Борбата за интернет свобода на Източна Европа

Последна промяна на 18 февруари 2012 в 21:57 657 0

Poland_Protest_ACTA
Poland_Protest_ACTA
Традиционният за Източна Европа политически бунт срещна дигиталната ера. Този път яростта не се подхранва от комунистите или недостига на храна, а на международно споразумение, чиито опоненти определят като заплаха за Интернет. Протестното движение на обикновените хора избухна миналия месец в Полша и се разпростря бързо в бившия Източен Блок и отвъд него. Растящата опозиция срещу Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) повдигна въпроси за съдбата на споразумението, важно за правителството на САЩ и други индустриализирани икономики. Налице са улични протести в цяла Източна Европа, хакерски атаки срещу уебсайтовете на правителствата в Чехия и Полша, дори искрено извинение от посланика на Словения, която е подписала споразумението и след това е определила този акт като „гражданска небрежност”. В региона, където хората помнят как са били шпионирани и контролирани от потисническите комунистически режими, ACTA провокира страхове от нови режими на следене. Пактът има за цел да се бори с кражбата на интелектуална собственост – като фалшивите чантички „Гучи” и нарушаването на фармацевтични патенти. Но е насочен също и към онлайн пиратството – незаконното сваляне на музика, филми и софтуер, и призовава за мерки, за които критиците казват, че биха довели до следене на Интернет потребителите. „Повечето хора, които излязоха по улиците, са млади и не помнят комунизма, но полското общество като едно цяло помни”, казва Ярослав Липжиц, президент на фондация, посветена на образованието, развитието и информационното общество. „В Полша свободата на словото има специална стойност и там има история на борбата за нея.” Липжиц, опонент на ACTA, вижда работата си днес като естествено продължение на същата съпротива за свободно изразяване, която е предизвикала собственото му семейство незаконно да отпечатва антикомунистически есета в мазето им през 80-те. Източноевропейските страни, дори тези, които сега са в Европейския съюз, все още са много по-бедни от Западноевропейските и сред критиците са хора, които се страхуват, че ще загубят свободния си достъп – понякога незаконен, до забавление. С безработица в Полша от 12.5%, минимална заплата само от 1500 злоти (465 долара) и средна заплата от 3605 злоти (1130 долара) мнозина казват, че не могат да си позволят 20 злоти (6.30 долара) или повече за билет за кино. Гневът обхвана по-голяма част от обществото, особено сред младите, които са без работа и усещат отчуждението от политическия процес. „Това беше последната капка, която преля чашата. Интернет е пространство на свобода – нещо, което хората чувстват, че наистина им принадлежи – и внезапно правителството се намесва в това пространство”, казва Катржина Шимилевич, директор на неправителствена организация в Полша. Поляците и останалите източноевропейци бяха подбудени да действат срещу две подобни инициативи на САЩ – прокарването на законите срещу пиратството, известни като SOPA и PIPA. Американските законодатели отложиха приемането им под масиран натиск, който включваше спирането на Wikipedia и други интернет гиганти за един ден. Дни по-късно поляците излязоха по улиците на страната срещу ACTA – активност, която се разпростря до Берлин, София, Букурещ и много други градове, където хиляди протестираха миналата събота. Още протести са планирани за 25 февруари. Опонентите са гневни и заради факта, че по споразумението са се водили тайно преговори в продължение на четири години, без до този процес да бъдат допуснати групи, защитаващи гражданските права, създавайки им впечатлението, че това е сделка, сключена в задната стая в интерес на мощни индустрии. САЩ и други защитници на ACTA отричат, че навлизането на споразумението ще бъде инвазивно. Техните аргументи са, че защитата на правата върху интелектуалната собственост ще запази работни места в иновативните и креативните индустрии. Онлайн пиратството на филми и музика струва на американските компании милиарди долари всяка година. Вашингтон обещава, че хората няма да бъдат следени онлайн. Но опонентите казват, че споразумението е формулирано толкова неясно, че не може да се каже кое ще бъде легално и кое – не. Много опоненти винят ACTA за поставянето на печалбата над права като правото на свобода на изразяване. Споразумението беше подписано и от САЩ, Япония, Южна Корея и около 20 други страни. Но някои правителства, които го подписаха, сега казват, че няма да го ратифицират, включително Полша, Словения, България. Чехия обяви, че има нужда от допълнителен анализ, преди да вземе решение. Ключовият тест ще дойде, когато Европейският парламент гласува относно ACTA. Германия обяви, че подкрепя ACTA като път за борба за правата на интелектуална собственост, но обеща да изясни колебанията относно споразумението, преди да го подпише. Хиляди протестираха в Германия миналата събота, където загрижеността за защитата на личните данни отдавна е широко разпространена и властите се сблъскаха с Интернет гиганти като Google и Facebook. Словенският посланик в Япония, който подписа споразумението в Токио миналия месец, по-късно се извини. Тя каза, че не е разбирала по това време как това споразумение може да ограничи свободата „на най-значимата мрежа в човешката история”. „Подписах ACTA от гражданска небрежност”, написа Хелена Зорко в личния си блог.

Източник: Associated Press

Текстът е публикуван с незначителни съкращения. Заглавието е на OFFNews.bg.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !