Галъп: "Борисов 2" си отива по-харесван от кабинета "Орешарски"

Последна промяна на 26 януари 2017 в 14:20 6783 5

Исторически високи нива на недоверие към президента и обичайно високи нива на недоверие към парламент и правителство - това констатира за завършващия мандат социологическият портрет, който по традиция прави „Галъп интернешънъл“. 

 Тези дни този социологически портрет излиза и в специална книга на „Галъп интернешънъл“

В края на мандата си парламентът трайно се ползва с положителни оценки сред около и под 20% от пълнолетните българи и с негативни – сред над 70%. Малко по-благоприятно изглежда картината по отношение на правителството - с около и под 30% средни позитивни оценки в последните месеци и около и над 60% - негативни. 

По нива на доверие отиващите си парламент и правителство изглеждат по-добре в сравнение с мандата „Орешарски“, но без ентусиазъм в подкрепата – какъвто имаше в първия мандат на Борисов.



В последните месеци преди президентските избори доверието в президента се колебаеше в дялове около една четвърт от запитаните, а недоверието – около две трети. Така президентската институция записа исторически високи нива на недоверие по време на мандата „Плевнелиев“. Подобна трайна негативна ситуация в показателите за одобрение на президента за последно беше фиксирана в края на мандата на президента Желю Желев. Разбира се, сравняването на различни мандати трябва да се съобразява с факта, че в различните исторически периоди ситуацията се различава съществено. 

Парламентът и правителството

Помолени да изберат между доверие и недоверие в дадена институция, българите продължават да декларират по-скоро негативни оценки – често дори и по инерция.

В по-голямата част от мандата доверието в парламента и правителството запази относителната стабилност. На фона на предишния мандат на Бойко Борисов обаче нивата на доверие този път закономерно оставаха без особен ентусиазъм.

Победата в местните избори от есента на 2015 г. даде психологически „бонус“ подкрепа за властта, респективно за правителството. Загубата в президентските избори през есента на 2016 г. пък подейства обратно. Тя явно се отрази негативно и на личния рейтинг на премиера. Бойко Борисов започна новата година с 25% доверие и с 61% недоверие.



Подробният демографски анализ показва, че доверието във властта е закономерно по-високо в групите с по-високи доходи и образование. Неодобрението към парламента е повсеместно. Това не е новост в българския политически процес. С годините тази институция явно фокусира негативното отношение към българския политически процес като цяло. Разбира се, сред електоратите на управляващите формации отношението към парламента съдържа повече положителни оценки, но дори и там те не надделяват.

В последната година доверието в Цецка Цачева – председател на Народното събрание – се движеше на нива от около 20%, а недоверието – около 65%. 

Президентската институция

Мандатът на президента Плевнелиев се разви на фона на сложна политическа обстановка и това явно беше неблагоприятно за популярността на институцията.

През 2013 г. беше първият осезаем спад в доверието към президента. Тогава Росен Плевнелиев подкрепи едната от страните в мащабната обществена дискусия по повод протестите срещу кабинета на Пламен Орешарски и загуби подкрепата на отсрещната страна. 

През есента на 2015 г. беше проведен референдум за въвеждане на електронно гласуване, който беше иницииран с основното участие на президента Плевнелиев. Може би това беше едно от обстоятелствата, довели до временен спад в недоверието. Допълнителна роля явно изигра и фактът, че в провелите се успоредно с референдума местни избори спечели ГЕРБ – партията, която издигна Плевнелиев (въпреки че в хода на мандата между него и ГЕРБ се проявяваха различия). Подобни „бонуси“ на подкрепа бяха характерни за ситуация около избори.

В месеците от края на мандата вицепрезидентът Маргарита Попова са ползваше с двайсетина процента положителни оценки и с над 60% отрицателни. 

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

31251

5

Denis Rizanov

26.01 2017 в 16:28

И още нещо за разярените поддръжници на плевелниев. Има я и горе показана, но вижте линка:

http://ow.ly/ZPiH308ngJW

роско си отива със 70% недоверие. Няма друг с такъв процент. Това е оценката за неговото президентстване.

4246

4

mendi

26.01 2017 в 15:51

Е, вярно тоя път хора не се палят по площадите, нищо че заради Марешки бензина е по достъпен.
КУРнелия пък обещава цветя и рози като в развития социализъм, а пък Боко хем че сам си призна за усирането до ушите се готви пак за властта.... Абе Господ да ни е на помощ...
ъъъ... не Господ че Волен нали е богослов т.е. негов човек, а Аллаха не мога да призова че там е Карадйъ... Ужас просто... Ужас!!!

31251

2

Denis Rizanov

26.01 2017 в 14:47

Парадокса на това изследване се състои в това, че б2 се скъса да разправя 2 години как той подобрявал нещата, как решавал проблемите и прочие на кабинета орешарски.
И накрая за капак получава сравнение с него. Ей това е заслужил б2 - сравнение с орешарски.
А пък да си тръгнеш сам, и да имаш и по-ниски резултати от тези принудени да се оттеглят под натиск... е вече и на мен това щеше да ми е в повече.