Президентът: Стабилността не е цел, а средство. Трябват реформи

Последна промяна на 18 март 2016 в 10:03 2029 4

"Политическата стабилност е важна предпоставка за провеждането на реформите и за подобряването на икономическата среда. Стабилността обаче не е цел, а средство. Нашата цел е прогрес и развитие. Затова трябват реформи и няма друга алтернатива. Политическата стабилност не е важна сама за себе си, нито е призвана да осигури комфорта на политиците". 

Това каза президентът Росен Плевнелиев пред депутатите в парламента след края на месеца на политическите консултации.

Плевнелиев подчерта, че стабилността не е призвана да осигури комфорта на политиците, а е нужна, за да се подобри живота на хората.

Държавният глава подчерта, че съдебната реформа е "в центъра на всичко". "Тя е задължителна, само чрез нея можем да подобрим демокрацията и да върнем доверието на гражданите. Народът очаква дълбока реформа в правосъдието и реална борба с корупцията по високите етажи на властта", обясни той.

Той каза още, че се надява предстоящите президентски избори да са единствените през годината.

Плевнелиев подчерта, че предишните ни национални цели, които са били членство в ЕС, НАТО и изграждане на пазарна икономика, вече са постигнати. Той обясни, че нови такива могат да са изграждането на социално отговорна икономика, елиминирането на бедността и социалното изключване, целенасочената подкрепа на изостаналите региони, ускоряването модернизацията на страната, пълноправното членство в Шенген, влизането в Еврозоната.

Според президента ще е мъдро през тази година да започне дебата и началото на подготовката за Националната програма за развитие „България 2030“.

"Няма да се съглася с всички, които поставят под въпрос европейските ценности и търсят някакъв нов, подготвен в познатите политически лаборатории национален идеал, а после се прекланят пред портрета на Апостола, който ни завеща всъщност да постигнем равенство с другите европейски народи", каза още той.

Той каза още, че България работи за европейското единство, защото ЕС е преди всичко съюз за мир и правила, а не за тяснонационални интереси и милиардни еврофондове.

Публикуваме пълната реч на президента:

По добра традиция правя това обръщение към Народното събрание след приключилия месец на политическите консултации. Тази инициатива на президентската институция, която проведохме за пета поредна година, се превърна в работеща платформа за ползотворен междуинституционален дебат. Благодаря на всички парламентарни групи за конструктивния диалог и отговорен подход, който демонстрирахте по време на разговорите. Вярвам, че въпреки политическите различия, институционалното уважение е здрава основа за надграждане на държавния ред.


Обсъдихме актуалната политическа ситуация в страната, реформите на дневен ред, но и отправихме поглед напред - към хоризонт 2030. Благодаря за постигнатото пълно съгласие по Националната програма за развитие „България 2020“, която изковахме в президентската институция. Това е безспорно постижение на българската държавност. Вече пето правителство работи по нейното изпълнение, а през тази година можем да започнем дебата и началото на подготовката за „България 2030“.

Страната ни има уникалния шанс да подходи амбициозно и да постави пред себе си ясни, дългосрочни, стратегически цели за развитие. Такава възможност ни предоставят и две световни събития от историческа значимост, за които България също даде своя принос. Всички държави членки на ООН приеха с пълно съгласие през годината 17-те глобални Цели за устойчиво развитие на планетата до 2030 г. В Париж 195 държави приеха с консенсус Парижкото споразумение за климата, с ясни цели и ангажименти до 2100 г. и напълно в интерес на следващите поколения.

Поставих акцент върху стратегическото планиране по време на консултациите, защото примерите от историята показват, че успешните държави са тези, които имат идеал, но и план за действие и където политическият елит е обединен около националните приоритети. Това е начинът да преодолеем политическото противопоставяне на всяка цена, да спрем процесите на нарастващо недоверие на гражданите към политиците и институциите. Трябва да покажем, че независимо от идеологическите различия, ние сме в състояние да се обединим по националните приоритети, да работим последователно, да покажем приемственост.

