Разклатеният застрахователен пазар в България е пред нови изпитания

Последна промяна на 25 март 2019 в 17:00 10443 1

Снимка zastrahovam.com

Решение на съд във връзка с европейска директива отвори вратата за нов хаос, може би по-сериозен от скандала със застрахователното дружество "Олимпик", разкрива журналистическо разследване на Валя Ахчиева, публикувано на сайта euelectionsbulgaria.com.

Пътно-транспортното произшествие се е случило през юни 2014 година близо до град Шумен. Водачът на лек автомобил Иванчо Х. е причинил пътен инцидент, който е довел до смъртта на Александър Д.

Едва четири години по-късно – през 2018 г., сестрата на загиналия – Даниела Д., предявява иск срещу застрахователната компания, в която моторното превозно средство е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност”. Сестрата на починалия в ПТП е претендирала за сумата от 50 000 лева, като част от иск в размер на 100 000 лева, за претърпени от нея неимуществени вреди.

Делото се води в Окръжен съд – Шумен. И със свое Решение от 10.01.2019 година Съдът осъжда застрахователната компания да плати на сестрата на починалия в ПТП 20 000 лв.

Въпреки че в българския Кодекс за застраховането, според направените наскоро законови промени, в Параграф 96 се предвижда за такъв казус обезщетение с горна граница от... 5000 лева.

Съдът в Шумен мотивира по много странен начин своето решение да пренебрегне българския закон. Било налице противоречие между въпросния Параграф 96 и европейската Директива 2009/103/ЕО. 

Затова Съдът се позовавал на Директивата, а не на българския закон. И вместо обезщетение от 5000 лв., Съдът присъжда обезщетение от 20 000 лв.

Това съдебно решение на един Окръжен съд в България предизвика негативна реакция на застрахователния пазар. Заговори се, че ако на втора инстанция – Апелативния съд във Варна, обезщетението бъде потвърдено, то тогава вече ще има такава съдебна практика. И тя мълниеносно ще върне в изходна позиция трудния диалог в България за справедливите обезщетения по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

И застрахователният пазар отново ще се изправи пред риска за финансова нестабилност на дружествата, така както миналата година. Тогава лъснаха факти и проблеми, за които никога не беше съобщавала Комисията за финансов надзор (КФН).

Фалиралата застрахователна компания „Олимпик” и едно Тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС) бяха основните събития, предизвикали диалога за промените в Кодекса за застраховането.

Кипърското застрахователно дружество „Olympic insurance Co. Ltd”, което оперираше в България чрез свой клон, остана без лиценз през месец май миналата година. Лицензът му беше отнет от Министерството на финансите в Кипър заради недостатъчни капиталови възможности. Така автоматично бяха прекратени всички действащи застрахователни договори на „Олимпик”. И почти 250 000 автомобила в България се оказаха без задължителната застраховка „Гражданска отговорност”.

Напрежението сред клиентите на „Олимпик” ескалира през месец август, когато те излязоха на нощни протести пред сградата на парламента. А КФН информира водачите с прекратени застраховки ГО, че те трябва веднага да сключат такава застраховка при друг лицензиран застраховател. Иначе подлежат на санкции. А прокуратурата разпореди проверка на дейността на Комисията за финансов надзор.

В българското право е транспонирана европейската Директива 2009/103/ЕО. Основната цел на тази Директива е да осигури свободно движение в ЕС на превозните средства и на лицата, които се возят в тях, а също така да се гарантира, че пострадалите при произшествия, причинени от тези превозни средства, ще се ползват със сходно третиране.

Според чл. 9 ал.1,б. “а” от Директива 2009/103/ЕО държавите членки трябва да изискват задължителна застраховка при превозните средства в случай на телесно увреждане при минимална застрахователна сума от 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите.

И българският закон е спазил това задължение, като е предвидил тези лимити.

Но през месец юни 2018-та година Върховният касационен съд (ВКС) излезе със свое Тълкувателно решение 1/2016 г.
В него се казва, че при непозволени увреждания, каквито са автопроизшествията, лекарските грешки, трудовите злополуки и убийствата например, досега се е изплащало обезщетение на много тесен кръг от близки на жертвите.

И това, според ВКС, не е справедливо. Затова трябвало да има по-широк кръг от близки хора, на които да се изплащат обезщетения.

ВКС с това свое Тълкувателно решение разшири кръга, само когато се говори за болки и страдания от загубата на близък човек: братя, сестри, племенници. И ако те докажат пред Съда, че са били емоционално свързани с жертвите – тогава те ще получат пари.

Всеки би се съгласил с това Тълкувателно решение на ВКС, защото сме хора.

Но веднага обръщаме поглед към другите европейски страни.

banner 2 300x250

В Испания например, законът казва, че обезщетение ще получат близките, които страдат, ако те са в едно домакинство с жертвата.

Във Франция обезщетение получават близките, които са емоционално свързани и са в едно домакинство.

В Словакия Гражданската отговорност не покрива болки и страдания. Там няма такъв вид обезщетения. Плаща се за загуба на доход и издръжка на деца.

А в България – плаща се обезщетение на по-широк кръг лица, ако са емоционално свързани. И дори да не са роднини!

Само че, в България Съдът не изследва привързаността. Съдът приема, че широк кръг роднини са емоционално свързани.

И в този смисъл, след това Тълкувателно решение на ВКС, само за 3 месеца, 828 наследници внесоха искове-претенции в съдилищата в България, общо за 91 милиона лева към всички застрахователни компании!

Искове подадоха всякакви роднини. И дори един доведен внук на жертва също е поискал обезщетение.

Това сериозно разклати застрахователния пазар и трябваше да се търси решение в диалог между държавата, в лицето на КФН, застрахователи, застраховани, адвокати и граждански сдружения на пострадали от ПТП.

Стана ясно, че България е единствената държава без лимити на лицата, които имат право по Гражданска отговорност и без лимит на обезщетенията за болки и страдания.

И тъй като застрахователите са най-големият платец, започна кампания за лимити.

banner 2 300x250

Беше изказана и още една истина. Това, че българинът със своите ниски доходи не може да си позволи Гражданска отговорност.

В България е най-евтината Гражданска отговорност. Но като процент от доходите тази застраховка в размер от около 100 евро започва да тежи на българина.

3 милиона и 50 хиляди полици по Гражданска отговорност има в България. И точно заради това Асоциацията на застрахователите в България предложи да има методика, по която да се определят обезщетенията.

Такава методика (таблица) за изчисление на имуществени или неимуществени вреди при ПТП е позната в редица държави-членки на ЕС, например, Белгия, Италия, Испания, Кипър, Швеция. В други европейски държави обезщетението е с лимит. Например, в Естония, Латвия, Люксембург, Словения.

А в България застрахованите са изправени пред две възможности: или да не купуват скъпа застраховка ГО, или да купуват евтина застраховка, която не осигурява обезщетения. Яркият пример за това е фалиралата компания „Олимпик”.

Съвсем друга сюжетна линия е тази, че с всяка изминала година се увеличава плащането на наследници за болки и страдания.

Така например, през 2017 година съдът е присъждал обезщетение от 120 000 лева на наследниците при смърт на техен близък. И сега новият разширен кръг от наследници иска същото обезщетение.

Необяснима е съдебната практика защо всяка година обезщетенията се „качват” с по 10 000 лева?

В другите европейски държави има устойчива съдебна практика или има методика, по която застрахователите плащат. И фактите сочат, че там 90 процента от общия лимит са за имуществени вреди и само 10 процента остават за болки и страдания.

Това означа, че в Европа идеята е да се обезщетяват близките с измерими загуби – загуба на доходи, издръжка, такси за образование и т.н. И всичко това може да се изчисли реално – какво е загубило детето от смъртта на своя родител? И се плаща за това.

Но кой може да изчисли колко струват сълзите?

Никой.

В османското право обезщетението за болки и страдания се нарича кръвнина. И в България е прието да се присъжда голямо обезщетение за кръвнина. А не се плащат материалните щети при загуба на близък. Това какво означава – че османското право е залегнало в съдебната практика в България ли?

Това е българският самобитен начин за получаване на обезщетения.

А медиите посочиха и схеми, при които милионите левове от обезщетенията, всъщност, не достигат до близките, които страдат. Някой друг ги прибира.

Ето защо застрахователите поискаха създаването на Методика. Съобразно доходите и разходите в семейството на жертвата да се доказват факти. И с промените в Кодекса за застраховането, в член 493а пише, че трябва да има Методика. Защото, ако съдът в Добрич присъжда обезщетение 20 000 лв., а в София съдът присъжда 200 000 лв., то възниква въпросът:

Нима болките и страданията по близък човек в София са 10 пъти по-скъпи от тези в Добрич? Разбира се, че не.

На въпрос кога ще стане факт тази нова методика, новият председател на КФН Бойко Атанасов ми отговори, че до 7-ми юни т.г. трябва да бъде готов проектът за методика и въз основа на него, КФН трябва да изработи Наредба със срок 7-ми декември т.г.

Но докато се напише Методиката и за да не фалират застрахователните компании, в Кодекса за застраховането, в Параграф 96, в Народното събрание беше приет нов текст:

5000 лева обезщетение се плаща за широкия кръг роднини за болки и страдания при загуба на техен близък. И това е в духа на европейската съдебна практика.

Само че Окръжният съд в Шумен реши друго. Реши, че сестрата на починалия в ПТП край Шумен преди 5 години ще получи не 5000 лева според въпросния Параграф 96 от Кодекса за застраховането, а ще получи 20 000 лева. И се позовава на европейската Директива 2009, на която бил противоречал нашият текст в закона за лимит.

Само че в същата Директива няма коментар за това по колко пари се плаща на близък на жертва. В директивата не пише в рамките на лимита от 5 000 000 евро кое колко да е?

И това означава, че Окръжният съд в Шумен не може да разграничи начина на остойностяване на деликатната отговорност на автомобилиста, от отговорността на застрахователя, по силата на задължителната Гражданска отговорност, да заплати стойността на дължимото обезщетение.

Няма такова противоречие между европейската Директива и българския Кодекс за застраховането. Има пълно препокриване между националното право и зададената Директива 2009/103/ЕО.

Сега предстои въпросното дело да се гледа на горна инстанция – Варненския апелативен съд. Въпросът е: Дали този прецедент ще се превърне в съдебна практика?

И ще се изправят ли отново застрахователните компании пред риска да бъдат дестабилизирани отново, вероятно много по-сериозно?

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1000

1

foxhd0887

25.03 2019 в 18:45

Не е ли срамно 5000 лв да струва живота на пострадалия , по същатата логика и 500лв може да се оцени живота .