Македонските българи от БККС искат закриване на ДАБЧ

Последна промяна на 24 декември 2018 в 10:01 5387 0

Българският културен клуб в Скопие споделя идеята за закриване на ДАБЧ и призовава за нова политика към българските общности по света. 

Постоянните скандали и демонстративната некомпетентност, съпътстващи работата на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) през последните години, повдигат основателно въпроса за целесъобразността от съществуването на ведомството в настоящия му вид, имайки предвид неговите правомощия, административен капацитет и възможности за реално положително въздействие върху живота на българите по света, смятат от БККС. 

В началото на декември "Обединените патриоти" и ДПС се обявиха против инициативата на премиера Бойко Борисов за закриване на Държавна агенция за българите в чужбина. Депутатът от "Обединените патриоти" Борис Вангелов, който е бивш шеф на агенцията, обясни, че тя не трябва да бъде закривана, а да се укрепи капацитетът ѝ и да се увеличи бюджетът ѝ, защото в чужбина има над 4.5 млн. българи. 

Ахмед Ахмедов от ДПС декларира, че България има нужда от тази агенция. Проблемите с ДАБЧ започнаха в края на октомври, когато шефът ѝ Петър Харалампиев бе арестуван като лидер на организирана престъпна група за подкупи за издаване на удостоверения за български произход. Арестуван бе и главният секретар Красимир Томов, в чиято банкова касета бяха открити 427 хил. лв. в различни валути.  Парламентарната комисия за българите в чужбина проведе на 5 декември заседание за бъдещето на институцията, за която Борисов обяви две седмици по-рано, че е възложил на ресорните министри да измислят най-подходящия механизъм за закриване на ведомството. 

В текста си от БККС пишат още: 

Съществувала исторически под различни имена (Славянски комитет, Комитет за българите в чужбина и Държавна агенция за българите в чужбина) тази институция напоследък е изоставила добрите традиции и присъщите си функции на комуникатор и поддръжник на българските общности зад граница и е поставила центъра на тежестта почти изцяло върху издаването на удостоверения за български произход – една чисто административна роля, с висок корупционен риск, по същество дублираща функциите на други оторизирани министерства и ведомства.

Българският произход на кандидатите за гражданство може спокойно да се установява от дирекция „Българско гражданство“ на Министерството на правосъдието въз основа на прякото действие на Закона за българите, живеещи извън Република България и на принципа „едно гише“, без висене на множество опашки пред министерства и ведомства. 

БККС предлага да се подложи на обществено обсъждане нов или видоизменен закон за отношенията на Република България с българите извън България, който да уреди взаимодействието между всички ведомства с правомощия спрямо сънародниците ни по света. Би могло да се използва положителния опит на Хърватия, чийто законодателство конституира както министерство, така и консултативен обществен съвет към правителството, включващ представители на националната диаспора. Наред със сдруженията, организациите и институциите на българите зад граница, съветът би следвало да включва и ръководители на отговорните държавни институции, БПЦ и организации на гражданското общество от страната, които да членуват по право. БККС предлага в общественото обсъждане на такъв закон широко да се включат българските общности по света. Ако ще се създава нова държавна институция, то тя трябва да има съвършено различни функции, а злополучният опит на ДАБЧ трябва да служи за поука и да не се повтаря!

И стига с тоя термин „чужбина“! Ние не сме чужбина!