В годините на прехода и особено след 1997 г. България имаше и постигна своите стратегически цели за членство в ЕС и НАТО и за въвеждане на пазарна икономика. Трябва да гледаме напред и да формираме нови национални цели, които да мобилизират българските институции и общество. Такива цели могат да бъдат: изграждане на социално отговорна икономика, елиминиране на бедността и социалното изключване, целенасочена подкрепа на изостаналите региони, ускоряване модернизацията на страната, пълноправно членство в Шенген, влизане в Еврозоната, задействане на Европейския енергиен съюз на Балканите и други. Стартирането на нови интеграционни проекти и поставянето на амбициозни, но постижими цели за българската държава, е от изключителна важност, още повече в трудни времена. Когато е трудно, ще покажем, че имаме план. Сега имаме историческия шанс да обвържем глобалните цели за устойчиво развитие с нашите цели и приоритети към хоризонт „2030“. Ще постъпим мъдро, ако още през тази година започнем дебата и началото на подготовката за Националната програма за развитие „България 2030“.

Уважаеми народни представители,

Сложната и несигурна геополитическа обстановка в света изисква в страната да има стабилност, да има сигурност, да има предсказуемост. Политическа стабилност означава отговорно действие от всеки. Диалогът в 43-то Народно събрание днес е по-конструктивен, отколкото в 42-то НС и аз ви благодаря за това. Политическата стабилност е важна предпоставка за провеждането на реформите и за подобряването на икономическата среда. Стабилността обаче не е цел, а средство. Нашата цел е прогрес и развитие. Затова трябват реформи и няма друга алтернатива. Политическата стабилност не е важна сама за себе си, нито е призвана да осигури комфорта на политиците. Тя е нужна като фактор за инвестиции и развитие, за да подобрим живота на хората. Дебатирахме заедно за научените уроци от двете години на извънредна политическа нестабилност, в които се смениха пет правителства и три парламента. Даваме си сметка, че сблъсъкът на идеи е полезен, но безсмисленото противопоставяне е пагубно. Това е отговорност, както на партиите, които подкрепят правителството, така и на демократичната опозиция.

През 2015 г. бе направено не малко в редица сектори. След 25 години „на тъмно“ българските служби най-накрая имат ясна законодателна рамка, по която да работят. Благодаря на народните представители, че приеха пакета закони в сектор „Сигурност“, по който бе постигнат консенсус на Консултативния съвет за национална сигурност през 2012 г.

В режим на широко представителен и конструктивен диалог бе усъвършенстван пенсионният модел в посока на финансово стабилизиране на пенсионната система и подобряване адекватността на пенсиите в дългосрочен план. За пръв път Здравната каса не е на минус, а НЕК видимо се оздравява. Чрез промените в Закона за предучилищното и училищното образование бе подкрепен най-смисленият национален приоритет - образованието, с акцент върху професионалното образование и въвеждане на дуална система на обучение за изграждане на връзката образование-бизнес, с цел намаляване на младежката безработица и възраждане на професионалните училища.

През годината бе направен решителен прелом в енергетиката. Работим ефективно по зададените национални приоритети за енергийна ефективност, диверсификация и либерализация. Законодателната и изпълнителната власт предприеха решителни стъпки, които вече дават резултати. Либерализацията на електроенергийния пазар в страната се случва с бързи темпове. Над 250 000 българи се включиха в Националната програма за енергийна ефективност, а хиляди граждани вече усещат реалния ефект чрез значително по-ниските сметки за ток. Благодарение на Националната програма за енергийна ефективност, за пръв път в българската енергетика, ще спечелят не олигарсите, а стотици хиляди българи, на които сметките за ток ще паднат двойно, а имотите им ще увеличат стойността си. Надявам се от тази изключително смислена национална програма да се възползват и най-изостаналите региони на България, като апелирам да се предвиди специален механизъм за тях.

Комисията за енергийно и водно регулиране за първи път бе пряко избрана от парламента и днес виждаме като резултат един по-добре работещ и независим регулатор. Всички подкрепихме междусистемните връзки и разработването на наши собствени находища на газ. Това са много смислени действия, в защита на енергийната сигурност на нацията.

