Доверието нa българите в ЕС расте, но не се чувстваме граждани на съюза

OFFNews Последна промяна на 20 декември 2019 в 15:14 1248 0

Доверието на българите и румънците в ЕС бележи най-голямо повишение в Общността за тази година. Това показва проучване, представено днес от Европейската комисия, цитирано от БТА. Същото време едва 56 на сто от българите се чувстват граждани на ЕС, което е в дъното на класацията.

В България и Румъния доверието е нараснало с пет процента и достига съответно 60 и 57 на сто. Най-високо доверие в ЕС имат гражданите на Литва (66 на сто) и Дания (63 на сто). По-скоро вярват в ЕС 49 на сто от участвалите в допитването граждани на Германия, Полша и Белгия, както и 45 на сто от словаците. В Унгария доверието към ЕС е 52 на сто.

Най-малко на ЕС вярват гражданите на Великобритания (29 на сто), Франция (32 на сто) и Гърция (34 на сто).

На въпрос дали се чувстват граждани на ЕС българите са в края на таблицата, като едва 56% отговарят положително. По-ниски са резултатите само сред отговорите на гражданите на Италия (55 на сто), Великобритания (53 процента) и Гърция (51 на сто). Първите три места в чувството на европейска принадлежност заемат гражданите на Люксембург (91 на сто), Испания (86 на сто) и Германия (83 на сто).

Образът на ЕС е разглеждан положително най-често от гражданите на Ирландия (63 на сто), България (61 на сто) и Португалия (59 на сто). Средно в ЕС едва 42 на сто от гражданите заявяват, че виждат Общността в положителна светлина.

Данните сочат спад в общото доверие в ЕС с един процент за годината. Одобрението за образа на ЕС е намаляло с три на сто в последната година, като се отчита покачване в същия мащаб на неодобрението. С три на сто (до 52 процента) намалява задоволството от европейската демокрация.

Проучването показва, че днес европейците се тревожат най-много от имиграцията, промените в природата и икономическата обстановка. Най-малки са тревогите им за престъпността, енергийните доставки, данъците и пенсиите. На национално равнище най-много тревоги предизвикват здравеопазването, околната среда, безработицата и цената на живота.