Какво конкретно искаме от Македония и Албания, за да ги подкрепим за ЕС?

Последна промяна на 09 октомври 2019 в 19:05 1183 0

На 15 октомври на Съвета "Общи въпроси" и на 17 октомври на Европейския съвет България ще подкрепи започването на преговори за членство в Европейския съюз със Северна Македония и Албания, но ще следи те да спазват добросъседските отношения.

Това е записано в Рамковата позиция по отношение на европейската перспектива на двете държави, която по предложение на вицепремиера Екатерина Захариева бе одобрена днес от Министерския съвет.

В документа са записани условията, които България поставя пред двете държави. За тях страната ни ще следи по време на целия преговорен процес.

Македония и "македонският език"

По отношение на Република Северна Македония са формулирани конкретни междинни цели и крайни цели:

Преди провеждането на първата междуправителствена конференция, която одобрява преговорната рамка, България ще настоява за ясни критерии по изпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, особено що се отнася до работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси.

По отношение на езика да се използва фразата „официален език на Република Северна Македония“. При абсолютна необходимост от използване на термина „македонски език“ в документи и позиции на ЕС, със звездичка под линия следва да се пояснява всеки път - „съгласно конституцията на Република Северна Македония“.

Следва да е ясно, че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите наречия в някогашната югославска република след кодифицирането им след 1944 г. Никой документ/изявление в процеса на присъединяване не може да се разглежда като признание от българска страна на съществуването на т.нар. „македонски език“, отделен от българския.

Преглед на изпълнението на тези условия, както и напредък по промяната на учебниците по литература, история и география в Република Северна Македония ще бъде направен и преди провеждането на втората междуправителствена конференция, която отваря първата преговорна глава.

България не следва да допуска интеграцията на Северна Македония в ЕС да бъде съпътствана от европейска легитимация на държавно спонсорирана идеология на анти-българска основа.

Официално Скопие следва да преустанови и да се въздържа от провеждане на политика, независимо под каква форма, на подкрепа и насърчаване претенциите за признаване на т.нар. „македонско малцинство“ в България.

Нашата югозападна съседка следва ясно да посочи, че краткото име на страната няма нищо общо с географския регион Северна Македония, част от който се намира в пределите на България.

Република Северна Македония следва да премахне от табели и надписи върху паметници, паметни плочи и сгради на текстове, насаждащи открито омраза към България, например такива, съдържащи квалификации като „българския фашистки окупатор“.

Официална София очаква задействане на процес на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани поради българското им самосъзнание, както и задействане на процес на осветляване на сътрудниците от днешна Република Северна Македония на службите за сигурност на бивша Югославия.

България ще настоява и за ясен напредък при работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси. Това означава да се постигнат конкретни договорености за личности и събития като Гоце Делчев, Даме Груев, Братя Миладинови, Илинденско-Преображенското въстание, Кресненско-Разложкото въстание.

Рамковата позиция ще изисква и хармонизиране на учебните програми по история и литература на двете страни в съответствие с постигнатото от Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси.

Албания и българското национално малцинство

Относно преговорния процес с Албания той следва да бъде обвързан с реален напредък по отношение на по-нататъшните стъпки за гарантиране правата на българското национално малцинство.

Официална София очаква правата на българското национално малцинство да бъдат максимално гарантирани, включително изучаването, без поставяне на административни пречки, на книжовния български език като майчин в регионите, традиционно населявани от тях, като Голо Бърдо, Гора, Преспа, Корча, Кукъс, Елбасан.

България очаква и преброяването на населението в Албания да бъде проведено "съгласно най-високите европейски стандарти и да отразява реалната етническа принадлежност."

banner 545x