Всички тези позитивни примери показват, че когато се действа конструктивно и национално отговорно, можем да постигаме добри резултати. Тези успехи трябва да ни амбицират, за да продължим с реформите с още по-бързи темпове.

През изминалата година бяха направени редица позитивни стъпки с приемането на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната власт. Извършените промени в Конституцията са полезни и правилни. Те са важна, но недостатъчна стъпка напред. По време на консултациите всички парламентарно представени политически сили единодушно се обединиха за изключителната важност на реформата в правосъдието и борбата с корупцията. Тук времето на декларациите отдавна отмина, трябват решителни действия. Говорим, че ефективното правосъдие и борбата с корупцията е национален приоритет, но видими резултати все още няма. Имаме изключително ниско доверие на гражданите в системата – над 90% от българите нямат доверие в правоохранителните органи.

През последните години реформата в правосъдието бе сведена основно до писане на мерки и отчети в отговор на препоръки на Европейската комисия. Ако виждането ни за съдебната реформа е отиграване на ситуации от доклад на доклад, няма да постигнем резултати. Националната цел е независимо и ефективно правораздаване в интерес не на отделни, а на всички граждани.

Доколко силна е волята за реформи ще проличи при приемането на предстоящите промени в Закона за съдебната власт, процесуалните закони, антикорупционното законодателство. Необходими са промени в посока по-бързо и ефективно съдопроизводство, по-голяма отчетност на прокуратурата, изработване на обективни правила и критерии за кариерно развитие на магистратите и случайно, а не манипулирано разпределение на делата. Съдебната реформа е тази област, която най-ясно ни показва колко е важно законодателните и изпълнителните решения да бъдат взимани чрез интегриран подход. Равенството на всеки пред закона не може да бъде постигнато само с промените на няколко закона, дори и на Конституцията. Въздаването на справедливост не е отговорност единствено на съда и прокуратурата. Системата на магистратурата е неразривно свързана в своята работа с тази на МВР, с контролните, данъчните и митнически органи. Надявам се именно сега, когато предстои приемането на няколко изключително важни закона – устройствени и процесуални, да създадем тези механизми, които да осигурят ефективност на изпълнението, чрез интегриран подход, а не институциите да си прехвърлят отговорността и да се обвиняват взаимно.

Всички декларират воля за борбата с корупцията. Това иска и народът. Вместо да чакаме поредния доклад по Механизма за сътрудничество и проверка, който да констатира отново, че няма напредък, сега е времето за решителен обрат с приемането на силно антикорупционно законодателство.

Като президент ще продължа да отстоявам позицията, че съдебната реформа е в центъра на всичко. Тя е задължителна, само чрез нея можем да подобрим демокрацията и да върнем доверието на гражданите. Народът очаква дълбока реформа в правосъдието и реална борба с корупцията по високите етажи на властта. Постигането на широко политическо съгласие за дълбока съдебна реформа и смело антикорупционно законодателство ще бъде силен знак към българското общество за политическа воля за промяна.

Предстоят президентски избори. Надявам се това да са единствените избори през годината, които да проведем по един цивилизован начин. Без популизъм, без безпринципно противопоставяне. Нека да има колкото може повече кандидати, идеи, решения – народът ще избере най-добрите от тях.

Уважаеми дами и господа,

Нормализацията и успокояването на политическата ситуация в страната след две години на извънредна нестабилност дават вече своите резултати. Икономическата среда в страната се подобрява. Всички основни показатели за 2015 г. показват, че икономиката е в подем. Постигнахме добър растеж от 3%. Експортът се повиши с 12%. Отчетохме 40% ръст на чуждестранните инвестиции. Отбелязахме увеличаване на приходите в бюджета в размер на 2,8 млрд. лв. Безработица спадна до 9,2%. В процеса на усвояване на средствата от европейските фондове през 2015 г. беше постигнат най-добрият резултат. Балансът за България от първия програмен период е повече от позитивен, като усвоихме 96% от еврофондовете и сме на плюс от над 17 млрд. лева. Това трябва да се помни и да се знае. В новия програмен период се надявам да бъдем още по-амбициозни и ефективни. Предпоставка за това е силната политическа воля за модернизация, за коректно планиране и управление на държавните и европейските средства.

