решим да имаме съвременна добре въоръжена армия.

23.06 2014 в 19:14

Редно е когато се пишат подобен род статии(да ги наречем "разяснителни") да се описват характеристиките,бойните възможности и особеностите (силни и слаби страни,проблеми и предимства при закупуване,поддръжка и модернизация) на всички кандидати,защото иначе възниква лекото усещане за "платена реклама".Не , че имам нещо против Грипен но някякси така много ни го хвалите(за сметка на останалите)...Защо?

23.06 2014 в 17:08

Къде на Балканите ползват Грипен?
Ако излети от Б-я и кацне в Румъния, Гърция или Турция, какво правим?
Дали ще ни го джитнат с въоръжение, подръжка, тренажор?
На коя магистрала в Б-я може да кацне, без да си спука гумите?
Дали, при условие, че една кола не можем да асемблираме в Б-я, ще можем да се грижим за Грипен?
"Произведени повече от 300 изтребителя „Грипен“" - ние да не сме бета тестери???