Седмица в Йордания: красота, грях и заблуди (галерия)

Последна промяна на 04 март 2016 в 17:56 19519 4

Снимка Димитър Панайотов

По ирония на съдбата първият ми сблъсък с Йордания е чист предразсъдък. Случва се в края на полета София-Истанбул-Аман. Току-що сме кацнали в столицата, когато внезапно млада, забрадена жена през две седалки от мен започва да се тресе, реве и крещи истерично на арабски, а единственото, което разбирам, е „Аллах“.

Сцената е грозна и се чува в целия самолет, а хората около мен започват да се паникьосват. В контекста на войната в Сирия, опасността от ИДИЛ, атентатите в Париж и Ливан, се паникьосвам и аз. През главата ми автоматично минават сценарии за вероятен самоубийствен атентат. Не помага и фактът, че семейството и приятелите ми от седмици се опитват да ме убедят да не заминавам, защото в противен случай ще бъда минимум взривен. Нито пък, че в деня на пътуването ми откриха „бомба“ в „изоставен бус“ на Терминал 1. В този момент съм олицетворението на всеки средностатистически параноясал западняк – пълен със стереотипи, че всичко арабско и мюсюлманско иска да те убие. А каква е ситуацията в реалност? Прозаична, тъжна и човешка. Младата жена току-що е разбрала, че баща ѝ е починал. Реагирала е така, както би реагирал всеки.

Още на летището „Кралица Алия“ се случва първият истински сблъсък с тукашната действителност. Един от куфарите на нашата група е изчезнал. Търсим го час, когато ни го връщат служители на сигурността. Или по-точно връщат ни вещите. Друг куфар, същите вещи. Само че разбъркани и щателно проверени. Предполагаме, че са решили да извършат случайна проверка, счупили са куфара и са преместили нещата в друг. Не ни дават обяснение, а и ние не сме толкова глупави, че да настояваме за такова.

Предварително сме подготвени, че тук мерките за сигурност са драконовски. Въобще – целият ни престой в Йордания преминава под знака на „сигурността“. Мислите си, че в България е полицейщина и тотално наблюдение? Отидете там, за да разберете какво означават тези думи. Всички хотели, пазари, входове на публични места и магазини са снабдени със скенери за оръжия и взривни устройства. Полицаите са на всяка крачка. Камерите – на всеки ъгъл. За една седмица бях проверен и спрян от служители на сигурността повече пъти, отколкото през целия си живот досега. Патрулките и военните джипове с тежки оръжия са обичайна гледка по пътищата на страната. Военните със заредени автомати не правят впечатление на никого.

В Европа все повече се говори за моралните решения за това колко голяма част от личната неприкосновеност можем да жертваме в името на сигурността си. Диалогът по този въпрос е ожесточен и разнопосочен. Но когато се намираш в този край на света, сигурността не е обект на екзистенциални размишления. Тя е въпрос на оцеляване. За да живееш в тази страна или трябва да се примириш, че ще бъдеш следен, проверяван и наблюдаван, или да полудееш. И повечето йорданци са се примирили. Нещо повече – те са доволни. Смятат, че това е в техен интерес и правителството го прави с цел да ги защити от външните и вътрешните опасности. Казват, че да жертват известна част от личната си свобода не им пречи, стига да знаят, че те и близките им ще се приберат живи в края на деня. И какво друго остава за страна, която граничи със Сирия и Ирак, в които се води война, със Саудитска Арабия, отношенията с която не са цветущи, и с Израел, която мрази.

След препятствията покрай самолета най-сетне сме в Аман, столицата на Йордания. Както ще науча по-късно – градът не е особено интересен и трудно може да впечатли. Най-вълнуващото нещо в него е пазарът на центъра, в който можете да си купите всякакви евтини джунджурии, плодове и зеленчуци, тютюн, невероятна баклава, а и да опитате всички местни деликатеси. Храната е изненадващо вкусна и близка до нашата кухня.

Целият град, както и почти всички сгради в страната, е построен от бял камък. В началото е интересно, но само ден по-късно – безлично и скучно. Най-старата постройка в града е построена през 1919 г., като на първия етаж има дюнерджийница, а на втория – музей. Единственото, с което ще запомня града, е безкрайното шофиране от една точка до друга. Тук шофирането е издигнато в култ. Тъй като нощен живот на практика липсва, употребата на алкохол е сведена до минимум, а да излизаш със случайни момичета е табу, карането на кола е едно от най-големите удоволствия за младите йорданци. А колкото по-безотговорно, бързо и без ръце караш – толкова по-забавно.