Административната реформа и електронното управление са тема в месеца на политическите консултации вече пета година. На всички е ясно, че тази реформа ще спомогне за рязко подобряване на бизнес средата и за ускореното икономическо развитие в страната. Електронното управление е решителен фактор за повишаване доверието на гражданите и инвеститорите. Обща е оценката, че една от основните пречки пред бизнеса са административните трудности. Само за едно строително разрешение принуждаваме гражданите да се молят на десетки институции и гишета. 2016 година е решителна за въвеждането на електронното управление. Вярвам, че народните представители ще подходят отговорно към приемането на Закона за електронна идентификация. Той предлага множество иновации по отношение на въвеждането на електронно управление, а и ще улесни изграждането на надеждна система за електронно дистанционно гласуване.

Поставихме на дневен ред въпроса за създаване на икономически стимули в подкрепа на малките и средни предприятия. Разумни политики в подкрепа на малките фермери и земеделските производители, както и инвестиции в продукция с висока добавена стойност ще променят България за добро.

Във фокуса на разговорите бе и реформата в МВР. Готвените промени в Закона за МВР са добра възможност за засилване капацитета на всички звена в системата. Съдът и полицията, институциите като цяло, са пазители на реда. Няма ли независим съд, няма ли полицаи, които да носят с чест униформата, няма ли независими регулатори, работещи с лице към хората – няма как да вървим напред.

Една от най-належащите и приоритетни реформи е здравната. В момента нито лекарите, нито пациентите са доволни от системата, а всяка година обществените средства, заделяни за нея, значително нарастват. В последните години, това е реформата, която довеждаше твърде често до остър политически сблъсък. Когато става въпрос за здравето на хората, добре е да не политизираме излишно, а да подходим експертно. Здравето няма цена. Длъжници сме на народа, защото системата не работи достатъчно ефективно, а гражданите не получават желания достъп до качествено здравеопазване. Това трябва и може да се промени чрез мъдри законодателни решения.

Демографската криза в страната е огромно предизвикателство пред нацията в средносрочен и дългосрочен план. Решението на демографския проблем минава през образователна и здравна реформа, както и през активни политики за българите в чужбина. Трябва да използваме потенциала на българските общности зад граница. По темите демография и киберсигурност планирам да свикам Консултативен съвет за национална сигурност.

Изразихме общата си загриженост от задълбочаващите се дисбаланси в развитието на определени региони в страната. Тези региони имат нужда от програми за целенасочена подкрепа. Трябва да работим за свързаност, защото най-бедните български региони са тези, които са най-изолирани. И обратното - в Южна България наблюдаваме повече туристи, ръст на инвестициите, увеличаване на доходите и заетостта по пътя на новоизградените магистрали.

Растеж може да бъде постигнат във всяка среда, но прогрес, който да е осезаем за всеки член на обществото, е възможен само чрез правила и институции, гарантиращи прилагането им. Затова отказах да наложа вето върху забраната за дивото къмпингуване, като призовах отговорните органи да предприемат последващи действия, които да гарантират в максимална степен запазването на цялостния облик на плажовете за природосъобразен туризъм. Призовах за цялостна политика за развитие на туризма и опазване на Черноморското крайбрежие, включително и правила за къмпингуване. Аз съм за ясни и демократични правила, отчитащи интересите на всички граждани. С удовлетворение виждам, че има нов законопроект, който да отмени абсолютната забрана, но да въведе правила.

Надявам се тези правила да бъдат публично обсъдени и да се търси консенсус. Неведнъж апелирах да се прекрати порочната практика за внасяне в последния момент и без предварително обсъждане на съществени законодателни промени. Благодаря ви, че чухте моя призив за разглеждане на промените в Закона за нормативните актове, за да се въведе задължителна оценка на въздействието. Само чрез публичност, прозрачност и ясни мотиви на предложенията можем да убедим българските граждани, че законодателната власт отчита техните интереси и търси разумния баланс в държавното управление.

