Властта се разбра за ревизия на службите и модернизацията на армията

Последна промяна на 30 май 2017 в 14:08 4533 2

Снимка OFFNews

Властта ще прави ревизия на службите за сигурност и на реализацията на проектите за модернизацията на армията. За това се разбраха участниците в първия Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС), свикан от президента Радев.

След срещата стана ясно, че участниците в Съвета са се обединили около това, да бъде решен проблемът с недостига на личен състав в службите и най-вече във Въоръжените сили, където той около 5000 души. 

Ще се търсят мерки за повишаване на мотивация на личния състав, както и за кадровото и професионално развитие на служителите в сектора за сигурност. До 20 юни пък трябва да бъде постигнат план за интегрирано развитие на службите за следващите пет години. 

Ще бъде актуализирана и стратегията за национална сигурност, приета при първото правителство Борисов. Причината е, че тя не отразява актуалната среда за сигурност.

В същото време ще бъдат разработени и конкретни планове за ускорено прилагане на проектите за модернизация на армията, като сред тях няма приоритетни. Това влиза в противоречие с твърденията на премиера Бойко Борисов, който само преди дни каза, че проектът за купуване на нови изтребители не е приоритетен. След срещата при президента във вторник самият той заяви, че на Съвета в "конструктивен диалог" са приет предложенията на президента. 

„Обединихме се около предложенията на президента Радев. Беше един много нормален и конструктивен диалог. Имаше смисъл и по много от въпросите намерихме решение“, коментира пред журналисти Борисов.

Според военния министър Красимир Каракачанов общо е било мнението, че и трите модернизационни проекта трябва да се развиват едновременно. Става въпрос за купуването на нов тип изтребители, патрулни кораби и машини за пехотата. "Няма логика само два от видовете Въоръжени сили да придобиват нова техника, а сухопътните войски да изостават в това отношение", коментира министърът.

След срещата не стана ясно как ще бъде търсен баланс, след като на едно от последните заседания на Министерския съвет финансовият министър Владислав Горанов "поряза"  исканията на Министерството на отбраната и на МВР за увеличаване на бюджетите им още тази година. Аргументът на главния ковчежник на републиката е, че отбраната и сигурността са "изключително ресурсоемки" и ако им бъде даден приоритет заедно с увеличението на пенсиите - каквото е искането на Обединените патриоти, това ще доведе до ограничаване на разходи за други политики. 

Самият Горанов е на мнение, че скоростта, с която се върви към постигане на договореностите от срещата на върха на НАТО в Уелс, е "малко бърза". Именно на тази среща беше взето решението за постигане на 2 % от БВП за отбрана до 20124 година. 

В становището на КСНС от вторник се посочва, че плановете за модернизация трябва да бъдат разработени в рамките на един месец и до 30 юни да бъдат факт. До края на тази година пък трябва да има национален план за това как да бъдат достигнати разходи за отбрана от 2 % от Брутния вътрешен продукт (БВП) до 2024 година. 

Подобно решение беше взето на КСНС при президента Росен Плевнелиев през 2015 година. Тогава обаче участниците в Съвета решиха, че 2015 г. ще е нулева по отношение на модернизацията на Въоръжените сили. 

Във вторник държавният глава Румен Радев подчерта, че трябва да бъде направена ревизия на състоянието и ресурсите на службите за сигурност. По информация на OFFNews на съвета не е коментирана идеята му за промяна в подчинеността на разузнаването под шапката на президента. Въпреки това на КСНС е постигнато съгласие за преразглеждане на законите за службите, които бяха приети при второто правителство на Бойко Борисов. Ще бъде редактиран рамковият закон за управление и функциониране на системата за национална сигурност. Сред въпросните закони е и спорният за НСО.

На заседанието са представени доклади от службите за състоянието на системата за сигурност и за заплахите. Взето е решение да бъдат актуализирани мерките за противодействие на външна намеса във вътрешната политика на страната.