За щастие, по-голямата част от времето си прекарваме извън града, обикаляйки цялата страна. Чудесата на Петра, Мъртво море, пустинята, древният римски град Джераш и много други, които успяхме да посетим, са обект на друга тема. Но ако някога ви се отдаде възможност да посетите Йордания като туристи – не се колебайте. Струва си.

Йорданците, въпреки че са светски настроени, са изключително повлияни от религията и традициите си. В Европа сме забравили какво означава да живееш под знака на вярата. В Близкия изток обаче всичко се случва според правила и догми. Не става въпрос толкова за изпълнение на някакви ритуали, колкото за начин на мислене и възприятие към света.

Само един пример за това е тоталното им отричане на хомосексуалността. За тях да си гей не само не е нормално, законно и приемливо, а са неспособни да го възприемат. При опити за разговор на подобни теми възрастни мъже се изчервяват като ученички. Историята за хомосексуалността, разказана ми разпалено на развален английски, е следната. Навремето, хилядолетия назад, по тези земи живял прославен и богат мъж. Той бил владетел на цял град, бил добър човек, помагал на останалите, правил само благородни постъпки. Имал жени, деца и въобще – животът му бил пример за подражание. Един ден обаче се влюбил страстно в младо момче. Не успял да устои на страстта си и извършил грах, преспивайки с любовника си. Тогава Аллах се ядосал и за наказание унищожил не само владетеля, но и целия му град, заричайки повече на тази земя да не съществува нищо. Така се появило Мъртво море. Истории като тази има за всичко. Страната разполага с институт, който се занимава изцяло с това да тълкува различни въпроси от живота според нормите на Исляма. За добро или лошо тук всяко действие, постъпка и мисъл може да бъде обяснена и оправдана с религията, която има статут на наука за всичко.

Единственото в Йордания, което може да се мери донякъде по влияние с религията, е кралското семейство. Портрети на сегашния крал Абдула II, баща му и сина му има във всеки един дом и публично място. За йорданците кралят е свещен. Той има абсолютна власт. Въпреки това Абдула II е може би най-светският и прозападен монарх в Близкия изток. Той получава образованието си във Великобритания и се жени за еталона на женска мода и красота Рания, която е завършила американски университет и е работила в Apple. Гражданите на Йордания са повече от доволни от своя крал, неговите убеждения и начина, по който ръководи страната. Доколко наистина е адекватна и независима политиката на краля, е друг въпрос.

Изумителен обаче е и начинът, по който властта се справя с бежанците. Страната е с население от 6.5 млн. души, а според неофициални статистики – само бежанците от Палестина и Сирия са над 3 млн. Въпреки това, не и без помощта на западните държави, Йордания успява да се справи с проблема. По време на целия си престой в столицата и обикалянето из страната аз лично не видях нито един бежанец. Те живеят в специални лагери извън големите населени места, като се полагат максимални мерки за сигурност. В страната няма масов терористичен атентат от 2005 г. насам.

През целия си престой в Йордания само един път станах свидетел на тотално несъгласие с решение на краля и проявяване на откровена агресия от страна на йорданците. Това се случи при посещението ни в Мъртво море, намиращо се между Израел и Йордания. Докато лежахме на повърхността на езерото, реших да задам реторичен въпрос към йорданците, с които бях: „Това там е Израел, нали?“. Отговорът, който получих, беше – „Не, това там е Палестина. Окупираната Палестина. Палестина, която рано или късно отново ще бъде наша“.

На практика йорданците и палестинците са един и същ народ, затова е разбираема силната им съпричастност към случващото се. Оказа се обаче, че голяма част от гражданите са принципно несъгласни с мирния договор между държавите, сключен през 1994 г. Нещо повече – за тях Израел не съществува. Това е временно окупирана от най-смъртния и голям враг територия. По думи на местните хора, с които бях, рано или късно война отново ще има и всеки йордански мъж ще бъде готов да се бие и умре, за да спечели тази война.

Самите йорданци обаче са добронамерени, весели и гостоприемни хора. В определени моменти у тях се среща онази първична радост от живота, която в нашия континент се забелязва все по-рядко. За тях да отделят 15 минути, за да поговорят приятелски с някой случаен продавач, след като преди това още 15 са се пазарили ожесточено за цената на ябълките, е нещо нормално.Или пък това да извадят тарамбука в автобуса и да пеят в един глас за тяхното „хабиби“ в продължение на часове до пътя до дома. Хората тук се отнасяха с уважение и добронамереност към нас.