Благодаря на Народното събрание, че постъпи отговорно, като подкрепи резултата от референдума за въвеждането на електронното дистанционно гласуване. Предстоящите изменения в Изборния кодекс трябва да дадат адекватно решение за реалното му въвеждане. Намирането на техническо решение за гарантиране тайната на вота не би следвало да бъде оправдание за неопределеното му отлагане във времето. Гражданите вече се произнесоха. Ако сега не се създадат принципните правила с ясни срокове за експерименталното електронно гласуване и за реалната възможност за въвеждането му, това би подменило вота на близо 2 милиона българи.

Въвеждането на задължително гласуване бе един от въпросите, по които аз поисках да бъде проведен референдум. За съжаление това не се случи и сега сме изправени пред поредни законодателни промени, които изразяват волята на една част от парламентарните сили. Точно това се опитах да преодолея с идеята за референдум. Защото допитването до народа ни дава най-точния отговор кой е прав и кой не – дава ни волята на суверена. Регламентирането на основополагащи за демократичното функциониране на държавата въпроси, може да бъде устойчиво само когато е съобразено с волята на народа. Обратното - законодателни промени, които следващото мнозинство променя в собствена изгода, го наблюдаваме вече 25 години. Това подклажда несигурност и недоверие.
Демократичната държавност е невъзможна без изграждането на силни регулаторни органи. КЕВР бе заздравен, сега е ред на Комисията за регулиране на съобщенията, на Съвета за електронни медии, на Комисията за финансов надзор, на Комисията за защита на конкуренцията и други. Парламентът трябва спешно да посочи своите представители, които да заемат места в тези ключови регулатори. Противното ги обрича на институционална криза и ги поставя в невъзможност да изпълняват мисията, за която са призвани. Това се отразява негативно не просто върху работата на регулаторите, а и върху авторитета и легитимността на техните решения, а предстоят много важни такива. Ситуацията в медийната среда днес повече от всякога показва необходимостта от силен и ефективен регулатор.

Уважаеми народни представители,

Споделяме общата загриженост от рязкото влошаване на международната среда за сигурност. Преминаваме през период на световни турбуленции и рекорден брой кризи, a взаимодействието между тях правят международната среда несигурна и непредсказуема. Обща е тревогата относно миграционната криза в близост до нашите граници. България вече трета година демонстрира отговорен подход и е единствената държава в региона, която спазва правилата. Доказахме, че можем да пазим много по-добре външните граници на ЕС, в сравнение с много държави от Шенгенското пространство. В кризата с мигрантите едностранните решения не работят и водят само до усложняване на обстановката - доказателство, за това са събитията от последните месеци по така наречения „Балкански маршрут“. Нужно е общоевропейско решение и това е единственият път за намиране на устойчив и траен отговор. Солидарни сме с хората, бягащи от войната, но същевременно трябва да правим ясно разграничение между бежанци и икономически мигранти, на които да кажем честно, че не можем да осигурим мечтаното бъдеще за всеки. Удовлетворен съм, че политическите партии са обединени в оценката си за рисковете, които води след себе си мигрантската криза и не търсят тяснопартийни дивиденти. Българските институции следят развитието на ситуацията в близост до нашите граници, взети са допълнителни мерки за реакция при усложняване на обстановката. Съзнаваме изключителната динамичност на процесите, които наблюдаваме и ще продължим да работим в режим на институционален диалог и сътрудничество за гарантиране сигурността на българските граждани.

Променената среда за сигурност увеличава рисковете и заплахите в глобален и в регионален план. Конвенционалните и хибридни войни, замразените конфликти, терористичните атаки правят международния ред все по-нестабилен. България като страна членка на НАТО изпълнява отговорно своите съюзнически ангажименти. Инвестициите в отбраната и националната сигурност трябва да бъдат насочвани разумно и ефективно в приоритетни сектори. Кибератаките в деня на изборите миналата година потвърдиха необходимостта от изработване на Национална стратегия за киберсигурност, но и за обезпечаване на ресурс за изграждане на адекватни способности за киберзащита.

