Външно привика турския посланик заради скандала с Чавушоглу

Последна промяна на 29 март 2019 в 19:05 1661 0

Екатерина Захариева

Снимка iconomist

По разпореждане на вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева в сградата на МВнР бе извикан посланикът на Република Турция Хасан Улусой и му бе направен демарш относно думите на министъра на външните работи Мевлют Чавушоглу, изречени на предизборен митинг в град Текирдаг.

Това съобщиха от пресцентъра на дипломатическото ведомство. На посланика е било обяснено, че приоритет на българската външна политика е да поддържа диалога и сътрудничеството с нашите съседи, което включва спазването на принципите на взаимно уважение и ненамеса във вътрешните работи. Изказването на външния министър Мевлют Чавушоглу бе окачествено като неприемливо.

Посланик Улусой е подчертал, че думите на неговия министър са извадени от контекста и представени погрешно, като в никакъв случай г-н Чавушоглу не е желаел да се намесва във вътрешните работи на страната. Дипломатът увери българското МВнР, че турската страна не е имала намерение да обижда страната ни или да оказва влияние върху законодателния процес.

Междувременно в Букурещ, където се провежда четиристранната среща на балканските лидери от Румъния, България, Сърбия и Гърция, пристигна турският вицепрезидент Фуат Октай. По-рано днес БНР съобщи, че българският министър-председател Бойко Борисов ще има среща с него, на която ще постави въпроса с изявленията на външния министър на Турция Мевлют Чавушоглу. Очаква се срещата на Борисов с дясната ръка на президента Ердоган да се състои тази вечер. Октай е почетен гост на форума и е поканен от домакините за пленарната вечеря след 4-странния формат.

Повод за тази среща е изказването на турския външен министър Мевлют Чавушоглу пред български изселнически дружества в Текирдаг, за което Офнюз писа вчера. „Проектът на България за поправки в религиозния закон беше срещу всички видове основни права и свободи и нарушаваше правата. Турция беше принудена да се намеси и се наложи България да внесе промени“, заяви външният министър на южната ни съседка Мевлют Чавушоглу в публична реч, цитиран от Анадолската агенция и тиражиран в редица други турски медии.

Той посочи също, че „сега Главното мюфтийство има някои дългове, в замяна на тях искаха да продадат собствените му имоти“ и в опит да се намери решение, той отново се свързал със София. Но с кого – не уточни. В словото си пред българските изселници Чавушоглу каза, че Анкара „ден и нощ работи за интересите на турските общности в чужбина и това един от приоритетите на външната политика на страната“.

В Турция на 31 март ще се състоят местни избори и по традиция държавата изпраща възлови министри да агитират за управляващата Партия на справедливостта и развитието сред изселническите общности. Друг е въпросът, че в по-голямата си част турците от България там подкрепят главната опозиционна Републиканска народна партия, а малка част – партията на президента Ердоган.

Изявленията на Чавушоглу за турска намеса в българското законодателство обаче станаха известни именно в деня, в който парламентът в София окончателно прие последните промени в Закона за вероизповеданията и разсрочи натрупаните до края на 2018 г. задължения на всички регистрирани деноминации у нас.

Скандалът се задълбочи днес, когато БСП поиска разследване и президентско вето върху промените в закона, както и да бъде свикан КСНС. Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ отрече да е имало намеса и посочи, че в неделя в Турция има избори. „Посочвам ви факти, нямам информация да е имало влияние, върху нас не е имало дори и опити да има влияние. Дебатът по приемането на закона беше публичен. Всички участваха – и вероизповеданията, и медиите, и всеки заинтересован имаше възможност да участва в дебатите по приемането на закона и в комисиите“, заяви той пред журналисти в парламента.

„Категорично не, по никакъв повод не съм чувал за позиция от страна на Турция по темата“, каза Цветан Цветанов, след като тръгна окончателно да напуска Народното събрание. Той уточни, че по-рестриктивните текстове, заложени в началото, са били смекчени след разговори с представители на различните вероизповедания.