Разбира се, сблъсък на култури имаше. Пример за това е посещението в дома на един от участниците в проекта, по който бях. Там трябваше прави, с голи ръце и от една чиния, споделена с няколко души, да ядем традиционното им ястие „Мансиф“, което представлява телешко с ориз и много течен млечен сос. Участието в този процес буквално ни предизвика повдигане, но по-страшното в случая беше, че в тази къща мъжете и жените седят разделени и нямат право да се виждат.

Получи се така, че българските момичета бяха сложени под ключ и в течение на няколко часа нямаха право да излизат от стаята за жени. Такива неща обаче се прилагат само от най-консервативните членове на тамошното общество. Иронията в случая е, че човекът, в чийто дом се случи това, беше един най-белите и европейски изглеждащи, които срещнах в страната. Тази личност, в друга ситуация няколко дни по-късно, извика полиция, за да глоби един млад мъж, който имаше "наглостта" да целуне приятелката си на публично място. В същото време най-тъмнокожият и "типичен" арабин, когото тукашните "борци за расова чистота" веднага биха определили като „зъл джихадист“, беше най-модерният и прозападно настроен и заради него беше извикана полицията. Но това е друга история.

Много неща в Йордания ме изненадаха и разбиха на пух и прах голяма част от стереотипите и предразсъдъците ми – тези за агресията срещу другите религии и култури, за злонамереността на хората и т.н. Немалка част обаче останаха – половата и сексуалната нетолерантност, консервативността, ограниченото от догми мислене.

Когато обаче ядеш на една маса с някого, посетиш дома му, запознаеш се със семейството му, прекараш няколко дена в колата му, подаваш му от последната си цигара, разбираш, че някои неща си остават същите във всяка точка на света. Диалогът между културите, макар и труден, е повече от възможен. А искаме или не, рано или късно, всички ние ще трябва да го проведем.

Снимки: Димитър Панайотов

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

05.03 2016 в 10:46

Хубава статия. Чудя се все пак, авторът не е ли забелязал християнските църкви? Там има доста араби-християни. Магазини за алкохол и свинско също.

04.03 2016 в 23:53

Интересно четиво, но тъй като и аз съм бил в Йордания като турист за седмица и нещо ще си позволя да не се съглася относно нощния живот. Има го, но трябва да знаеш къде да го търсиш. Аз си намерих нощни барове и заведения където можех да седна и да пия една две бири без никакъв проблем. Имаше млади хора доста. Беше доста весело. Но като цяло се съгласявам с написаното. Имах щастието водач да ми бъде момиче от Йордания, която е християнка. Може би за това беше по информирана, а и времето, което прекарах там беше доста приятно. Шофьорите са ужасни :-).

04.03 2016 в 22:10

Чудесен текст на Митко + чудесен първи коментар на Ванката. Изостанало племе, което в 21 век живее още със средновековни религиозни догми, че дори тях не спазва, както трябва.

Да, Палестина. Когато навремето международната общност им даде право да създадат самостоятелна палестинска държава, (наред с израелската такава), те сами се отказаха, и започнаха дивашка война срещу евреите.

Обаче загубиха първата война, след което започнаха втора война, и нея загубиха, и с тъпо упорство предизвикаха и трета война против Израел. И нея загубиха. И загубиха не само войната, но и територия - ивицата Газа. Но понеже са такива, каквито са, ще загубят и следващата война и още територии. Ако Израел се разпростре върху целият Близък Изток, в историчческите краници на Древна Юдея, тоя регион най-после ще се кротне.

Моля ОФФците пуснете и един пътепис от Израел, ма също да е така хубав като тоя. Хареса ми как пише този автор, да.

04.03 2016 в 20:05

Да.. Типични впечатлени на турист останал само няколко дни. За съжаление ще трябва да кажа на автора, без никаква злонамереност, че ако удължи престоя си на една година, ще открие че много от нещата не са така. Хомосексуализма се практикува масово. И мъжете с които е говорил го знаят, и реакцията им е била изтълкувана грешно от автора. Второ - алкохол има. Много. Наркотици също. Проституция също. За караля - може да е добър, но всеки йорданец знае за слабостта му към казина и как е профукал голяма част от семейното богатство за казина и алкохол. Иначе има и добри хора сред тях. Но повечето са двулични и завиждащи и всеки живял най малко година там ще се съгласи с мен. Аз живях шест години.