България е добре позиционирана в международните отношения. Водим принципна и балансирана външна политика. Оглавихме ротационното председателството на Процесът за сътрудничество в Югоизточна Европа и то в юбилейната 20-та година, което открива нови възможности да затвърдим ролята си на ключов фактор на Балканите, която се признава от всички. България днес е председател и на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Това издига още повече авторитета на страната ни в международен план. Активната и принципна външна политика, която водим дава своите плодове. За последните 4 години износът ни към страните в Югоизточна Европа се увеличи с 50% - до 9 млрд. евро. Никога досега добросъседството и сътрудничеството между държавите в региона не са били толкова решаващ фактор за положителното развитие. Търговският обмен между България и Румъния се увеличи 10 пъти, между България и Сърбия се увеличи 3 пъти, с Гърция се увеличи 6 пъти, а с Турция - двукратно. Петте най-големи експортни пазара на България днес са Германия, Италия и три наши съседни държави - Турция, Гърция и Румъния.

Днес все по-често наблюдаваме завръщане към геополитически похвати и идеи от миналото. Предизвикателствата, пред които сме изправени, навяват спомени за отминали времена, в които не принципите, а интересите определяха действията на международната сцена. България, Балканите и Европа като цяло платиха много висока цена за това. В 21 век трябват нови идеи, базирани на научените уроци от историята. Днес някои политици в България казват: какви са тези европейски ценности, важни са националните интереси. Европейските ценности са мир, върховенство на закона, човешки права и свободи. Това са и нашите, български, ценности. Искаме мир, но траен мир е възможен само чрез върховенство на правото, не на интересите. Траен мир е възможен, когато всеки допринася за него, и силния и слабия, и големия и малкия, и богатия и бедния, а не когато велики сили си разпределят сфери на влияние. Траен мир е постижим, когато народите не се изолират зад огради и стени, а постигнат такова ниво на сътрудничество и интеграция, което да направи бъдеща война невъзможна. Именно затова България като председател на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа зададе приоритетите свързаност, сигурност и подкрепа на активните граждански общества за заздравяване устоите на демократичната държавност. Като председател на Процеса България днес води всички 13 държави в региона, участващи в процеса. Така действаме и в качеството си на председател на Комитета на министрите на Съвета на Европа, където водим 47 държави. България получи и огромно международно признание като бе поканена за член на групата „Арайолуш“ и получи домакинството на срещата през 2016 г. В Пловдив и София през септември президентите на Германия, Италия, Австрия, Полша, Португалия, Естония, Унгария, България и много други европейски лидери ще търсят заедно решения как да повишим доверието в ЕС в период на нарастващи рискове и нестабилен международен ред. Защото на наш гръб се пада отговорността да възродим доверието в европейските институции, да укрепим устоите на европейския проект. България работи за европейското единство, защото ЕС е преди всичко съюз за мир и правила, а не за тяснонационални интереси и милиардни еврофондове.

Уважаеми дами и господа народни представители,

Важно е, когато гледаме напред, да не забравяме възрожденските и просветителски идеи за демокрация, равенство пред закона и лична свобода за всеки, заложени в основите на нашия национален идеал и Третата българска държава. Когато говорим за освободители и поробители, трябва да освободим и себе си от догми и предразсъдъци, да повярваме в силата си на свободни хора, да повдигнем националното ни самочувствие на народ, създал една от първите държавности в Европа и дал много на света. Необходимо е да работим заедно напред за общия национален идеал и интерес. Нека винаги помним и следваме Апостола на свободата, който искаше да се освободим сами, а не някой друг да идва да ни освобождава, защото „който ни освободи, той ще ни пороби“. Левски се пожертва за отечеството и за свободата, като създаваше търпеливо и всеотдайно тайни комитети, за да изгради способността на българите за целенасочено и добре организирано общо действие. Той мечтаеше за чиста и свята република на законността и правилата, в която всички хора имат равни права, независимо от етническа и верска принадлежност. Днес обаче в България, Европа и по света набират скорост ксенофобията, езикът на омразата, крайният популизъм и национализъм, изразени най-вече в омраза и страх от чужденците и малцинствата. А ни трябва модерен патриотизъм, просветен национализъм, стъпил здраво на любовта към родината и уважението към различния. Светът ще ни уважава за това, че българите са толерантни, просветени, почтени хора, създали правова държава, в която властват законът, човешките права и свободи. България няма как да просперира в режим на популизъм, краен национализъм, олигархия и задкулисни зависимости в политиката, икономиката и медиите. Инвеститорите в такава държава просто няма да дойдат. Апелирам всеки да даде своя решителен принос за социално отговорна икономика, работеща демокрация и равенство пред закона за всички.

Днес се издигат идеи за писане на нови национални доктрини, чуват се гласове, че ни липсва идеал и посока. Това изглежда е удобна някому теза, но тя е дълбоко невярна. Имаме и идеал, и посока, зададени от нашите възрожденци. Техните думи не са просто романтична част от учебниците по история, те имат своя съвременен прочит. Длъжни сме да следваме завета им. Няма да се съглася с всички, които поставят под въпрос европейските ценности и търсят някакъв нов, подготвен в познатите политически лаборатории национален идеал, а после се прекланят пред портрета на Апостола, който ни завеща всъщност да постигнем равенство с другите европейски народи. Кога сме искрени – когато изразяваме своята признателност пред Левски или когато работим в посока различна от тази, завещана от него. Идеалът за чистата и свята република, за социална и правова държава не е реализиран. Трябват действия, не думи.

Доказали сме като държава и нация, че тогава когато сме обединени и следваме националния идеал, постигаме резултати. Вярвам, че с общи усилия и съгласие, ще успеем.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

18.03 2016 в 12:34


НАЙ-ГОЛЯМОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ДЕБИЛЩЕНАТА НА матрЯла след като избра ТИКВУН за 2 път е, че тази ЖАЛКА ГНИДА ще си изкара целия мандата, ей тъй като стой та гледай....серейки навътре....ката ден:(((((((((

Скоро,много скоро....ще ви лай Кънда...ей ви ги на...на фотка и “революционерите“ ви......първия е завършен мазен соросоиден лапач....малее...колко сапун ще стане от този плазмодий...


http://s018.radikal.ru/i514/1603/05/d0827d307326.jpg

Ето ви ги тримцата мускетари дето натвориха революционния манифест, липсва само миндиля от Миндя, сигур в тоалетната рине бело......

Това е от вчера край Русе...вижте ги как лапат...докато “попиват“......опорните точки....

Тези гадни мазни тлъсти кьорави политолози, социолози, антрополози и обикновени дизайнери всеки ден по телевизиите раздават морал и "борят" корупцията. После си прибират парите от партиите, а някои и отвън, наяждат се хубаво, обаждат се на работодателите си да уточнят опорните точки, и... на другата сутрин пак по телевизиите да ни учат на ум и разум. Вижте как ядат, единият като добиче с муцуната в чинията (сякаш се намира в кочина, а не в приличен ресторант), п другият - като бивол се опънал и т.н. Всички са с баджове, значи това е кьор софра от партийно мероприятие, плащаме ние, данъкоплатците. Каква гнусота, каква гадост! Бог не види ли?

18.03 2016 в 12:08

Не я виждам,чувам или усещам тази прословута"стабилност".Точно обратното.
Финансова дългова спирала.Неработещо правосъдие.Неадекватно МВР.Щура престъност.Единоначалие-каквоно каже Един Човек,това се върши в Държавата."Светли традиции"от Соца.Продължаваме да сме най-бедната страна в ЕС.Демографски проблеми.
Заклинанията на Плевнелиев звучат кухо на фона на изброеното.А и вече са слушани десетки пъти.На фона на случващото се НС,е напълно неубедителен.

18.03 2016 в 11:17

Размяната на причина и следствие е честа логическа грешка, която народа прави. Съответно, политическата каста не пропуска случай да му го нахендри. Съвсем точна вметка на Плевню.

18.03 2016 в 10:17

ОФФневс, можехте да си спестите труда да публикувате всичко, прочетено от онова нещо в НС. От уважение към читателите си поне. На никой не му е приятно да чете тъпите клишета и обикновените лакърдии на този нищо не казващ индивид.